Числа 14
1 Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.
Na mwet uh tung fong nufon sac ke sripen nikanla ac fosrnga lalos.
2 И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!
Elos torkaskas lainul Moses ac Aaron, ac fahk, “Lukun wona kut funu misa na Egypt, ku finne inge yen mwesis uh!
3 И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?
Efu ku LEUM GOD Elan uskutla nu in acn sac tuh kut in misa ke mweun, ac mutan kiasr ac tulik natusr uh ac muta in sruoh. Mea, ac tia wo kut in folokla nu Egypt?”
4 И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.
Ouinge elos fahk nu sin sie sin sie, “Wona kut in sulela sie mwet kol nu sesr sifacna, ac folokla nu Egypt!”
5 Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.
Na Moses ac Aaron faksufi ye mutun mwet nukewa.
6 И Исус Навиевият син и Халев Ефрониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,
Ac Joshua wen natul Nun, ac Caleb wen natul Jephunneh, luo sin mwet kalngeyuk uh, eltal seya nuknuk laltal ke sripen asor laltal
7 и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.
ac fahk nu sin mwet uh, “Facl se su kut kalngeyuk we ah, acn na wowo se.
8 Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед.
LEUM GOD fin insewowo sesr, El ac uskutla nu we ac ase nu sesr facl na mut ac kasrup fohk we sac.
9 Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.
Nik kowos lain LEUM GOD, ac nimet sangeng sin mwet we uh. Ac arulana fisrasr kut in kutangulosla. LEUM GOD El wi kut, ac El kutangla tari god su karinganulos. Ke sripa inge nik kowos sangeng.”
10 Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.
Na u sac nufon nunku elos in tanglaltal nwe ke na eltal misa. Tusruktu in kitin pacl ah na mwet uh liye kalem wolana ma akkalemye sikme lun LEUM GOD oan fin Lohm Nuknuk Mutal.
11 И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил пред тях?
LEUM GOD El fahk nu sel Moses, “Mwet inge ac pilesreyu nwe ngac? Putaka elos ac srangesr lulalfongiyu, nga ne orala mwenmen puspis inmasrlolos?
12 Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.
Nga fah supwama sie mas upa in onelosla, tusruktu nga fah oru kom in papa tumun sie mutunfacl yohk ac ku lukelos!”
13 Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;
Na Moses el fahk nu sin LEUM GOD, “Kom tuh use mwet inge liki acn Egypt ke ku lom. Pacl se mwet Egypt elos ac lohng ke ma kom oru nu sin mwet lom,
14 и ще кажат това на жителите на тая земя, които са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.
elos ac srumun nu sin mwet su muta in facl se inge. Mwet inge lohng tari lah kom, LEUM GOD, kom wi kut, ac kom sikyak ac liyeyuk kalem ke pacl se pukunyeng lom tuhwi facsr. Elos lohng pac lah kom fahsr meet liki kut in sie sru in pukunyeng ke len, ac ke sie sru in e ke fong.
15 И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки:
Inge kom fin onela mwet lom nukewa, na mutanfahl su lohng pweng keim, elos fah fahk lah
16 Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.
kom onela mwet lom in acn mwesis ke sripen kom tia ku in usalosla nu in facl se su kom wuleang mu kom ac sang nu selos.
17 И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки;
Ouinge, LEUM GOD, nga pre ac siyuk tuh kom in akkalemye ku lom nu sesr, ac oru ma kom wulela kac ke kom fahk mu,
18 Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.
‘Nga LEUM GOD, nga tia sa in mulat, ac nga fahkak lungkulang, oaru, ac nunak munas ke ma koluk ac ma sutuu lun mwet uh. Tusruk nga fah tia mulkunla in kai papa ac nina su oru ma koluk, oayapa tulik natulos ac nutin natulos nu ke fwil aktolu ac akakosr.’
19 Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.
Inge, LEUM GOD, fal nu ke lungse lulap lom su tiana ekyek, nga kwafe sum, sisla koluk lun mwet inge, oana ke kom nuna nunak munas nu selos oe ke pacl se elos illa liki acn Egypt me!”
20 И рече Господ: Прощавам им, според както си казал;
LEUM GOD El topuk, “Nga fah nunak munas nu selos, oana ke kom siyuk.
21 но наистина заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.
Tusruktu, in oana ke nga moul, ac ku luk ac wolana luk oasr yen nukewa faclu nufon,
22 Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,
nga wulela mu wangin sie sin mwet inge ac fah moul in wi utyak nu in facl sac. Elos liye tari kalem wolana luk ac mwenmen ma nga tuh oru in facl Egypt ac yen mwesis. Ne ouinge, elos nuna srikeyu na, ac pusla pacl elos tia akosyu.
23 наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.
Elos ac fah tiana utyak nu in facl se su nga wulela nu sin mwet matu lalos. Wangin sie selos su pilesreyu fah liye acn we.
24 Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.
Tusruktu ke sripen nunak lal Caleb, mwet kulansap luk, sie liki na mwet ngia, ac el srakna oru ma lungse luk ke inse pwaye, nga fah usalla nu in facl sac su el tuh wi kalngeyuk we, ac fwilin tulik natul fah eis lalos acn we.
25 (А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.
In pacl inge mwet Amalek ac mwet Canaan elos muta infahlfal lun acn we, ouinge kowos in forla ac som nu yen mwesis ke inkanek nu Meoa Srusra.”
26 Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:
LEUM GOD El fahk nu sel Moses ac Aaron,
27 До кога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.
“Mwet koluk inge ac torkaskas lainyu nwe ngac? Fal tari lohngyen torkaskas inge sik.
28 Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ, невярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;
Sang top luk inge nu selos: “Nga fulahk lah in oana ke nga moul, nga fah oru nu suwos oana ke kowos siyuk. Nga LEUM GOD pa kaskas.
29 труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,
Kowos fah misa, ac mano misa lowos ac fah afunla yen mwesis uh. Mweyen kowos torkaskas na lainyu, tia sie suwos su yac longoul matwayak fah wi utyak nu in facl sac.
30 ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халев Ефониевият син и Исуса Навиевият син.
Nga tuh wulela mu nga ac oru tuh kowos in muta we, tuh pa tia sie suwos ac sun, sayal Caleb ac Joshua.
31 Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.
Kowos tuh fahk mu tulik nutuwos ac mau mwet sruoh, tusruktu nga ac usalosme nu in facl se su kowos sifacna liskowosla liki, ac facl sac fah ma selos.
32 А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.
A funu kowos, kowos fah misa yen mwesis se inge.
33 И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.
Tulik nutuwos ac fah forfor yen mwesis yac angngaul, ac keok ke sripen ma koluk lowos, nwe ke mwet safla se ke fwil se inge misa.
34 Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен.
Mwatan ma koluk lowos uh ac oru kowos in keok ke yac angngaul — yac se nu ke kais sie len kowos tuh oru kalngeyuk lowos in acn sac. Kowos ac fah arulana pulakunak luman lain luk nu suwos.
35 Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестива общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.
Nga fulahk lah nga ac oru ouinge nu sin mwet koluk nukewa su tukeni nu sie lainyu. Kais sie suwos fah misa yen mwesis se inge. Nga LEUM GOD pa kaskas!”
36 И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята,
Mwet su Moses el tuh supwala in oru kalngeyuk lalos ke facl sac, ke elos foloko elos tuh fahkak kas tia pwaye ke acn sac, pa pwanang mwet Israel nukewa torkaskas lain LEUM GOD.
37 тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.
Ke sripa se inge, LEUM GOD El sang sie mas upa ac onela mwet kalngeyuk inge.
38 А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.
Joshua ac Caleb mukena moul inmasrlon mwet kalngeyuk singoul luo ah.
39 Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво.
Ke Moses el fahkang nu sin mwet Israel ma LEUM GOD El fahk nu sel uh, elos tung ac arulana asor.
40 И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казаха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ ни е обещал; защото съгрешихме.
Toangna in lotu tok ah elos mukuiyak in utyak ac eisla acn nu fineol uh. Elos fahk, “Inge kut akola in utyak nu fin acn se su LEUM GOD El kaskas nu sesr kac. Pwaye lah kut tuh oru ma koluk.”
41 А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее?
Tusruktu Moses el fahk, “Na efu kowos ku srakna fahsr sayen ma sap lun LEUM GOD? Ma kowos oru inge ac tia ku in wo ouiya!
42 Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.
Nik kowos som. LEUM GOD El tia wi kowos, ac mwet lokoalok lowos ac fah kutangkowosla.
43 Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.
Ke kowos ac tuyang in lain mwet Amalek ac mwet Canaan uh, kowos ac misa ke mweun. LEUM GOD El ac tia wi kowos, ke sripen kowos tia lungse fahsr tokol.”
44 Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.
Ne ouinge elos kwafeang na in utyak nu fineol uh, finne Tuptup in Wuleang lun LEUM GOD ac Moses srakna muta in nien aktuktuk uh.
45 Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.
Na mwet Amalek ac mwet Canaan su muta fineol uh elos sroang mweunelos ac kutangulosla, ac ukwalos na nwe ke sun acn Hormah.
