< Числа 12 >
1 В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и рекоха:
And Miriam and Aaron spoke against Moses, on account of the Ethiopian woman whom he had married; for an Ethiopian woman had he married.
2 Само чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли и чрез нас? И Господ чу това.
And they said, Hath then only with Moses the Lord spoken? hath he not also spoken with us? And the Lord heard it.
3 А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята.
(But the man Moses was very meek, more so than any man who was upon the face of the earth.)
4 И веднага Господ рече на Моисея, на Аарона и на Мариам: Излезте вие трима към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата.
And the Lord said suddenly unto Moses, and unto Aaron, and unto Miriam, Go out ye three unto the tabernacle of the congregation; and these three went out.
5 Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарона и Мариам, и те двамата излязоха.
And the Lord came down in a pillar of cloud, and stood at the door of the tabernacle; and he called Aaron and Miriam, and both of them went out.
6 И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря.
And he said, Hear now my words: If there be a prophet of your kind, I, the Lord, do make myself known unto him in a vision, in a dream do I speak with him.
7 Но слугата Ми Моисей не е така поставен, той, който е верен в целия Ми дом;
Not so is my servant Moses, in all my house is he faithful.
8 с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея?
Mouth to mouth do I speak with him, even evidently, and not in dark speeches; and the similitude of the Lord doth he behold: wherefore then were ye not afraid to speak against my servant, against Moses?
9 И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде.
And the anger of the Lord was kindled against them, and he went away.
10 И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, бяла като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена.
And the cloud departed from off the tabernacle; and, behold, Miriam became leprous, [white] as snow; and Aaron turned toward Miriam, and, behold, she was leprous.
11 Тогава Аарон рече на Моисея: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай тоя грях, с който сторихме безумие и съгрешихме.
Then said Aaron unto Moses, Alas, my Lord, do not, I beseech thee, account to us as sin that wherein we have done foolishly, and wherein we have sinned.
12 Да не бъде тя като мъртво дете, на което половина от тялото е изтляло, когато излиза из утробата на майка си.
Let her not be as a dead-born child, of which half the flesh is consumed, when it cometh out of its mother's womb.
13 И Моисей викна към Господа, казвайки: О Боже, моля Ти се, изцели я.
And Moses cried unto the Lord, saying, O God! do thou heal her, I beseech thee.
14 А Господ каза на Моисея: Ако би я заплюл баща й в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дена? Нека бъде затворена вън от стана седем дена, и след това да се прибере.
And the Lord said unto Moses, If her father had spit in her face, would she not be ashamed seven days? let her be shut up seven days outside of the camp, and after that let her be brought in again.
15 И тъй, Мариам бе затворена седем дена вън от стана, и людете не се дигнаха, докато не се прибра Мариам.
And Miriam was shut up outside of the camp seven days; and the people did not set forward till Miriam was brought in again.
16 Подир това людете се дигнаха от Асирот, и разположиха стан в Фаранската пустиня.
And afterward the people removed from Chazeroth, and encamped in the wilderness of Paran.