Числа 14
1 Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.
And all the congregation lifted up their voice, and cried; and the people wept that night.
2 И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!
And all the children of Israel murmured against Moses and against Aaron: and the whole congregation said to them, O that we had died in the land of Egypt! or if only we had died in this wilderness!
3 И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?
And why hath the LORD brought us to this land, to fall by the sword, that our wives and our children should be a prey? were it not better for us to return into Egypt?
4 И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.
And they said one to another, Let us make a captain, and let us return into Egypt.
5 Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.
Then Moses and Aaron fell on their faces before all the assembly of the congregation of the children of Israel.
6 И Исус Навиевият син и Халев Ефрониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,
And Joshua the son of Nun, and Caleb the son of Jephunneh, who were of them that searched the land, tore their clothes:
7 и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.
And they spoke to all the company of the children of Israel, saying, The land, which we passed through to search it, is an exceeding good land.
8 Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед.
If the LORD delighteth in us, then he will bring us into this land, and give it to us; a land which floweth with milk and honey.
9 Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.
Only rebel not ye against the LORD, neither fear ye the people of the land; for they are bread for us: their defence hast departed from them, and the LORD is with us: fear them not.
10 Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.
But all the congregation said to stone them with stones. And the glory of the LORD appeared in the tabernacle of the congregation before all the children of Israel.
11 И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил пред тях?
And the LORD said to Moses, How long will this people provoke me? and how long will it be before they believe me, for all the signs which I have shown among them?
12 Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.
I will smite them with the pestilence, and disinherit them, and will make of thee a greater nation and mightier than they.
13 Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;
And Moses said to the LORD, Then the Egyptians shall hear it, (for thou broughtest up this people in thy might from among them; )
14 и ще кажат това на жителите на тая земя, които са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.
And they will tell it to the inhabitants of this land: for they have heard that thou LORD art among this people, that thou LORD art seen face to face, and that thy cloud standeth over them, and that thou goest before them, by day time in a pillar of a cloud, and in a pillar of fire by night.
15 И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки:
Now if thou shalt kill all this people as one man, then the nations which have heard the fame of thee will speak, saying,
16 Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.
Because the LORD was not able to bring this people into the land which he swore to them, therefore he hath slain them in the wilderness.
17 И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки;
And now, I beseech thee, let the power of my LORD be great, according as thou hast spoken, saying,
18 Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.
The LORD is longsuffering, and of great mercy, forgiving iniquity and transgression, and by no means clearing the guilty, visiting the iniquity of the fathers upon the children to the third and fourth generation.
19 Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.
Pardon, I beseech thee, the iniquity of this people according to the greatness of thy mercy, and as thou hast forgiven this people, from Egypt even until now.
20 И рече Господ: Прощавам им, според както си казал;
And the LORD said, I have pardoned according to thy word:
21 но наистина заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.
But as truly as I live, all the earth shall be filled with the glory of the LORD.
22 Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,
Because all those men who have seen my glory, and my miracles, which I did in Egypt and in the wilderness, and have tempted me now these ten times, and have not hearkened to my voice;
23 наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.
Surely they shall not see the land which I swore to their fathers, neither shall any of them that provoked me see it:
24 Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.
But my servant Caleb, because he had another spirit with him, and hath followed me fully, him will I bring into the land into which he went; and his seed shall possess it.
25 (А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.
(Now the Amalekites and the Canaanites dwelt in the valley.) To morrow turn ye, and pass into the wilderness by the way of the Red sea.
26 Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:
And the LORD spoke to Moses and to Aaron, saying,
27 До кога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.
How long shall I bear with this evil congregation, which murmur against me? I have heard the murmurings of the children of Israel, which they murmur against me.
28 Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ, невярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;
Say to them, As truly as I live, saith the LORD, as ye have spoken in my ears, so will I do to you:
29 труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,
Your dead bodies shall fall in this wilderness; and all that were numbered of you, according to your whole number, from twenty years old and upward, who have murmured against me,
30 ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халев Ефониевият син и Исуса Навиевият син.
Doubtless ye shall not come into the land, concerning which I swore to make you dwell in it, except Caleb the son of Jephunneh, and Joshua the son of Nun.
31 Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.
But your little ones, which ye said should be a prey, them will I bring in, and they shall know the land which ye have despised.
32 А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.
But as for you, your dead bodies, they shall fall in this wilderness.
33 И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.
And your children shall wander in the wilderness forty years, and bear your harlotries, until your dead bodies shall be wasted in the wilderness.
34 Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен.
After the number of the days in which ye searched the land, even forty days, each day for a year, shall ye bear your iniquities, even forty years, and ye shall know my breach of promise.
35 Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестива общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.
I the LORD have said, I will surely do it to all this evil congregation, that are gathered together against me: in this wilderness they shall be consumed, and there they shall die.
36 И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята,
And the men, whom Moses sent to search the land, who returned, and made all the congregation to murmur against him, by bringing a slander upon the land,
37 тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.
Even those men that brought the bad report upon the land, died by the plague before the LORD.
38 А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.
But Joshua the son of Nun, and Caleb the son of Jephunneh, who were of the men that went to search the land, lived still.
39 Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво.
And Moses told these sayings to all the children of Israel: and the people mourned greatly.
40 И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казаха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ ни е обещал; защото съгрешихме.
And they rose early in the morning, and went up to the top of the mountain, saying, Lo, we are here, and will go up to the place which the LORD hath promised: for we have sinned.
41 А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее?
And Moses said, Why now do ye transgress the commandment of the LORD? but it shall not prosper.
42 Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.
Go not up, for the LORD is not among you; that ye be not smitten before your enemies.
43 Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.
For the Amalekites and the Canaanites are there before you, and ye shall fall by the sword: because ye are turned away from the LORD, therefore the LORD will not be with you.
44 Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.
But they presumed to go up to the hill top: nevertheless the ark of the covenant of the LORD, and Moses, departed not out of the camp.
45 Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.
Then the Amalekites came down, and the Canaanites who dwelt in that hill, and smote them, and smote them, even to Hormah.
