Числа 20
1 И в първия месец дойдоха израилтяните, цялото общество, в Цииската пустиня; и людете останаха в Кадис. Там умря Мариам, и там бе погребана.
Then came the sons of Israel the whole assembly, into the desert of Zin in the first month, and the people dwelt in Kadesh, —and Miriam died there, and was buried there.
2 А вода нямаше за обществото, тъй че те се събраха против Моисея и против Аарона.
And there was no water for the assembly, —so they gathered together against Moses and against Aaron.
3 Людете се скараха с Моисея, като говореха казвайки: О да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа!
And the people contended with Moses, —and spake saying, Would then we had died when our brethren died, before Yahweh!
4 Защо изведохте Господното общество в тая пустиня да измрем в нея, ние и добитъкът ни?
Wherefore then hast thou brought the convocation of Yahweh into this desert, —to die there, we, and our cattle?
5 И защо ни изведохте из Египет, за да ни доведете на това лоша място, което не е място за сеене, ни за смокини, ни за лозя, ни за нарове, нито има вода за пиене?
And wherefore did ye cause us to come up out of Egypt, to bring us into this wretched place?—not a place of seeds, and figs, and vines and pomegranates, even water, is there none to drink.
6 Тогава Моисей и Аарон отидоха от присъствието на обществото при входа на шатъра за срещане, гдето и паднаха на лицата си; и Господната слава им се яви.
And Moses and Aaron went in from the presence of the multitude unto the entrance of the tent of meeting, and fell upon their faces, —and the glory of Yahweh appeared unto them.
7 И Господ говори на Моисея, казвайки:
Then spake Yahweh unto Moses, saying:
8 Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите из говорете на канарата, и тя ще даде водата си; така ще им извадите вода из канарата, и ще напоиш обществото и добитъка им.
Take the staff and gather together the assembly, thou, and Aaron thy brother, then shall ye speak unto the cliff before their eyes and it shall give forth its waters, —so shalt thou bring forth unto them water, out of the cliff, and shalt cause the assembly, and their cattle to drink.
9 И тъй, Моисей взе жезъла, който беше пред Господа, според както Той му заповяда;
And Moses took the staff from before Yahweh, —as he commanded him.
10 и, като свика Моисей и Аарон обществото пред канарата, той им каза: Чуйте сега, вий бунтовници! да ви извадим ли вода из тая канара?
And Moses and Aaron gathered together the convocation before the cliff, —and he said unto them: Hear I pray you ye rebels! Out of this cliff, must we bring forth for you water?
11 Тогава Моисей дигна ръката си и жезъла си и удари канарата два пъти; и потече много вода, та обществото и добитъкът им пиха.
And Moses lifted high his hand and smote the cliff with his staff, twice, —and there came forth water in abundance, and the assembly and their cattle, did drink.
12 Но Господ каза на Моисея и Аарона: Понеже не Ме вярвахте за да Ме осветите пред израилтяните, за това вие няма да въведете това общество в земята, която им давам.
Then said Yahweh unto Moses and unto Aaron, Because ye believed not in me, to hallow me in the eyes of the sons of Israel, therefore, shall ye not bring in this convocation into the land which I have given unto them.
13 Това е водата на Мерива, защото израилтяните се препираха с Господа, и Той се освети всред тях.
The same, were the waters of Meribah [that is "Contention"] in that the sons of Israel contended with Yahweh, —and so he hallowed himself among them.
14 След това Моисей изпрати посланици от Кадис до едомския цар да му кажат: Ти знаеш всичките трудности, които не сполетяха,
And Moses sent messengers from Kadesh, unto the king of Edom, —Thus, saith thy brother Israel, Thou thyself, knowest all the distress which befell us;
15 как бащите ни слязоха в Египет, и живееха дълго време в Египет, и как египтяните се отнасяха зле към нас и бащите ни,
and how our fathers went down to Egypt, and we abode in Egypt, many days, and that the Egyptians ill-treated us, and our fathers;
16 и как, когато ние извиквахме към Господа, Той чу гласа ни, и изпрати един ангел та ни изведе из Египет; и ето ни в Кадис, град в края на твоите предели.
and we made outcry unto Yahweh, and he heard our voice, and sent a messenger, and brought us forth out of Egypt, —lo! then, we, are in Kadesh, a city at the extremity of thy boundary,
17 Нека минем, моля, през земята ти. Няма да минем през нивите или през лозята, нито ще пием вода от кладенците; но ще вървим през целия друм; няма да се отбием ни надясно ни наляво, докато не преминем твоите предели.
Let us, we pray thee, pass through thy land—we will not pass through field or vineyard, nor will we drink the waters of a well, —by the king’s road, will we go—we will turn neither to the right hand nor to the left, until we get through thy boundary.
18 Но Едом му отговори: Няма да минеш през земята ми, да не би да изляза с нож против тебе.
And Edom said unto him, Thou shalt not pass through my land, —lest with the sword, I come out to meet thee.
19 А израилтяните пак му рекоха: Ние ще минем през друма; и ако аз и добитъкът ми пием от водата ти, ще я платим; остави ме само с нозете си да премина и нищо друго.
And the sons of Israel said unto him—By the highway, will we go up, and if thy waters, we should drink—I, and my cattle then would I give the price thereof, —only—it is nothing!—with my feet, would I pass through.
20 А той пак отговори: Няма да преминеш. И Едом излезе против него с много люде и със силна ръка.
And he said, Thou shalt not pass through. And Edom came out to meet him, with a strong people, and with a firm hand.
21 Така Едом отказа да пусне Израиля да мине през пределите му; за това Израил се отвърна от него.
Thus did Edom refuse to give Israel passage through his boundary, —and Israel turned away from him.
22 И така, израилтяните, цялото общество, отпътуваха от Кадис, и дойдоха при планината Ор.
Then set they forward from Kadesh, —and the sons of Israel. all the assembly, came in to Mount Hor.
23 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона на планината Ор, при границите на Едомската земя, казвайки:
Then spake Yahweh unto Moses and unto Aaron in Mount Hor, —near the boundary of the land of Edom saying:
24 Аарон ще се прибере при людете си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на думата Му при водата на Мерива.
Aaron shall be withdrawn unto his kinsfolk, for he shall not enter into the land. which I have given unto the sons of Israel, —because ye spurned my bidding, at the waters of Meribah.
25 Вземи Аарона и сина му Елеазара и изведи ги на планината Ор;
Take thou Aaron, and Eleazar his son, —and bring them up Mount Hor;
26 и съблечи от Аарона одеждите му, и облечи с тях сина му Елеазара; и Аарон ще се прибере при людете си и ще умре там.
and strip thou Aaron of his garments, and put them upon Eleazar his son, —and, Aaron, shall be withdrawn and shall die there.
27 И Моисей стори, според както Господ заповяда; те се качиха на планината Ор пред очите на цалото общество.
And Moses did as Yahweh commanded, —and they went up into, Mount Hor, in sight of all the assembly.
28 И Моисей съблече от Аарона одеждите му и облече с тях сина му Елеазара; и Аарон умря там на върха на планината; а Моисей и Елеазар слязоха от планината.
And Moses stripped Aaron of his garments and put them upon Eleazar his son, and Aaron died there, in the top of the mount, —and Moses and Eleazar came down out of the mount.
29 И като видя цялото общество, че Аарон умря, то целият Израилев дом оплакваха Аарона за тридесет дена.
And all the assembly saw that Aaron was dead; and they bewailed Aaron thirty days, even all the house of Israel.
