Числа 14
1 Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.
И взем весь сонм, даде глас: и плакахуся людие всю нощь ту:
2 И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!
и роптаху на Моисеа и Аарона вси сынове Израилтестии, и рекоша к ним весь сонм:
3 И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?
о дабы умерли быхом в земли Египетстей, или в пустыни сей да быхом умерли: и вскую вводит нас Господь в землю сию, еже пасти на брани? Жены нашя и дети наша будут в разграбление: ныне убо лучше есть нам возвратитися во Египет.
4 И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.
И рече друг ко другу: поставим себе старейшину, и возвратимся бо Египет.
5 Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.
И падоста Моисей и Аарон ниц пред всем сонмом сынов Израилевых.
6 И Исус Навиевият син и Халев Ефрониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,
Иисус же сын Навин и Халев сын Иефонниин от соглядавших землю, растерзаста ризы своя.
7 и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.
И рекоста ко всему сонму сынов Израилевых, глаголюще: земля, юже соглядахом, добра есть зело зело:
8 Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед.
аще любит нас Господь, введет нас в землю ту и даст ю нам: земля же есть кипящая медом и млеком:
9 Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.
но от Господа не будите отступницы: вы же не убойтеся людий земли тоя, понеже в снедь нам есть: отступило бо время от них, Господь же с нами: не убойтеся их.
10 Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.
И рече весь сонм побити их камением: и слава Господня явися во облаце над скиниею свидения всем сыном Израилевым.
11 И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил пред тях?
И рече Господь к Моисею: доколе преогорчевают Мя людие сии? И доколе не веруют Мне во всех знамениих, яже сотворих в них?
12 Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.
Поражу их смертию и погублю их: и сотворю тя и дом отца твоего в язык велик и мног паче нежели сей.
13 Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;
И рече Моисей ко Господу: иуслышат Египтяне, яко возвел еси крепостию Твоею люди Твоя сия от них:
14 и ще кажат това на жителите на тая земя, които са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.
но и вси живущии на земли сей слышаша, яко Ты еси Господь в людех сих, иже очима ко очесем являешися, Господи, и облак Твой ста над ними, и столпом облачным идеши Ты пред ними в день, и столпом огненным в нощи:
15 И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки:
и потребиши люди сия аки единаго человека: и рекут вси языцы, елицы слышаша имя Твое, глаголюще:
16 Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.
занеже не возможе Господь людий Своих ввести в землю, о нейже клятся им, погуби их в пустыни:
17 И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки;
и ныне да вознесется рука Твоя, Господи, якоже рекл еси, глаголя:
18 Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.
Господь долготерпелив и многомилостив и истинен, отемляй беззакония и неправды и грехи, и очищением не очистит повиннаго, отдая грехи отцев на чада, до третияго и четвертаго рода:
19 Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.
остави грех людем сим по велицей милости Твоей, якоже милостив был еси им от Египта даже до ныне.
20 И рече Господ: Прощавам им, според както си казал;
И рече Господь к Моисею: милостив им есмь по словеси твоему:
21 но наистина заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.
но живу Аз, и присно живет имя Мое, и наполнит слава Господня всю землю:
22 Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,
яко вси мужие видящии славу Мою и знамения, яже сотворих во Египте и в пустыни сей, и искусиша Мя, се, десятое, и не послушаша гласа Моего,
23 наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.
истинно не узрят земли, еюже кляхся отцем их: разве чадом их, яже суть со Мною зде, иже не ведят добра и зла, всяк юноша не ведый, сим дам землю: вси же разгневавшии Мя не узрят ю:
24 Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.
раб же Мой Халев, яко бысть дух ин в нем, и возследова Мне, введу его в землю, в нюже ходил тамо, и семя его наследит ю:
25 (А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.
Амалик же и Хананей живут во юдоли: утре возвратитеся и подвигнитеся вы в пустыню путем моря Чермнаго.
26 Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:
И рече Господь к Моисею и Аарону, глаголя:
27 До кога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.
доколе сонм сей злый? Яже они ропщут противу Мне, роптание сынов Израилевых, имже возропташа о вас, слышах:
28 Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ, невярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;
рцы им: живу Аз, глаголет Господь: истинно, якоже глаголасте во ушы Мои, тако сотворю вам:
29 труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,
в пустыни сей падут телеса ваша, и все соглядание ваше, и сочтения ваша, от двадесяти лет и вышше, елицы ропташа на Мя:
30 ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халев Ефониевият син и Исуса Навиевият син.
аще вы внидете в землю, на нюже прострох руку Мою, вселити вас на ней, разве Халев сын Иефонниин и Иисус сын Навин:
31 Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.
и чада ваша, ихже ресте в разграблении быти, введу Я в землю, и наследят землю, от неяже вы отвергостеся:
32 А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.
и телеса ваша падут в пустыни сей:
33 И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.
сынове же ваши пасоми будут в пустыни четыредесять лет, и носити имут блужение ваше, дондеже потребятся телеса ваша в пустыни:
34 Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен.
по числу дний, в нихже соглядасте землю, четыредесять дний, за день лето целое, понесете грехи вашя четыредесять лет, и увесте ярость гнева Моего:
35 Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестива общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.
Аз Господь глаголах вам: истинно тако сотворю сонму сему злому, воставшему на Мя: в пустыни сей потребятся, и тамо измрут.
36 И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята,
И мужие, ихже посыла Моисей соглядати землю, и пришедше возропташа на ню к сонму, еже бы изнести словеса зла о земли,
37 тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.
и изомроша мужи, глаголавшии о земли зло, язвою пред Господем:
38 А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.
и Иисус сын Навин и Халев сын Иефонниин живы остастася от мужей тех ходивших соглядати землю.
39 Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво.
И глагола Моисей словеса сия ко всем сыном Израилевым: и восплакашася людие зело,
40 И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казаха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ ни е обещал; защото съгрешихме.
и воставше заутра, взыдоша на верх горы, глаголюще: се, мы взыдем на место, еже рече Господь, яко согрешихом.
41 А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее?
И рече Моисей: вскую вы преступаете слово Господне? Не благопоспешно будет вам:
42 Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.
не восходите: несть бо Господь с вами: и падете пред лицем враг ваших:
43 Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.
зане Амалик и Хананей тамо пред вами, и падете мечем, понеже отвратистеся, не покаряющеся Господу, и не будет Господь с вами.
44 Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.
И понудившеся взыдоша на верх горы: кивот же завета Господня и Моисей не двигнушася из среды полка.
45 Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.
И сниде Амалик и Хананей седяй в горе той, и сотроша их, и изсекоша их даже до Ермана: и возвратишася в полк.
