Числа 23
1 Тогава Валаам каза на Валака: Издигни тук седем жертвеника, и приготви ми тук седем юнеца и седем овена.
Балаам а зис луй Балак: „Зидеште-мь аич шапте алтаре ши прегэтеште-мь аич шапте вицей ши шапте бербечь.”
2 И Валак стори, както рече Валаам; и Валак и Валаам принесоха по юнец и овен на всеки жертвеник.
Балак а фэкут кум спусесе Балаам, ши Балак ши Балаам ау адус кыте ун вицел ши кыте ун бербек пе фиекаре алтар.
3 После Валаам рече на Валака: Застани близо при всеизгарянето си, и аз ще отида; може би да дойде Господ да ме посрещне; а каквото ми яви ще ти кажа. И отиде на гола височина.
Балаам а зис луй Балак: „Стай лынгэ ардеря та де тот, ши еу мэ вой депэрта де еа; поате кэ Домнул ымь ва еши ынаинте ши че-мь ва дескопери ыць вой спуне.” Ши с-а дус пе ун лок ыналт.
4 И Бог срещна Валаама; а Валаам му рече: Приготвих седемте жертвеника, и принесох по юнец и овен на всеки жертвеник.
Думнезеу а венит ынаинтя луй Балаам ши Балаам Й-а зис: „Ам ридикат шапте алтаре ши, пе фиекаре алтар, ам адус кыте ун вицел ши кыте ун бербек.”
5 И Господ тури дума в устата на Валаама, и рече: Върни се при Валака и според тоя дума говори.
Домнул а пус кувинте ын гура луй Балаам ши а зис: „Ынтоарче-те ла Балак ши аша сэ-й ворбешть.”
6 Върни се, прочее, при него; и, ето, той стоеше при всеизгарянето си, той и всичките моавски първенци.
Балаам с-а ынторс ла Балак ши ятэ кэ Балак стэтя лынгэ ардеря луй де тот, ел ши тоате кэпетенииле Моабулуй.
7 Тогава почна беседата си, казвайки: - Валак ме доведе от Арам, Моавският цар от източните планини, и каза ми: Дойди, прокълни ми Якова, И дойди, хвърли презрение върху Израиля.
Балаам шь-а ростит пророчия ши а зис: „Балак м-а адус дин Арам (Месопотамия). Ымпэратул Моабулуй м-а кемат дин мунций Рэсэритулуй, зикынд: ‘Вино ши блестемэ-мь пе Иаков! Вино ши дефэймязэ-мь пе Исраел!’
8 Как да прокълна, когато Бог не проклина? Или как да хвърля презрение върху когото Господ не хвърля?
Кум сэ блестем еу пе чел че ну-л блестемэ Думнезеу? Кум сэ дефэймез еу пе чел пе каре ну-л дефэймязэ Домнул?
9 Защото от връх канарите го виждам, И от хълмовете го гледам; Ето люде, които ще се заселят отделно, И няма да се считат между народите.
Ыл вэд дин вырфул стынчилор, Ыл привеск де пе ынэлцимя дялурилор: Есте ун попор каре локуеште деопарте Ши ну фаче парте динтре нямурь.
10 Кой може да преброи пясъка Яковов, Или да изчисли четвъртата част от Израиля? Дано умра както умират праведните, И сетнините ми да бъдат както техните!
Чине поате сэ нумере пулберя луй Иаков Ши сэ спунэ нумэрул унуй сферт дин Исраел? О, де аш мури де моартя челор неприхэниць Ши сфыршитул меу сэ фие ка ал лор!”
11 Тогава Валак рече на Валаама: Що ми направи ти? Взех те, за да прокълнеш неприятелите ми; а, ето, ти напълно си ги благословил!
Балак а зис луй Балаам: „Че мь-ай фэкут? Те-ам луат сэ блестемь пе врэжмашул меу, ши ятэ кэ ту-л бинекувынтезь!”
12 А той в отговор каза: Не трябва ли да внимавам да говоря онова, което Господ туря в устата ми?
Ел а рэспунс ши а зис: „Ну требуе оаре сэ спун че-мь пуне Домнул ын гурэ?”
13 Тогава Валак му рече: Дойди, моля, с мене на друго място, от гдето ще ги видиш; само крайната им част ще видиш а всички тях няма да видиш; и прокълни ми ги от там.
Балак й-а зис: „Вино, те рог, ку мине ын алт лок, де унде ыл поць ведя, кэч аич ну везь декыт о парте дин ел, ну-л везь ынтрег. Ши де аколо сэ ми-л блестемь.”
14 И тъй, доведе го на полето Зофим, на върха на Фасга, и издигна седем жертвеника, и принесе по юнец и овен на всеки жертвеник.
Л-а дус ын кымпул Цофим, спре вырфул мунтелуй Писга, а зидит шапте алтаре ши а адус кыте ун вицел ши ун бербек пе фиекаре алтар.
15 Тогава Валаам рече на Валака: Застани тука при всеизгарянето си, а аз ще срещна Господа там.
Балаам а зис луй Балак: „Стай аич, лынгэ ардеря та де тот, ши еу мэ вой дуче ынаинтя луй Думнезеу.”
16 И Господ срещна Валаама, тури дума в устата му, и рече: Върни се при Валака и според тая дума говори.
Домнул а венит ынаинтя луй Балаам, й-а пус кувинте ын гурэ ши а зис: „Ынтоарче-те ла Балак ши аша сэ-й ворбешть.”
17 Той, прочее, дойде при него; и, ето, той стоеше при всеизгарянето си, и моавските първенци с него. И Валак му рече: Що говори Господ?
Балаам с-а ынторс ла ел, ши ятэ кэ Балак стэтя лынгэ ардеря луй де тот, ку кэпетенииле Моабулуй. Балак й-а зис: „Че ць-а спус Домнул?”
18 Тогава той почна притчата си, казвайки: - Стани, Валаче, та слушай; Дай ми ухо, ти сине Сепфоров!
Балаам шь-а ростит пророчия ши а зис: „Скоалэ-те, Балак, ши аскултэ! Я аминте ла мине, фиул луй Ципор!
19 Бог не е човек та да лъже, Нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори и няма ли да го тури в действие?
Думнезеу ну есте ун ом, ка сэ минтэ, Нич ун фиу ал омулуй, ка сэ-Й парэ рэу. Че а спус, оаре ну ва фаче? Че а фэгэдуит, оаре ну ва ымплини?
20 Ето, аз получих заповед да благославям; И Той като благослови, аз не мога да го отменя.
Ятэ кэ ам примит порункэ сэ бинекувынтез. Да, Ел а бинекувынтат, ши еу ну пот ынтоарче.
21 Не гледа беззаконие в Якова, Нито вижда извратеността в Израиля; Господ Бог негов с него е, И царско възклицание има между тях.
Ел ну веде ничо фэрэделеӂе ын Иаков, Ну веде ничо рэутате ын Исраел. Домнул Думнезеул луй есте ку ел, Ел есте Ымпэратул луй, веселия луй.
22 Бог ги изведе из Египет: Има сила като див вол.
Думнезеу й-а скос дин Еӂипт, Тэрия Луй есте пентру ел ка а биволулуй.
23 Наистина няма чародейство против Якова. И няма врачуване против Израиля; На времето си ще се говори за Якова И за Израиля: Що е извършил Бог!
Дескынтекул ну поате фаче нимик ымпотрива луй Иаков, Нич врэжитория ымпотрива луй Исраел. Акум се поате спуне деспре Иаков ши Исраел: ‘Че лукрурь марь а фэкут Думнезеу!’
24 Ето, людете ще въстанат като лъвица, И ще се дигнат като лъв; Няма да легнат, докато не изядат лова И не изпият кръвта на убитите.
Да, попорул ачеста се скоалэ ка о леоайкэ Ши се ридикэ ынтокмай ка ун леу. Ну се кулкэ пынэ че н-а мынкат прада Ши н-а бэут сынӂеле челор учишь.”
25 Тогава Валак рече на Валаама: Никак да не ги проклинаш и никак да не ги благославяш.
Балак а зис луй Балаам: „Ну-л блестема, дар мэкар нич ну-л бинекувынта!”
26 А Валаам в отговор каза на Валака: Не говорих ли ти казвайки: Всичко що ми каже Господ, това ще сторя?
Балаам а рэспунс ши а зис луй Балак: „Ну ць-ам спус кэ вой фаче тот че ва спуне Домнул?”
27 След това Валак пак рече на Валаама: Дойди, моля, ще те заведа още на друго място, негли бъде угодно Богу да ми ги прокълнеш от там.
Балак а зис луй Балаам: „Вино, те рог, те вой дуче ынтр-ун алт лок; поате кэ Думнезеу ва гэси ку кале сэ-мь блестемь де аколо пе попорул ачеста!”
28 И Валак заведе Валаама на върха на Фегор, който гледа към Иесимон.
Балак а дус пе Балаам пе вырфул мунтелуй Пеор, каре есте ку фаца спре пустиу.
29 Тогава Валаам рече на Валака: Издигни ми тук седем жертвеника, и приготви ми тук седем юнеца и седем овена.
Балаам а зис луй Балак: „Зидеште-мь аич шапте алтаре ши прегэтеште-мь аич шапте вицей ши шапте бербечь!”
30 И Валак направи както рече Валаам, и принесе по юнец и овен на всеки жертвеник.
Балак а фэкут кум зисесе Балаам ши а адус кыте ун вицел ши кыте ун бербек пе фиекаре алтар.
