Числа 32
1 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,
Te vaengah Reuben ca rhoek te boiva muep om tih Gad ca taengah khaw ping uh khungdaeng. Te phoeiah Jazer khohmuen neh Gilead khohmuen te a sawt vaengah a hmuen khaw boiva hmuen la tarha a hmuh uh.
2 то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:
Te dongah Gad koca rhoek neh Reuben koca rhoek te cet uh tih Moses taeng neh khosoih Eleazar taengah khaw, rhaengpuei khoboei rhoek taengah khaw a thui uh.
3 Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,
Te vaengah Ataroth neh Dibon, Jazer neh Nimrah, Heshbon neh Elealeh, Sibam, Nebo, Beon,
4 земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.
Israel rhaengpuei kah mikhmuh ah, “BOEIPA loh a ngawn khohmuen te boiva kah khohmuen tih na sal rhoek taengah khaw boiva om ta,” a ti uh.
5 За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти имат добитък.
Te phoeiah, “Na mik ah mikdaithen ka hmuh atah he khohmuen he na sal rhoek taengah khohut la m'paek vetih Jordan te kaimih nam paan sak pawt mako,” a ti uh.
6 А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?
Tedae Moses loh Gad koca rhoek taeng neh Reuben koca rhoek taengah, “Nangmih hela na ngol uh vaengah na manuca rhoek tah caemtloek la cet uh saeh a?
7 Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята която Господ им е дал?
BOEIPA loh amih taengah a paek khohmuen la kat ham te balae tih Israel ca rhoek kah lungbuei he a khaban la na khaban uh.
8 Така сториха бащите ви, когато ги изпратиха от Кадис-варни, за да видят земята;
Khohmuen sawt ham Kadeshbarnea lamloh amih ka tueih vaengah na pa rhoek loh he ni a saii uh.
9 отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не възлязат в земята, която Господ им бе дал.
Eshkol soklong la cet uh tih khohmuen khaw a hmuh uh dae BOEIPA loh amih taengah a paek khohmuen la kun pawt ham Israel ca rhoek kah lungbuei te a khaban uh.
10 И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:
Amah khohnin ah BOEIPA kah thintoek sai tih a toemngam.
11 Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,
Egypt lamkah aka lo hlang rhoek khuiah kum kul neh a so hang ca rhoek tah khohmuen te hmu uh mahpawh. Te te Abraham, Isaak taeng neh Jakob taengah ka toemngam dae kai hnukah a tlun uh moenih.
12 освен Халева син на Ефония Кенезов и Исус Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.
Kenizzi Jephunneh capa Kaleb neh Nun capa Joshua tah BOEIPA hnukah tlun rhoi.
13 Гневът на Господа пламна против Израиля, и той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.
Te vaengah BOEIPA kah thintoek te Israel taengah sai tih BOEIPA mik ah boethae aka saii kah cadil boeih a cing hil amih te khosoek ah kum sawmli a poengdoe sak.
14 И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.
Israel taengah BOEIPA kah thintoek thinsa te koep khoengvoep ham ni na pa rhoek yueng hlangtholh hlang kah tahoengnah dongah na pai uh he.
15 Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще станете причина да погинат всички тия люде.
A hnuk lamloh na phael uh dongah khosoek ah amih tloeng ham koep a koei vetih he pilnam boeih he na mit uh bitni,” a ti nah.
16 Но те пристъпиха при Моисея и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;
Te phoeiah a taengla mop uh tih, “Kaimih kah boiva ham boiva kah tanglung neh ka ca rhoek ham khopuei pahoi ka thoh uh mako.
17 а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.
Tedae amih te a hmuen la ka pawk uh hil tah kaimih he Israel ca mikhmuh ah tawn uh ham ka pumcum uh bitni. Te vaengah khohmuen kah khosa rhoek mikhmuh lamkah hmuencak khopuei rhoek ah mamih kah camoe rhoek ana om saeh.
18 Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.
Israel ca rhoek khuikah hlang loh a rho a pang hlanah ka im la ka mael uh mahpawh.
19 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.
Jordan kah rhalvangan neh a voel kah amih neh m'phaeng uh boel saeh. Jordan khocuk ngan ah kaimih taengah kamamih kah rho om coeng,” a ti uh.
20 Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,
Te dongah Moses loh amih te, “He ol he na ngai uh mak atah, caemtloek ham BOEIPA mikhmuh ah na pumcum uh mak atah,
21 ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,
Nangmih aka pumcum boeih te tah BOEIPA mikhmuh ah Jordan te a poeng vetih a thunkha rhoek te a mikhmuh lamloh a haek ni.
22 и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.
BOEIPA mikhmuh ah khohmuen a khoem uh coeng. Te dongah mael uh lamtah BOEIPA taeng neh Israel taengah ommongsitoe la na om uh bitni. Khohmuen he BOEIPA mikhmuh ah nangmih kah khohut la om bitni.
23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.
Te te na saii uh pawt atah BOEIPA taengah na tholh coeng ne. Te vaengah namamih kah tholhnah loh nangmih m'hmuh bitni tila ming uh.
24 Съградете градове за челядите си и гради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.
Nangmih ham neh na camoe ham khopuei khaw, na tu ham tanglung khaw thoh uh. Tedae nangmih ka lamloh aka thoeng te rhoi uh,” a ti nah.
25 И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни каза.
Te phoeiah Gad koca rhoek neh Reuben koca rhoek loh Moses taengah, “Na sal rhoek long he ka boei kah a uen bangla a saii uh bitni.
26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;
Ka yuu rhoek neh ka ca rhoek, ka boiva neh ka rhamsa boeih tah Gilead khopuei rhoek ah pahoi om uh bitni.
27 а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.
Ka boei kah na thui bangla, BOEIPA mikhmuh ah caempuei la aka pumcum na sal rhoek tah caemtloek la boeih kat bitni ni,” a ti uh.
28 Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните.
Amih kongah Moses loh khosoih Eleazar, Nun capa Joshua neh Israel ca rhoek kah koca, a napa boeilu rhoek te a uen.
29 Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.
Te vaengah Moses loh amih te, “BOEIPA mikhmuh ah caemtloek la aka pumcum Gad koca rhoek neh Reuben ca boeih tah nangmih taengah Jordan te kat uh coeng. Nangmih mikhmuh ah khohmuen te a khoem uh dongah Gilead khohmuen te amih taengah khohut la pae.
30 Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.
Nangmih taengah aka pumcum uh khaw a kat uh pawt atah Kanaan khohmuen ah tah nangmih khui kah te bawn uh saeh,” a ti nah.
31 И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така, ще сторим.
Gad koca rhoek neh Reuben koca rhoek loh a doo uh tih, “BOEIPA loh na sal rhoek taengah a thui bangla ka saii uh tangloeng bitni.
32 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък Иордан.
Kaimih BOEIPA mikhmuh ah aka pumcum rhoek tah Kanaan khohmuen la ka kat uh ni. Tedae Jordan rhalvang he tah kaimih kah rho neh kaimih ham khohut la om saeh,” a ti uh.
33 И тъй, Моисей им даде, то ест, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.
Te dongah Moses loh amih, Gad koca rhoek taeng neh Reuben koca rhoek taengah khaw, Joseph capa Manasseh koca hlangvang taengah khaw, Amori manghai Sihon kah ram, Bashan manghai Oga kah ram neh khohmuen, khohmuen kaepvai khopuei rhibawn kah a khopuei te a paek.
34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,
Te dongah Gad koca rhoek loh, Dibon, Ataroth neh Aroer,
35 Атротсофан, Язир, Иогвея,
Aroth-shophan, Jazer neh Jobehah,
36 Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.
Bethnimrah neh Bethharan, hmuencak khopuei rhoek neh boiva kah tanglung te a thoh uh.
37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,
Reuben koca rhoek loh Heshbon, Elealeh neh Kiriathaim,
38 Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименува градовете, които съградиха.
Nebo neh ming aka hoi Baalmeon, Sibam te a thoh uh. Te kah a thoh uh khopuei rhoek ming te a ming neh a khue uh.
39 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.
Manasseh capa Makir koca rhoek tah Gilead la cet uh tih a buem uh. Te vaengah a khui kah Amori te a haek uh.
40 За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.
Te dongah Moses loh Gilead te Manasseh capa Makir taengah a paek tih a khuiah kho a sak uh.
41 А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир.
Manasseh capa Jair loh cet tih a vangca rhoek te a loh dongah te rhoek te Jair vangca a sui.
42 И Нова отиде та превзе Кенан и селата му и го наименува Нова по своето име.
Nobah khaw cet tih Kenath neh a khobuel rhoek te a loh. Te dongah te te amah ming la Nobah a sui.
