Числа 31
1 След това Господ говори на Моисея, казвайки:
Angraeng mah Mosi khaeah,
2 Въздай на мадиамците за израилтяните, и след това ще се прибереш при людете си.
Israel kaminawk nuiah sak ih zaehaih baktih toengah, Midian kaminawk khaeah sah pathok ah; to pacoengah loe nangmah ih kaminawk khaeah la tih boeh, tiah a naa.
3 Моисей, прочее, говори на людете, казвайки: Нека се въоръжат от вас мъже за бой и нека отидат против Мадиама за да извършат въздаяние върху Мадиама за Господа.
To pongah Mosi mah kaminawk khaeah, Midian kaminawk nuiah Angraeng ih lu to lak moe, Midian kaminawk to tuk hanah, nangcae thung ih thoemto kaminawk maiphaw maica hoi amthoep oh.
4 По хиляда души от всяко племе от всичките Израилеви племена да изпратите на войната.
Israel acaeng thung hoi acaeng maeto mah kami sang to misatuk hanah patoeh oh, tiah a naa.
5 И така, от Израилевите хиляди се преброиха по хиляда души от всяко племе, дванадесет хиляди души, въоръжени, за бой.
To pongah Israel acaeng maeto boih thung hoiah patoeh ih kami sang hatlai hnetto loe misatuk hanah angthawk o.
6 И Моисей ги изпрати на войната, по хиляда души от всяко племе, тях и Финееса, сина на свещеника Елеазара, със светите вещи и с тръбите за тревога в ръцете му.
Mosi mah to kaminawk to misatuk hanah acaeng maeto thung hoiah kami sangto patoeh; nihcae hoi nawnto mongkah ueng Eleazar capa qaima Phinehas to hmuenciim thung ih maiphaw maicanawk hoiah nawnto patoeh.
7 Те воюваха против Мадиама според както Господ заповяда на Моисея, и убиха всяко мъжко.
Angraeng mah Mosi khaeah thuih ih lok baktih toengah, nihcae mah Midian kaminawk to tuk o moe, nongpanawk to hum o boih.
8 И между убитите убиха и мадиамските царе: Евия, Рекема, Сура, Ура и Рава, петима мадиамски царе; убиха с нож и Валаама Веоровия син.
A hum o ih kaminawk thungah Evi, Rekem, Zur, Hur hoi Reba, Midian siangpahrang pangato athum o; nihcae mah Beor capa Balaam doeh sumsen hoiah hum o.
9 А израилтяните плениха жените на мадиамците, децата им, всичкия им добитък и всичките им стада; и разграбиха всичкия им имот.
Israel kaminawk mah Midian nongpatanawk hoi nawktanawk, nihcae ih hmuenmaenawk, maitawnawk hoi tuunawk to lomh pae o boih.
10 А всичките им градове, в местата населени от тях, и всичките им станове изгориха с огън.
Midian kaminawk ohhaih vangpuinawk to hmai hoiah thlaek pae o boih; a ohhaih kahoih imnawk doeh thlaek pae o boih.
11 И взеха всичките користи и всичкото плячка, и човек и животно.
A naeh o ih kaminawk, a lak o ih hmuennawk hoi pacah ih moinawk doeh lak pae o boih.
12 И докараха пленниците, плячката и користите на Моисея, на свещеника Елеазар и на обществото израилтяни в стана, на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.
Misong ah naeh o ih kaminawk hoi a lak pae o ih hmuennawk boih loe, Moab azawn ih Jordan vapui taeng, Jeriko vangpui zaeh ah kaom, Mosi, qaima Eleazar hoi Israel kaminawk khaeah a sinh pae o.
13 Тогава Моисей, свещеникът Елеазар и всичките първенци на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана.
Mosi, qaima Eleazar hoi acaeng zaehoikung boih loe, nihcae tongh hanah ataihaih ahmuen tasa bangah caeh o.
14 Но Моисей се разгневи на военачалниците, на хилядниците и на стотниците, които се връщаха от военния поход;
To naah Mosi loe misatukhaih ahmuen hoiah amlaem misatuh angraengnawk, kami sangto ukkungnawk hoi kami cumvaito ukkungnawk nuiah palungphui.
15 и Моисей им рече: Оставихте ли живи всичките жени?
Mosi mah nihcae khaeah, Nongpatanawk na pathlungh o boih maw? tiah a dueng.
16 Ето, те, по съвета на Валаама, накараха израилтяните да беззаконствуват против Господа в делото на Фегора, тъй че язвата се яви всред Господното общество.
Khenah, hae nongpatanawk loe Balaam ih lok to tahngaih o moe, Peor kawng pongah Israel kaminawk to Angraeng khae hoi loklam amkhraengs o sak boeh; to pongah Angraeng ih kaminawk salakah kasae nathaih to oh.
17 За това, убийте сега всичките мъжки от децата, и убийте всяка жена, която е познала мъж, като е лежала с него.
Vaihi nawktanawk salak ih nongpa to hum o boih ah; nongpa hoi nawnto iip nongpatanawk doeh hum o boih ah.
18 А всичките момичета, които не са познали мъж, които не са лежали с такъв, оставете живи за себе си.
Toe nongpa panoek vai ai tanglanawk loe nangmacae han suem oh.
19 И вие останете вън от стана седем дена; вие и пленниците ви, всеки от вас, който е убил човек, и който се е допрял до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден;
Nangcae thungah mi kawbaktih doeh kami hum kami, to tih ai boeh loe hum ih kami qok sui kami to ataihaih im tasa bangah ni sarihto thung suem oh; ni thumto hoi ni sarihto naah nangmacae hoi na naeh o ih kaminawk boih ciimcaihaih to sah oh.
20 очистете и всичките дрехи, всичките кожени вещи, и всичко, което е направено от козина, и всичките дървени съдове.
Nangmacae ih khukbuen, moihin hoi sak ih hmuennawk, maeh mui, thing hoi sak ih hmuennawk to ciimcai o sak ah, tiah a naa.
21 Също и свещеник Елеазар рече на войниците, които бяха ходили на война: Това е повелението, което Господ заповяда на Моисея като закон.
To pacoengah qaima Eleazar mah misatuk han kacaeh misatuh kaminawk khaeah, Angraeng mah Mosi khaeah paek ih atawk loe hae tiah oh;
22 Само че златото, среброто, медта, желязото, оловото и калая,
sui, sum kanglung, sum kamling, sum, camphaeh ngan hoiah kimah,
23 всичко, което може да устои на огън, прекарайте през огън, и ще бъде чисто; обаче, трябва да се очисти и с очистителна вода; и всичко що не може да устои на огън прекарай през вода.
hmai kakaang thaih hmuennawk boih loe hmai hoiah qoeng ah, to tiah nahaeloe ciim tih; ciimsakhaih tui hoiah doeh pasae oh; hmai khaan thai ai hmuennawk loe tui hoiah pasae oh.
24 Тогава на седмия ден да изперете дрехите си, и ще бъдете чисти; и подир това да влезете в стана.
Ni sarihto naah khukbuennawk to pasuk oh, to tiah nahaeloe na ciim o tih; to pacoengah loe ataihaih imthung ah nang zo o thai tih boeh, tiah a naa.
25 И Господ говори на Моисея, казвайки:
Angraeng mah Mosi khaeah,
26 Ти и свещеникът Елеазар и началниците на бащините домове от обществото пребройте плячката и пленниците, и човек и животно,
kaminawk mah lak o ih hmuenmaenawk to nangmah hoi qaima Eleazar hoi acaeng zaehoikung mah la oh loe,
27 и раздели плячката на две, между войниците, между войниците, които ходиха на война и цялото общество.
to hmuennawk to ahmuen hnetto ah tapraek ah; misatuk han caeh misatuh kaminawk hoi amkhueng kaminawk han tapraek paeh.
28 От дела на войниците, които ходиха на бой, отдели като данък за Господа то една душа от петстотин - от човеци, от говеда, от осли и от овци;
Misatuk han kacaeh misatuh kaminawk loe kami doeh, maitaw doeh, laa hrang doeh, tuu doeh, cumvai pangato thungah maeto, Angraeng khaeah paek han oh;
29 от тяхната половина да вземеш това и да го дадеш на свещеника Елеазара, като възвишаем принос Господу.
nihcae mah hak ih tamut ahap to la ah loe, Angraeng taham to qaima Eleazar khaeah paek ah.
30 А от половината, която се дава на израилтяните, да вземеш по един дял от петдесет - от човеци, от говеда, от осли и от овци - от всеки добитък, - и да ги дадеш на лавитите, които пазят заръчаното за Господната скиния.
Israel acaeng ahap khae hoiah, kami doeh, maitaw doeh, laa hrang doeh, tuu doeh, maeh doeh, kalah moinawk doeh, qui pangato thungah maeto la ah loe, to hmuennawk to Angraeng ih kahni im khenzawnkung Levinawk khaeah paek ah, tiah a naa.
31 И тъй Моисей и свещеникът Елеазар сториха, според както Господ заповяда на Моисея.
To pongah Angraeng mah Mosi khaeah thuih ih lok baktih toengah, Mosi hoi qaima Eleazar mah sak hoi.
32 А плячката, то ест, това, което остана в плен, което войниците заплениха, беше: овци, шестстотин седемдесет и пет хиляди;
Misatuh kaminawk mah lak o ih kanghmat tuunawk loe sang cumvai taruk, sang qui sarih, sang pangato oh.
33 говеда, седемдесет и две хиляди:
Maitaw sing sarih, sang hnetto,
34 осли, шестдесет и една хиляда
laa hrang sing taruk, sangto,
35 и човеци - жени, които не бяха познали мъж, чрез лягане с такъв - всичко тридесет и две хиляди души.
nongpa hoi iip vai ai nongpata sing thum, sang hnetto oh o.
36 Половината, делът на ония, които бяха ходили на бой, беше на брой: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;
Misatuk naah kacaeh kaminawk ih taham ahap loe, tuu sing qui thum, sing thum, sang sarih, cumvai pangato,
37 а данъкът за Господа от овците беше шестстотин седемдесет и пет;
Angraeng khaeah tathlang han ih hmuen loe cumvai taruk, qui sarih, pangato oh.
38 говедата бяха тридесет и шест хиляди, от които данъкът за Господа беше седемдесет и две;
Maitaw sing thum, sang tarukto oh; to thung hoiah qui sarih, hnetto loe Angraeng khaeah paek han ih taham ah oh.
39 ослите бяха тридесет хиляди и петстотин, от които данъкът за Господа беше шестдесет и един;
Laa hrang sing thum, cumvai pangato oh; to thung hoiah Angraeng ih taham loe qui taruk, maeto;
40 и човеците бяха шестнадесет хиляди, от които данъкът за Господа беше тридесет и двама души,
kami loe singto pacoeng, sang tarukto oh; to thung hoiah Angraeng ih taham loe qui thum, hnetto.
41 И Моисей даде данъка, като възвишаем принос Господу, на свещеника Елеазара, както Господ заповяда на Моисея.
Angraeng mah Mosi khaeah thuih ih lok baktih toengah, Mosi mah Angraeng ih taham to qaima Eleazar khaeah paek.
42 А половината, която се даде на израилтяните, който Моисей отдели от войниците,
Mosi mah misatuh kaminawk khae hoiah lak moe, Israel kaminawk mah hak han koi ahap,
43 то ест, половината за обществото, беше: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;
rangpuinawk mah hak han koi ahap loe, tuu sang cumvai thum, sing thum, sang sarih, cumvai pangato;
44 говеда, тридесет и шест хиляди;
maitaw sing thum, sang tarukto,
45 осли, тридесет хиляди и петстотин;
laa hrang sing thum, cumvai pangato hoi,
46 и човеци - шестнадесет хиляди.
kami singto pacoeng, sang tarukto oh.
47 От тия половината за израилтяните Моисей взе по един дял от петдесет от човеци и от животни, и ги даде на левитите, които пазеха заръчаното за Господната скиния, според както Господ заповяда на Моисея.
Angraeng mah thuih ih lok baktih toengah, Israel rangpui mah hak han koi taham ahap thung hoiah, Mosi mah kami maw, moi maw qui pangato thungah maeto lak moe, Angraeng ih kahni im khenzawnkung Levi kaminawk khaeah paek.
48 Тогава се приближиха при Моисея началниците, които бяха над хилядите на войската, хилядниците и стотниците,
To pacoengah misatuh sangto ukkungnawk hoi misatuh cumvaito ukkungnawk Mosi khaeah caeh o moe,
49 и рекоха на Моисея: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни; и не липсва ни един от нас.
anih khaeah, Na tammanawk mah misatuh kaminawk thung ih kami ka kroek o naah, maeto doeh anghmaa ai.
50 За това принасяме дар Господу, всеки каквото е намерил, златни неща, верижки, гривни, пръстени, обеци и мъниста, за да се извърши умилостивение за душите ни пред Господа.
To pongah Angraeng khaeah paek hanah sui hoiah sak ih hmuennawk, bungmunawk, ban lakoknawk, bantuetnawk, naa tangkraengnawk, hnah ah bangh koi hmuennawk to Angraeng hmaa ah angbawnhaih ah sak han ih kang sin o, tiah a naa o.
51 И Моисей и свещеникът Елеазар взеха златото от тях, всичко в изработени украшения.
Mosi hoi qaima Eleazar mah nihcae ih suinawk to talawk pae hoi; ban tok sah kop kaminawk mah sak ih suinawk to talawk pae hoi.
52 И всичкото злато от възвишаемия принос, който хилядниците и стотниците принесоха Господу, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли.
Mosi hoi qaima Eleazar mah misatuh kami sangto ukkungnawk hoi misatuh kami cumvaito ukkungnawk khae hoiah talawk ih Angraeng ih taham suinawk loe sangqum ah shekel sang hatlai taruk, cumvai sarih, qui pangato oh.
53 (Защото войниците бяха грабили, всеки за себе си).
Misatuh kami maeto mah angmah hanah hmuen maeto lak o boih.
54 И Моисей и свещеникът Елеазар, като взеха златото от хилядниците и стотниците, донесоха го в шатъра за срещане, за спомен на израилтяните пред Господа.
Mosi hoi qaima Eleazar mah misatuh kami sangto hoi misatuh kami cumvaito ukkungnawk khae hoiah talawk hoi ih suinawk to Israel kaminawk mah panoek poe hanah amkhuenghaih kahni im ah Angraeng hmaa ah a sin hoi.
