< Числа 14 >
1 Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.
Rhaengpuei boeih hol uh tih a ol tea huel uh. Te phoeiah pilnam he tekah khoyin ah rhap uh.
2 И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!
Israel ca pum he Moses taeng neh Aaron taengah nul uh. Te rhoi taengah rhaengpuei boeih loh, “Egypt kho ah n'duek uh mako, he khosoek ah nim n'duek mai mako.
3 И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?
cunghang dongah cungku ham he BOEIPA loh balae tih he khohmuen la mamih n'khuen. Mamih yuu ca he maeh la om uh pawn ni. Egypt la mael he mamih ham then ngai pawt nim? a Boeipa loh mamih he hela ingkhueh uh? Egypt ramla koep mael he then ngai mah pawt a? Moses neh Aaron taengah ati nauh.
4 И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.
Te vaengah hlang loh a manuca taengah, “A lu pakhat n'tuek uh vetih Egypt la m'mael uh mako,” a ti uh.
5 Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.
Te vaengah Moses neh Aaron tah Israel ca rhaengpuei hlangping boeih kah mikhmuh ah a maelhmai tea buenglueng rhoi.
6 И Исус Навиевият син и Халев Ефрониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,
Tedae khohmuen aka yaam khuikah Nun capa Joshua neh Jephunneh capa Kaleb long tah a himbai te a phen rhoi.
7 и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.
Te phoeiah Israel ca rhaengpuei boeih tea thui rhoi tih, “Te khohmuen ka paan uh tih ka yaam vaengah khohmuen khaw bahoeng, bahoeng then.
8 Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед.
BOEIPA he mamih taengah hmae tih mamih he te khohmuen la m'pawk sak vaengah suktui neh khoitui aka long khohmuen te mamih taengah m'paek bitni.
9 Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.
BOEIPA bueng te tloelh uh boeh, nangmih loh khohmuen kah pilnam te rhih uh boeh. Amih kah hlipkhupte amih taeng lamloh nong coeng tih amihte mamih kah buh la om coeng. Tedae BOEIPA he mamih taengah a om dongah amihte rhih uh boeh,” a ti rhoi.
10 Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.
Te vaengah rhaengpuei pum loh amih rhoi te lungto neh dae ham cai uh. Tedae BOEIPA kah thangpomnah tah tingtunnah dap kah Israel ca boeih taengaha phoe pah.
11 И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил пред тях?
Te phoeiah BOEIPA loh Moses te, “He pilnam loh kai he mevaeng hil n'tlaitlaek uh vetih a khui ah miknoek cungkuem ka saii lalah mevaeng hil nim kai he n'tangnah uh pawtve.
12 Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.
Amihte duektahaw neh ka ngawn vetih ka haek ni. Tedae nang te namtom tanglue la kang khueh vetih amih lakahna pilnu ngai ni,” a ti nah.
13 Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;
Tedae Moses loh BOEIPA taengah, “A khui lamloh na thadueng neh he pilnamna khuen te Egypt loh ya saeh.
14 и ще кажат това на жителите на тая земя, които са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.
He khohmuen kah khosarhoek taengah thui uh saeh. He pilnam lakli ah BOEIPA namah na om tea yaak uh tih BOEIPA namah taengah mik neh mik khaw hmu uh rhoi coeng. Nang kah cingmai khaw amih soah pai. Amih mikhmuh ah khothaih kah cingmai tung neh khoyinah hmai tung la na caeh pah.
15 И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки:
He pilnam he hlang pakhat banglana duek sak koinih nang olthanga yaak vaengah namtomloh a thui bal ni.
16 Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.
Te vaengah, “Amih hama toemngam pah khohmuen la BOEIPA loh he pilnam he khuen hama coeng pawt dongah amihte khosoek aha ngawn,” a ti uh ni.
17 И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки;
Thui hamna ti vanbangla ka Boeipa kah thaduengte pomsang mai laeh saeh.
18 Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.
BOEIPA tah thintoeka ueh tih sitlohnah khaw puh. Thaesainah neh boekoek khaw a phueih pah dae pa rhoek kathaesainahte carhoek soah khongthum, khongli duelaa cawhtih hmil rhoe hmil pawh.
19 Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.
Na sitlohnah dongkah boeilennah neh Egypt lamloh tahae hil pilnamna khuen bangla he pilnam kathaesainah he khodawkngai mai,” a ti nah.
20 И рече Господ: Прощавам им, според както си казал;
Te dongah BOEIPA loh, “Nang ol bangla khodawk ka ngai coeng.
21 но наистина заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.
Kai ka hingnah la ka om dongah BOEIPA kah thangpomnah he diklai pumah bae.
22 Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,
Egypt neh khosoek ah ka tueng sak kamah kah thangpomnah neh ka miknoek te hlang boeih loh a hmuh. Tedae kai he voei rha khaw n'noemcai uh tih kai ol he hnatun uh pawh.
23 наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.
A naparhoek taengah ka toemngam pah khohmuen te hmu uh pawt vetih kai aka tlaitlaek boeih loh te hmu mahpawh.
24 Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.
Ka sal Kaleb tah a khuiah mueihla tloea om tih kai hnukah hnawn uh. Te dongah anih te a pawk ham koi khohmuen la pahoi ka khuen vetih a tiingan loh te te a pang ni.
25 (А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.
Kol kah khosa Amalek neh Kanaante thangvuenah mael laeh saeh lamtah nangmih ham khosoek kah carhaek tuipuei longpueite paan uh laeh,” a ti nah.
26 Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:
Te phoeiah BOEIPA loh Moses neh Aaron tea voek tih,
27 До кога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.
Boethae he rhaengpuei ham me hil nim kai taengah a nul uh ve? Amih Israel ca rhoek kah kohuetnah loh kai taengaha nul uh khaw ka yaak coeng.
28 Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ, невярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;
Kai hingnah BOEIPA kah olphong he amih taengah thui pah. Kai hna ahna thui bangla nangmih taengah ka saii van mahpawt nim?
29 труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,
Na hlangmi boeih khuiah capa kum kul lamloha so hang na soep thil boeih khaw kai taengahna nul vanbangla na rhokte he khosoek ah yalh ni.
30 ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халев Ефониевият син и Исуса Навиевият син.
A khuiah nangmih khosak sak ham ka kut ka phuel coeng dae Jephunneh capa Kaleb neh Nun capa Joshua phoeiah tah te khohmuen la nangmihna kun uh mahpawh.
31 Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.
Na carhoek khaw maeh la om pawnko na ti uh cakhaw amih te a pawk puei vetih khohmuenna hnawt uh te khaw a ming uh bitni.
32 А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.
Tedae nangmih tah namamih rhokte he khosoek ah ni a yalh eh.
33 И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.
Na ca rhoek te khosoek ah boiva aka dawn la kum likip om uh vetih na rhoka cing hil khosoek ah nangmih kah pumyoihnah tea phueih uh ni.
34 Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен.
Khohnin la hnin likip khuiah khohmuenna yaam uh vaengkah khohnin tarhing aha kum dongah khaw hnin at te kum khat la om ni. Nangmih kathaesainah te kum sawmlina phueih uh vaengah kai kah noihhainah tena ming uh bitni.
35 Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестива общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.
Kai BOEIPA loh ka thui coeng atah he boethae rhaengpuei boeih taengah ka saii het mahpawt nim. Kai aka tuentah rhoek te he khosoek ah khawk uh tih pahoi duek uh ni,” a ti nah.
36 И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята,
Te dongah Moses loh khohmuen yaam hama tueih hlanga mael uh vaengah tah rhaengpuei boeih te a taengah rhaeh la rhaeh uh tih khohmuen kawngte theetnahlaa khuen.
37 тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.
Khohmuen kah theetnah aka khuen hlang rhoek tah BOEIPA mikhmuh kah lucik dongaha thae la duek uh.
38 А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.
Tedae khohmuen yaam ham aka cet hlang rhoek khui lamloh Nun capa Joshua neh Jephunneh capa Kaleb tah hing.
39 Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво.
Moses loh he ol he Israel ca boeih taengaha thui vaengah pilnam bung bung nguekcoi uh.
40 И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казаха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ ни е обещал; защото съгрешихме.
Mincang ah thoo uh tih tlang som la luei uh. “Amah dae la he, n'tholh uh dongah BOEIPA kah a thui hmuen la cet uh pawn sih,” a ti uh.
41 А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее?
Te vaengah Moses loh, “Balae tih BOEIPA olka te na poe uh, te thaihtak he mahpawh.
42 Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.
Cet uh boeh, nangmih khui ah BOEIPAaom moenih. Na thunkharhoek mikhmuh ahna yawk uh mahpawt nim?
43 Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.
Nangmih mikhmuh ah Amalek neh Kanaan om lah ko. BOEIPA hnuk lamlohna mael uh dongah cunghang nehna cungku uh ni. Nangmih taengah BOEIPA om mahpawh,” a ti nah.
44 Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.
Te vaengah tlang som la luei ham calak uh dae BOEIPA kah paipi thingkawng neh Moses tah rhaehhmuen khui lamloh nong pawh.
45 Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.
Tlang kah khosa Amalek neh Kanaan te ha suntla vaengah tah Amih te a ngawn uh tih Hormah duela amih te a phop uh.