Числа 21
1 А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.
When the Canaanite king of Arad, who lived in the Negev, heard that Israel was traveling by the road to Atharim, he fought against Israel and took some of them captive.
2 И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.
Israel vowed to Yahweh and said, “If you give us victory over these people, then we will completely destroy their cities.”
3 И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото се нарече Хорма.
Yahweh listened to Israel's voice and he gave them victory over the Canaanites. They completely destroyed them and their cities. That place was called Hormah.
4 А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.
They traveled from Mount Hor by the road to the Sea of Reeds to go around the land of Edom. The people became very discouraged on the way.
5 И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.
The people spoke against God and Moses: “Why have you brought us up out of Egypt to die in the wilderness? There is no bread, no water, and we hate this miserable food.”
6 За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.
Then Yahweh sent poisonous snakes among the people. The snakes bit the people; many people died.
7 Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.
The people came to Moses and said, “We have sinned because we have spoken against Yahweh and you. Pray to Yahweh for him to take the snakes away from us.” So Moses prayed for the people.
8 И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.
Yahweh said to Moses, “Make a snake and attach it to a pole. It will happen that everyone who is bitten will survive, if he looks at it.”
9 И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.
So Moses made a bronze snake and attached it to a pole. When a snake bit any person, if he looked at the bronze snake, he survived.
10 Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.
Then the people of Israel traveled on and camped at Oboth.
11 И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.
They traveled from Oboth and camped at Iye Abarim in the wilderness that faces Moab toward the east.
12 От там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.
From there they traveled on and camped in the Valley of Zered.
13 От там отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.
From there they traveled on and camped on the other side of the Arnon River, which is in the wilderness that extends from the border of the Amorites. The Arnon River forms the border of Moab, between Moab and the Amorites.
14 За това е казано в книгата на Господните войни: - Ваев в Суфа И потоците на Арнон,
That is why it says in the scroll of the Wars of Yahweh, “... Waheb in Suphah, and the valleys of the Arnon,
15 И течението на потоците, Което се простира до селището Ар И допира границата на Моав.
the slope of the valleys that lead toward the town of Ar and lie along the border of Moab.”
16 А от там дойдоха при Вир. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода.
From there they traveled to Beer, the well where Yahweh said to Moses, “Gather the people together for me to give them water.”
17 Тогава Израил изпя тая песен: - Бликай, о кладенче; пейте за него;
Then Israel sang this song: “Spring up, well! Sing about it,
18 Кладенец изкопаха първенците, Благородните от людете изкопаха, Чрез заповедта на законодателя; с жезлите си. А от пустинята отидоха в Матана,
about the well that our leaders dug, the well the nobles of the people dug, with the scepter and their staffs.” Then from the wilderness they traveled to Mattanah.
19 и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,
From Mattanah they traveled to Nahaliel, and from Nahaliel to Bamoth,
20 а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон.
and from Bamoth to a valley in the land of Moab. That is where the top of Mount Pisgah looks down on the wilderness.
21 Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:
Then Israel sent messengers to Sihon king of the Amorites saying,
22 Остави ме да замина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивите ни по лозята; не ще да пием вода от кладенците; през царевия друм ще вървим, докато преминем твоите предели.
“Let us pass through your land. We will not turn into any field or vineyard. We will not drink the water from your wells. We will travel by the king's highway until we have crossed your border.”
23 А Сион не пусна Израиля да мина през пределите му; но Сион събра всичките си люде, излезе та се опълчи срещу Израиля в пустинята, и дойде в Яса та воюва против Израиля.
But King Sihon would not allow Israel to pass through their border. Instead, Sihon gathered all his army together and attacked Israel in the wilderness. He came to Jahaz, where he fought against Israel.
24 Но Израил го порази с острото на ножа, и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше крепка.
Israel attacked the army of Sihon with the edge of the sword and took their land from the Arnon to the Jabbok river, as far as the land of the people of Ammon. Now the border of the people of Ammon was fortified.
25 Израил завладя всички тия градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.
Israel took all the Amorite cities and lived in all of them, including Heshbon and all of its villages.
26 Понеже Есевон бе град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон.
Heshbon was the city of Sihon king of the Amorites, who had fought against the former king of Moab. Sihon had taken all his land from his territory to the Arnon River.
27 За това, ония, които говорят с притчи, казват: - Дойдете в Есевон; Да се съгради и да се закрепи града Сионов;
That is why those who speak in proverbs say, “Come to Heshbon. Let the city of Sihon be rebuilt and established again.
28 Защото огън излезе от Есевон, Пламък из града Сионов; Пояде Ар моавски, И първенците на високите места на Арнон.
A fire blazed from Heshbon, a flame from the city of Sihon that devoured Ar of Moab, and the owners of the high places of Arnon.
29 Горко ти Моаве! Погина ти, Хамосови люде! Даде синовете си на бяг И дъщерите си на плен При Сиона аморейския цар.
Woe to you, Moab! You have perished, people of Chemosh. He has made his sons to be fugitives and his daughters to be prisoners of Sihon king of the Amorites.
30 Ние го застреляхме Есевон погина до Девон; И запустихме ги до Нофа, Която се простира до Медева.
But we have conquered Sihon. Heshbon is devastated all the way to Dibon. We have defeated them all the way to Nophah, which reaches to Medeba.”
31 Така Израил се засели в земята на Аморейците.
So Israel began to live in the Amorites' land.
32 После Моисей изпрати човеци да съгледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.
Then Moses sent men to look at Jazer. They took its villages and drove out the Amorites who were there.
33 Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, на бой в Едраи.
Then they turned and went up by the road of Bashan. Og king of Bashan went out against them, he and all his army, to fight them at Edrei.
34 Но Господ рече на Моисея: Не бой се от Него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.
Then Yahweh said to Moses, “Do not fear him, because I have given you victory over him, all his army, and his land. Do to him as you did to Sihon king of the Amorites, who lived at Heshbon.”
35 И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, догдето не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.
So they killed him, his sons, and all his army, until none of his people were left alive. Then they took over his land.
