Числа 32

1 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,

Now the children of Reuben and the children of Gad had a very great multitude of livestock. They saw the land of Jazer, and the land of Gilead. Behold, the place was a place for livestock.

2 то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:

Then the children of Gad and the children of Reuben came and spoke to Moses, and to Eleazar the priest, and to the princes of the congregation, saying,

3 Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,

“Ataroth, Dibon, Jazer, Nimrah, Heshbon, Elealeh, Sebam, Nebo, and Beon,

4 земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

the land which the LORD struck before the congregation of Israel, is a land for livestock; and your servants have livestock.”

5 За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти имат добитък.

They said, “If we have found favor in your sight, let this land be given to your servants for a possession. Do not bring us over the Jordan.”

6 А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?

Moses said to the children of Gad, and to the children of Reuben, “Shall your brothers go to war while you sit here?

7 Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята която Господ им е дал?

Why do you discourage the heart of the children of Israel from going over into the land which the LORD has given them?

8 Така сториха бащите ви, когато ги изпратиха от Кадис-варни, за да видят земята;

Your fathers did so when I sent them from Kadesh Barnea to see the land.

9 отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не възлязат в земята, която Господ им бе дал.

For when they went up to the valley of Eshcol, and saw the land, they discouraged the heart of the children of Israel, that they should not go into the land which the LORD had given them.

10 И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:

The LORD’s anger burned in that day, and he swore, saying,

11 Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,

‘Surely none of the men who came up out of Egypt, from twenty years old and upward, shall see the land which I swore to Abraham, to Isaac, and to Jacob; because they have not wholly followed me,

12 освен Халева син на Ефония Кенезов и Исус Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.

except Caleb the son of Jephunneh the Kenizzite, and Joshua the son of Nun, because they have followed the LORD completely.’

13 Гневът на Господа пламна против Израиля, и той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.

The LORD’s anger burned against Israel, and he made them wander back and forth in the wilderness forty years, until all the generation who had done evil in the LORD’s sight was consumed.

14 И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.

“Behold, you have risen up in your fathers’ place, an increase of sinful men, to increase the fierce anger of the LORD toward Israel.

15 Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще станете причина да погинат всички тия люде.

For if you turn away from after him, he will yet again leave them in the wilderness; and you will destroy all these people.”

16 Но те пристъпиха при Моисея и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;

They came near to him, and said, “We will build sheepfolds here for our livestock, and cities for our little ones;

17 а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.

but we ourselves will be ready armed to go before the children of Israel, until we have brought them to their place. Our little ones shall dwell in the fortified cities because of the inhabitants of the land.

18 Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.

We will not return to our houses until the children of Israel have all received their inheritance.

19 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.

For we will not inherit with them on the other side of the Jordan and beyond, because our inheritance has come to us on this side of the Jordan eastward.”

20 Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

Moses said to them: “If you will do this thing, if you will arm yourselves to go before the LORD to the war,

21 ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,

and every one of your armed men will pass over the Jordan before the LORD until he has driven out his enemies from before him,

22 и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.

and the land is subdued before the LORD; then afterward you shall return, and be clear of obligation to the LORD and to Israel. Then this land shall be your possession before the LORD.

23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

“But if you will not do so, behold, you have sinned against the LORD; and be sure your sin will find you out.

24 Съградете градове за челядите си и гради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.

Build cities for your little ones, and folds for your sheep; and do that which has proceeded out of your mouth.”

25 И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни каза.

The children of Gad and the children of Reuben spoke to Moses, saying, “Your servants will do as my lord commands.

26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;

Our little ones, our wives, our flocks, and all our livestock shall be there in the cities of Gilead;

27 а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

but your servants will pass over, every man who is armed for war, before the LORD to battle, as my lord says.”

28 Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните.

So Moses commanded concerning them to Eleazar the priest, and to Joshua the son of Nun, and to the heads of the fathers’ households of the tribes of the children of Israel.

29 Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

Moses said to them, “If the children of Gad and the children of Reuben will pass with you over the Jordan, every man who is armed to battle before the LORD, and the land is subdued before you, then you shall give them the land of Gilead for a possession;

30 Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

but if they will not pass over with you armed, they shall have possessions among you in the land of Canaan.”

31 И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така, ще сторим.

The children of Gad and the children of Reuben answered, saying, “As the LORD has said to your servants, so will we do.

32 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък Иордан.

We will pass over armed before the LORD into the land of Canaan, and the possession of our inheritance shall remain with us beyond the Jordan.”

33 И тъй, Моисей им даде, то ест, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.

Moses gave to them, even to the children of Gad, and to the children of Reuben, and to the half-tribe of Manasseh the son of Joseph, the kingdom of Sihon king of the Amorites, and the kingdom of Og king of Bashan; the land, according to its cities and borders, even the cities of the surrounding land.

34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,

The children of Gad built Dibon, Ataroth, Aroer,

35 Атротсофан, Язир, Иогвея,

Atroth-shophan, Jazer, Jogbehah,

36 Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.

Beth Nimrah, and Beth Haran: fortified cities and folds for sheep.

37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

The children of Reuben built Heshbon, Elealeh, Kiriathaim,

38 Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименува градовете, които съградиха.

Nebo, and Baal Meon, (their names being changed), and Sibmah. They gave other names to the cities which they built.

39 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.

The children of Machir the son of Manasseh went to Gilead, took it, and dispossessed the Amorites who were therein.

40 За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.

Moses gave Gilead to Machir the son of Manasseh; and he lived therein.

41 А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир.

Jair the son of Manasseh went and took its villages, and called them Havvoth Jair.

42 И Нова отиде та превзе Кенан и селата му и го наименува Нова по своето име.

Nobah went and took Kenath and its villages, and called it Nobah, after his own name.