Числа 22
1 Подир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък Иордан, срещу Ерихон.
Intultuloy dagiti Israelita ti nagdaliasat agingga a nagkampoda kadagiti patad a lugar ti Moab nga asideg iti Jerico, iti ballasiw ti Karayan Jordan manipud iti siudad.
2 А Валак Сепфоровият син видя всичко що стори Израил на аморейците.
Nakita ni Balak nga anak ni Sefor ti amin nga inaramid dagiti Israelita kadagiti Amorreo.
3 И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните.
Kasta unay ti buteng ti Moab kadagiti tattao gapu ta aduda, ken nagamak ti Moab kadagiti Israelita.
4 И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,
Kinuna ti ari ti Moab kadagiti panglakayen iti Midianita, “Kanento dagitoy a bunggoy ti amin nga adda iti aglawlawtayo kas panagarab ti baka iti ruroot iti talon.” Ita, ni Balak nga anak ni Sefor ket isu ti ari ti Moab iti dayta a tiempo.
5 изпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката Евфрат, в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене;
Nangibaon ni Balak kadagiti mensahero kenni Balaam nga anak ni Beor, idiay Petor nga asideg iti Karayan Eufrates, iti daga ti nasionna ken tattaona. Inayabanna ni Balaam ket kinunana, “Kitaem, ummay ditoy ti maysa a nasion a naggapu idiay Egipto. Kalkalubanda ti rupa ti daga ket addadan ita iti asidegko.
6 Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благословиш, е благословен, а когото прокълнеш е проклет.
Isu a pangngaasim ta umayka itan ket ilunodmo daytoy a nasion para kaniak, gapu ta napigsada unay para kaniak. Nalabit a kabaelakton ida a darupen ken patalawen manipud iti daga. Ammok a mabendisionanto ti siasinoman a bendisionam, ken mailunodto ti siasinoman nga ilunodmo.”
7 И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха, с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи.
Pimmanaw ngarud dagiti panglakayen iti Moabita ken dagiti panglakayen dagiti Midianita nga awit-awitda ti bayad iti panangilunod. Dimtengda iti ayan ni Balaam ket imbagada kenkuana dagiti sasao ni Balak.
8 А той им рече: Пренощувайте тука, и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама.
Kinuna ni Balaam kadakuada, “Umiankayo ditoy ita a rabii. Ibagakto kadakayo ti ibaga ni Yahweh kaniak.” Immian ngarud dagiti pangulo iti Moabita iti ayan ni Balaam ti dayta a rabii.
9 И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе?
Immay ti Dios kenni Balaam ket kinunana, “Siasino dagitoy a lallaki nga immay kenka?”
10 И Валаам рече на Бога: Валак Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене да кажат:
Simmungbat ni Balaam iti Dios, “Imbaon ida kaniak ni Balak nga anak ni Sefor, ti ari iti Moab. Kinunana,
11 Ето, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята; дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.
“Kitaem, dagiti tattao a naggapu iti Egipto ket kinalubanda ti rabaw ti dagak. Umayka itan ket ilunodmo ida para kaniak. Nalabit a kabaelakto a karanget ida ken mapatalawko ida,'”
12 А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.
Insungbat ti Dios kenni Balaam, “Saan a rumbeng a sumurotka kadagitoy a lallaki. Saan a rumbeng nga ilunodmo dagiti Israelita gapu ta nabendisionandan.”
13 И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказа да ме пусне да дойда с вас.
Bimmangon ni Balaam iti bigat ket kinunana kadagiti papangulo ni Balak, “Agsublikayon iti dagayo gapu ta saan nga impalubos ni Yahweh a sumurotak kadakayo.”
14 Тогава моавските първенци станаха та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказа да дойде с нас.
Pimmanaw ngarud dagiti papangulo ti Moab ket nagsublida kenni Balak. Kinunada, “Nagkedked ni Balaam a sumurot kadakami.”
15 А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония.
Nangibaon manen ni Balak iti ad-adu a papangulo nga ad-adda a mararaem ngem kadagiti immuna a bunggoy.
16 И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене;
Dimtengda iti ayan ni Balaam ket kinunada kenkuana, “Ibagbaga daytoy ni Balak nga anak ni Sefor, “Pangngaasim ta saanmo nga ipalubos nga adda makalapped kenka iti iyaaymo kaniak,
17 защото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде.
gapu ta bayadanka iti nawadwad ken raemenka iti kasta unay, ken aramidek ti aniaman nga ibagam kaniak. Isu a pangngaasim ta umayka ket ilunodmo dagitoy a tattao para kaniak.'”
18 А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки: Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече.
Simmungbat ni Balaam ket kinunana kadagiti tattao ni Balak, “Uray no ited kaniak ni Balak ti palasiona a napnoan iti pirak ken balitok, saan a mabalin nga un-unaak ti sao ni Yahweh a Diosko, ken aramiden ti kabassitan ken kadakkelan a banag ngem iti ibagbagana kaniak.
19 За това, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ.
Ita ngarud, aguraykayo met ditoy ita a rabii, tapno maammoak ti aniaman a mainayon nga ibaga ni Yahweh kaniak.”
20 И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш.
Immay ti Dios kenni Balaam iti dayta a rabii ket kinunana kenkuana, “Agsipud ta immay dagitoy a lallaki a mangay-ayab kenka, agrubwatka ket sumurotka kadakuada. Ngem aramidem laeng ti ibagak kenka.”
21 За това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци.
Bimmangon ni Balaam iti agsapa, sinilyaanna ti asnona, ket kimmuyog kadagiti pangulo ti Moab.
22 Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя пред Валаама, за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него).
Ngem gapu ta napan isuna, nariing ti pungtot ti Dios. Nagtakder ti anghel ni Yahweh iti dalan tapno lapdanna ni Balaam a sisasakay iti asnona. Kadua met ni Balaam dagiti dua nga adipenna.
23 И понеже ослицата видя, че ангелът Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.
Nakita ti asno ti anghel ni Yahweh nga agtaktakder iti kalsada nga iggemna ti kampilanna. Simmina iti kalsada ti asno ket nagturong iti kataltalonan. Sinaplitan ni Balaam ti asno tapno agsubli daytoy iti kalsada.
24 Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, дето имаше преграда отсам и преграда оттам край пътя.
Ket nagtakder manen ti anghel ni Yahweh iti nailet a paset ti kalsada a nagbaetan dagiti kaubasan, nga adda bakud iti makannawanna kasta met iti makannigidna.
25 И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.
Nakita manen ti asno ti anghel ni Yahweh. Impilitna ti lumsot iti bakud ket naipit ti saka ni Balaam. Sinaplitan manen ni Balaam ti asno.
26 После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да си отбие ни надясно ни наляво.
Immun-una ti anghel ni Yahweh ket timmakder iti sabali pay a nailet a disso nga awanen ti dalan a mabalin a paglusotan.
27 И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си.
Nakita ti asno ti anghel ni Yahweh, ket inyiddanan a sisasakay pay laeng ni Balaam kenkuana. Ad-adda a nagpungtot ni Balaam, ket imbaotna ti bastonna iti asno.
28 Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?
Ket linukatan ni Yahweh ti ngiwat ti asno tapno makasao daytoy. Kinunana kenni Balaam, “Ania ti inaramidko kenka tapno ablatannak iti mamitlo a daras?”
29 А Валаам рече на ослицата: Защо се подигна с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал.
Simmungbat ni Balaam iti asno, “Gapu ta pagbalbalinennak a maag. Adda la koma kampilan iti imak. Ta no adda, napatayka koma itan.”
30 И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.
Kinuna ti asno kenni Balaam, “Saan kadi a siak ti asnom a sinaksakayam iti las-ud iti panagbiagmo inggana ita? Adda kadin inaramidko a kastoy idi?” “Awan,” kinuna ni Balaam.
31 Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.
Kalpasanna, linukatan ni Yahweh ti mata ni Balaam, ket nakitana ti anghel ni Yahweh a sitaktakder iti kalsada nga adda iggemna a kampilan. Nagdumog ni Balaam ket nagpakleb isuna.
32 И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;
Kinuna ti anghel ni Yahweh kenkuana. “Apay a sinaplitam ti asnom iti namitlo? Kitaem, immayak a manglapped kenka gapu ta dakes iti imatangko ti ar-aramidem.
33 и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.
Nakitanak ti asno ket linisiannak iti namitlo a daras. No saannak a linisian, napatayka koma ket naispal ti biagna.”
34 Тогава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.
Kinuna ni Balaam iti anghel ni Yahweh, “Nagbasolak. Saanko nga ammo nga agtaktakderka iti kalsada a manglaplapped kaniak. Ita ngarud, no saan a makaay-ayo kenka daytoy a panagdaliasatko, agsubliak iti naggapuak.”
35 А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.
Ngem kinuna ti anghel ni Yahweh kenni Balaam, “Kumuyogka latta kadagiti lallaki. Ngem masapul a dagiti sasao laeng nga ibagak kenka ti ibagam.” Simmurot ngarud ni Balaam kadagiti papangulo ni Balak.
36 А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град разположен там, гдето Арнон е границата, в най-далечната част на границата.
Idi nadamag ni Balak a paumayen ni Balaam, rimmuar isuna tapno sabtenna ni Balaam iti siudad ti Moab idiay Arnon nga adda iti nagbeddengan.
37 Тогава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?
Kinuna ni Balak kenni Balaam, “Saan kadi a nangibaonak kadagiti lallaki a mangayab kenka? Apay a saanka nga immay kaniak? Saanko kadi a kabaelan a raemenka?”
38 А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.
Ket simmungbat ni Balaam kenni Balak, “Kitaem, addaakon iti ayanmo. Adda kadin kalintegak nga agsao iti aniaman a banag? Ti laeng maibagak ket dagiti sasao ti Dios nga ikabkabilna iti ngiwatko.”
39 И Валаам отиде с Валака, и дойдоха в Кириатузот.
Simmurot ni Balaam kenni Balak, ket nakadanonda idiay Kiriat Husot.
40 И Валак жертвува говеда и овци, и изпрати от тях и на Валаама и на първенците, които бяха с него,
Kalpasanna, nangidaton ni Balak iti baka ken karnero ket nangted isuna iti sumagmamano a karne kenni Balaam ken kadagiti pangulo a kakaduana.
41 А на сутринта Валак взе Валаама и го заведе на високите Ваалови места от гдето, той видя людете до крайната им част.
Kabigatanna, inkuyog ni Balak ni Balaam a simmang-at idiay Bamot Baal. Manipud sadiay, dagiti laeng bassit a paset ti kampo dagiti Israelita ti nakita ni Balaam.
