Числа 16
1 А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевият син, и Датан и Авирон синове на Елиава, и Он син на Фалета, Рувимуви потомци, като си взеха човеци,
Levi acaeng Kohath capa Izhar, Izhar capa Korah loe, Reuben acaeng Paleth capa On, On capa Eliab, Eliab capa hnik Dathan hoi Abiram cae to kawk moe,
2 дигнаха се против Моисея, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.
amkhueng kaminawk thungah minawk mah panoek ih kami, ahmin kamthang kami, amkhuenghaih ukkung Israel kami cumvai hnet, qui pangato hoi nawnto Mosi to hmang o;
3 Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?
nihcae loe nawnto amkhueng o moe, Mosi hoi Aaron ih lok to aek o, nihnik khaeah, Kamtlai hmoek ah tok na sak hoi; amkhueng kaminawk loe ciimcai o; Angraeng loe, kami boih nuiah oh bae, tiah a naa o.
4 А Моисей, като чу това, падна на лицето си,
Nihcae ih lok Mosi mah thaih naah a mikhmai long ah akuep;
5 и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него.
to pacoengah Mosi mah, Korah hoi a hnukbang kaminawk khaeah, Angraeng ih kami loe mi maw, mi maw ciimcai, angmah khaeah angzohsak han ih kami loe mi maw, tito khawnbang ah amtuengsak tih; a qoih ih kami doeh angmah taengah amtuengsak tih.
6 Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,
Nang, Korah hoi na hnukbang kaminawk boih hae hae sah oh; sabae to la o ah loe,
7 турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когато Господ избере, той ще бъде свет. Стига толкоз и вам, левийци!
khawnbang ah Angraeng hmaa ah, sabae thungah hmuihoih hmai thlaekhaih to sah oh; to naah Angraeng mah qoih ih kami loe ciimcai kami ah om tih; nangcae Levi kaminawk loe kamtlai hmoek ah na sak o boeh, tiah a naa.
8 И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци:
Mosi mah Korah khaeah, Nangcae Levi kaminawk, tahngai oh;
9 малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?
nangcae loe Angraeng ih kahni imthung ah toksak moe, kaminawk hma ah angdoet pacoengah, nihcae ih tok to sak hanah, nangcae to Israel Sithaw mah a taengah kawk boeh, Israel kaminawk thung hoi pahoe ih hmuen loe, nangcae han tetta hmuen ah maw oh?
10 Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството?
Nangmah hoi nam nawkamya Levi ih caanawk boih, angmah hoi kanghnai ah suek boeh to mah, nangcae mah qaima ah oh han ih na pakrong o vop maw?
11 Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него?
To pongah nangmah hoi na hnukbang kaminawk boih nawnto nam khueng o moe, Angraeng ih lok to na aek o; Aaron loe kawbaktih kami ah maw oh moe, na laisaep o thuih? tiah a naa.
12 И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.
To pacoengah Mosi mah Eliab capa hnik Dathan hoi Abiram to kawk; toe nihnik mah, Kang zo hoi mak ai,
13 Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?
nang mah ni praezaek ah kaicae dueksak hanah, tahnutui hoi khoitui longhaih prae thung hoiah nang tacawt haih, to hmuen loe tetta ah maw oh moe, vaihi kaicae nuiah angraeng ah oh han na koeh vop?
14 При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем.
Toe tahnutui hoi khoitui longhaih prae ah kaicae nang caeh haih ai, lawk hoi misur takhanawk doeh qawk ah nang paek ai; hae kaminawk ih mik to na taprok pae han maw? Kaihnik loe nang khaeah kang zo hoi mak ai, tiah a naa hoi.
15 Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло.
To naah Mosi loe paroeai palungphui moe, Angraeng khaeah, nihnik mah paek ih hmuen to talawk pae hmah; nihnik khae ih laa hrang maeto doeh ka la pae ai, nihcae han nganbawh kana doeh ka paek vai ai, tiah a naa.
16 И Моисей рече на Корея: Утре ти и всичките, които си събрал, да се намерите пред Господа, - ти, и те, и Аарон;
Mosi mah Korah khaeah, Aaron, nangmah hoi na hnukbang kaminawk boih, khawnbang ah Angraeng hmaa ah angphong oh;
17 и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, - всеки своята кадилница.
kami boih mah hmuihoih thlaekhaih sabae to sin oh, a thungah hmuihoih to suem oh; nangcae boih mah hmuihoih thlaekhaih sabae cumvai hnet, qui pangato Angraeng hmaa ah sin oh; nang hoi Aaron mah doeh hmuihoih sabae to sin hoi toeng ah, tiah a naa.
18 Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона.
To pongah kami boih mah angmah ih hmuihoih sabae to sin o moe, hmuihoih to hmai hoiah thlaek o pacoengah, Mosi, Aaron hoi nawnto kaminawk amkhuenghaih kahni im thok taengah angdoet o boih.
19 Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.
Korah mah doeh Mosi hoi Aaron ohhaih ahmuen maeto bang ih kaminawk amkhuenghaih thok taengah, angmah hnukbang kaminawk to amkhuengsak toeng; to naah Angraeng lensawkhaih kaminawk boih khaeah amtueng.
20 Тогава Господ говори на Моисея и на Аарона, казвайки:
Angraeng mah Mosi hoi Aaron khaeah,
21 Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг.
Atue setta thungah hae kaminawk hae ka hum boih han boeh pongah, hae kaminawk salak hoiah amhoe hoi ah, tiah a naa.
22 А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?
Toe Mosi hoi Aaron loe long ah akuep hoi moe, Aw Sithaw, kaminawk boih ih pakhra ukkung Sithaw, kami maeto zaehaih pongah, acaeng kaminawk boih nuiah palung na phui han maw? tiah a naa hoi.
23 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
To naah Angraeng mah Mosi khaeah,
24 Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.
Korah, Dathan hoi Abiram ih kahni im hoi kamhoe ah oh hanah kaminawk to lokthui paeh, tiah a naa.
25 И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини.
Mosi loe angthawk moe, Israel kami kacoehtanawk hoi nawnto Dathan hoi Abiram khaeah caeh.
26 И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове.
Kaminawk khaeah, Hae ah kaom kasae kaminawk ih kahni im hoi kamhoe ah om oh; nihcae ih hmuen tita doeh sui o hmah; to tih ai nahaeloe nangcae doeh nihcae zaehaih pongah nam ro o moeng tih, tiah a thuih pae.
27 И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си с жените си и малките си деца.
Kaminawk loe Korah, Dathan hoi Abiram cae ih kahni imthung hoiah tacawt o boih boeh pongah, Korah, Dathan hoi Abiram loe a zunawk, a capanawk, a caa nawktanawk hoi nawnto angmacae ohhaih im thok taengah angdoet o.
28 И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не ги правя от себе си;
To naah Mosi mah, Hae ah kaom hmuennawk loe kaimah koeh ah sak ih na ai ni; Angraeng mah sak han ang patoeh pongah ni ka sak.
29 ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;
Kaminawk boih mah tong ih duekhaih hoi thuitaekhaih to hae kaminawk mah tong o nahaeloe, Angraeng mah kai hae patoeh ai, tito panoek oh.
30 но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа. (Sheol h7585)
Toe Angraeng mah hmuen kangtha to sah moe, long to akah rak pacoengah, hae kaminawk hoi nihcae ih ampuinawk to paaeh moe, kahing ah tangqom thungah caeh o nahaeloe, hae kaminawk mah Angraeng to khet patoek o, tito na panoek o tih, tiah a naa. (Sheol h7585)
31 Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.
To loknawk a thuih boih pacoengah, Nihcae ohhaih im tlim ih long to akah rak,
32 Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.
long loe pakha aangh moe, to kaminawk hoi nihcae ih imnawk, Korah ih imthung takoh boih, a tawnh ih hmuenmaenawk boih to paaeh.
33 Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото. (Sheol h7585)
To kaminawk, nihcae hoi angkom kaminawk loe, kahing ah long thungah caeh o tathuk; long mah nihcae to pakuep hmoek; to tiah nihcae loe acaeng kaminawk thung hoiah anghmat angtaa o. (Sheol h7585)
34 А целият Израил, който бяха около тях, погинаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.
Nihcae hanghaih lok to thaih o naah, aicae doeh long mah paaeh toeng tih boeh, tiah a poek o pongah, a taengah kaom Israel kaminawk loe cawnh o boih.
35 И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темян.
To naah Angraeng khae hoi hmai to angzoh moe, hmuihoih thlaek kami cumvai hnet, qui pangatonawk to hmai mah kangh boih.
36 След това Господ говори на Моисея, казвайки:
Angraeng mah Mosi hoi Aaron khaeah,
37 Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са
Aaron capa qaima Eleazar khaeah hmai kangqong hmuihoih thlaekhaih sabae to la ah loe, kangqong hmai to ataek ah; to hmuihoihnawk loe kaciim hmuen ah oh.
38 кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните.
Angmacae hinghaih paduek hanah zaehaih sah kaminawk ih hmuihoih thlaekhaih sabae hoiah hmaicam to khuk hanah sum kangphaek daek to sah ah; to sabaenawk loe Angraeng khaeah paek ih hmuen ah oh pongah ciim; to hmuen loe Israel kaminawk tanoekhaih ah om tih, tiah thui paeh, tiah a naa.
39 И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара,
To pongah qaima Eleazar mah hmuihoih thlaekhaih sabaenawk to lak moe, hmaicam to khuk hanah sum kamling to kangphaek daek ah daengsak.
40 да напомнюват на израилтяните, че никоя чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не остане като Корея и дружината му. Това стори Елеазар, както Господ му рече чрез Моисея.
Aaron ih caanawk na ai ah, kalah kami mah Angraeng hmaa ah hmuihoih thlaek hanah angzo nahaeloe, Korah hoi anih hnukbang kaminawk baktiah oh han om ai; to sabaenawk loe Israel kaminawk mah panoek poe han ih hmuen ah om tih, tiah Angraeng mah Mosi khaeah pae thuih ih lok baktih toengah Eleazar mah sak.
41 А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде.
Khawnbang ah loe amkhueng Israel acaeng kaminawk boih mah, Mosi hoi Aaron khaeah, Nanghnik mah Angraeng ih kaminawk to na hum hoi boih boeh, tiah laisaep o thuih.
42 Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви.
Mosi hoi Aaron ih lok to aek hanah kaminawk nawnto amkhueng o, amkhuenghaih kahni im bangah angqoi o naah, khenah, tamai mah kahni im to khuk khoep moe, Angraeng lensawkhaih to amtueng.
43 И Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.
To pacoengah Mosi hoi Aaron loe amkhuenghaih kahni im hma bangah caeh hoi.
44 И Господ говори на Моисея, казвайки:
To naah Angraeng mah Mosi khaeah,
45 Оттеглете се отсред това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.
akra ai ah hae kaminawk hae ka tamit boih han boeh pongah, hae kaminawk salak hoiah kamhoe ah om ah, tiah a naa. To naah nihnik loe long ah akuep hoi.
46 Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна.
Mosi mah Aaron khaeah, Hmuihoih thlaekhaih sabae to la ah, hmaicam nui ih hmai to la ah loe, sabae thungah suek pacoengah, kaminawk khaeah karangah caeh ah loe, zae angbawnhaih to sahsak ah; Angraeng khae hoi palungphuihaih phak boeh pongah, nathaih kasae to phak boeh, tiah a naa.
47 Аарон, прочее, взе кадилницата си, както рече Моисей, и завтече се сред обществото; и, ето, язвата беше почнала между людете; и той тури темяна и направи умилостивение за людете.
Mosi mah thuih ih lok baktih toengah, Aaron loe kaminawk salakah cawnh moe, a sak; khenah, to naah kaminawk khaeah nathaih kasae oh amtong boeh; toe Aaron mah hmuihoih to thlaek moe, kaminawk han angbawnhaih to sak pae.
48 А като застана между мъртвите и живите, язвата престана.
Anih loe kahing hoi kadueh salakah angdoet; to naah kasae nathaih to dip.
49 Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа.
Toe Korah pongah kadueh kaminawk to thui ai, to nathaih kasae pongah kadueh kaminawk loe sangqum boihah sang hatlai pali, qui sarihto oh o.
50 И Аарон се върна при Моисея до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.
Kasae nathaih dip pacoengah, Aaron loe Mosi khaeah amkhuenghaih kahni im thok taengah amlaem let.
