Числа 14
1 Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.
And all the congregation lifted up their voice, and cried; and the people wept that night.
2 И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!
And all the children of Israel murmured against Moses and against Aaron: and the whole congregation said unto them, Would that we had died in the land of Egypt! or would that we had died in this wilderness!
3 И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?
And wherefore doth Jehovah bring us unto this land, to fall by the sword? Our wives and our little ones will be a prey: were it not better for us to return into Egypt?
4 И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.
And they said one to another, Let us make a captain, and let us return into Egypt.
5 Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.
Then Moses and Aaron fell on their faces before all the assembly of the congregation of the children of Israel.
6 И Исус Навиевият син и Халев Ефрониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,
And Joshua the son of Nun and Caleb the son of Jephunneh, who were of them that spied out the land, rent their clothes:
7 и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.
and they spake unto all the congregation of the children of Israel, saying, The land, which we passed through to spy it out, is an exceeding good land.
8 Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед.
If Jehovah delight in us, then he will bring us into this land, and give it unto us; a land which floweth with milk and honey.
9 Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.
Only rebel not against Jehovah, neither fear ye the people of the land; for they are bread for us: their defence is removed from over them, and Jehovah is with us: fear them not.
10 Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.
But all the congregation bade stone them with stones. And the glory of Jehovah appeared in the tent of meeting unto all the children of Israel.
11 И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил пред тях?
And Jehovah said unto Moses, How long will this people despise me? and how long will they not believe in me, for all the signs which I have wrought among them?
12 Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.
I will smite them with the pestilence, and disinherit them, and will make of thee a nation greater and mightier than they.
13 Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;
And Moses said unto Jehovah, Then the Egyptians will hear it; for thou broughtest up this people in thy might from among them;
14 и ще кажат това на жителите на тая земя, които са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.
and they will tell it to the inhabitants of this land. They have heard that thou Jehovah art in the midst of this people; for thou Jehovah art seen face to face, and thy cloud standeth over them, and thou goest before them, in a pillar of cloud by day, and in a pillar of fire by night.
15 И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки:
Now if thou shalt kill this people as one man, then the nations which have heard the fame of thee will speak, saying,
16 Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.
Because Jehovah was not able to bring this people into the land which he sware unto them, therefore he hath slain them in the wilderness.
17 И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки;
And now, I pray thee, let the power of the Lord be great, according as thou hast spoken, saying,
18 Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.
Jehovah is slow to anger, and abundant in lovingkindness, forgiving iniquity and transgression; and that will by no means clear [the guilty], visiting the iniquity of the fathers upon the children, upon the third and upon the fourth generation.
19 Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.
Pardon, I pray thee, the iniquity of this people according unto the greatness of thy lovingkindness, and according as thou hast forgiven this people, from Egypt even until now.
20 И рече Господ: Прощавам им, според както си казал;
And Jehovah said, I have pardoned according to thy word:
21 но наистина заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.
but in very deed, as I live, and as all the earth shall be filled with the glory of Jehovah;
22 Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,
because all those men that have seen my glory, and my signs, which I wrought in Egypt and in the wilderness, yet have tempted me these ten times, and have not hearkened to my voice;
23 наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.
surely they shall not see the land which I sware unto their fathers, neither shall any of them that despised me see it:
24 Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.
but my servant Caleb, because he had another spirit with him, and hath followed me fully, him will I bring into the land whereinto he went; and his seed shall possess it.
25 (А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.
Now the Amalekite and the Canaanite dwell in the valley: to-morrow turn ye, and get you into the wilderness by the way to the Red Sea.
26 Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:
And Jehovah spake unto Moses and unto Aaron, saying,
27 До кога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.
How long [shall I bear] with this evil congregation, that murmur against me? I have heard the murmurings of the children of Israel, which they murmur against me.
28 Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ, невярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;
Say unto them, As I live, saith Jehovah, surely as ye have spoken in mine ears, so will I do to you:
29 труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,
your dead bodies shall fall in this wilderness; and all that were numbered of you, according to your whole number, from twenty years old and upward, that have murmured against me,
30 ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халев Ефониевият син и Исуса Навиевият син.
surely ye shall not come into the land, concerning which I sware that I would make you dwell therein, save Caleb the son of Jephunneh, and Joshua the son of Nun.
31 Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.
But your little ones, that ye said should be a prey, them will I bring in, and they shall know the land which ye have rejected.
32 А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.
But as for you, your dead bodies shall fall in this wilderness.
33 И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.
And your children shall be wanderers in the wilderness forty years, and shall bear your whoredoms, until your dead bodies be consumed in the wilderness.
34 Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен.
After the number of the days in which ye spied out the land, even forty days, for every day a year, shall ye bear your iniquities, even forty years, and ye shall know my alienation.
35 Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестива общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.
I, Jehovah, have spoken, surely this will I do unto all this evil congregation, that are gathered together against me: in this wilderness they shall be consumed, and there they shall die.
36 И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята,
And the men, whom Moses sent to spy out the land, who returned, and made all the congregation to murmur against him, by bringing up an evil report against the land,
37 тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.
even those men that did bring up an evil report of the land, died by the plague before Jehovah.
38 А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.
But Joshua the son of Nun, and Caleb the son of Jephunneh, remained alive of those men that went to spy out the land.
39 Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво.
And Moses told these words unto all the children of Israel: and the people mourned greatly.
40 И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казаха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ ни е обещал; защото съгрешихме.
And they rose up early in the morning, and gat them up to the top of the mountain, saying, Lo, we are here, and will go up unto the place which Jehovah hath promised: for we have sinned.
41 А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее?
And Moses said, Wherefore now do ye transgress the commandment of Jehovah, seeing it shall not prosper?
42 Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.
Go not up, for Jehovah is not among you; that ye be not smitten down before your enemies.
43 Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.
For there the Amalekite and the Canaanite are before you, and ye shall fall by the sword: because ye are turned back from following Jehovah, therefore Jehovah will not be with you.
44 Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.
But they presumed to go up to the top of the mountain: nevertheless the ark of the covenant of Jehovah, and Moses, departed not out of the camp.
45 Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.
Then the Amalekite came down, and the Canaanite who dwelt in that mountain, and smote them and beat them down, even unto Hormah.
