Числа 11
1 И людете зле роптаеха в ушите на Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях та пояждаше неколцина в края на стана.
And when the people complained, it displeased the LORD: and the LORD heard it; and his anger was kindled; and the fire of the LORD burnt among them, and consumed them that were in the uttermost parts of the camp.
2 Тогава людете извикаха към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и огънят престана.
And the people cried to Moses; and when Moses prayed to the LORD, the fire was quenched.
3 И нарече се онова място Тавера, защото огън от Господа гореше между тях.
And he called the name of the place Taberah: because the fire of the LORD burnt among them.
4 И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?
And the mixed multitude that was among them fell a lusting: and the children of Israel also wept again, and said, Who shall give us flesh to eat?
5 Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук;
We remember the fish, which we did eat in Egypt freely; the cucumbers, and the melons, and the leeks, and the onions, and the garlic:
6 а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна.
But now our soul is dried away: there is nothing at all, beside this manna, before our eyes.
7 (А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.
And the manna was as coriander seed, and the color thereof as the color of bdellium.
8 И людете се пръскаха наоколо та я събираха, мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити пържени в масло.
And the people went about, and gathered it, and ground it in mills, or beat it in a mortar, and baked it in pans, and made cakes of it: and the taste of it was as the taste of fresh oil.
9 Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манна).
And when the dew fell on the camp in the night, the manna fell on it.
10 И Моисей чу как людете плачеха в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея.
Then Moses heard the people weep throughout their families, every man in the door of his tent: and the anger of the LORD was kindled greatly; Moses also was displeased.
11 Моисей рече на Господа: Защо си оскърбил слугата Си? и защо не съм придобил Твоето благоволение, та си турил върху мене товара на всички тия люде?
And Moses said to the LORD, Why have you afflicted your servant? and why have I not found favor in your sight, that you lay the burden of all this people on me?
12 Аз ли съм зачнал всички тия люде? или аз съм ги родил, та ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която Си се клел на бащите им?
Have I conceived all this people? have I begotten them, that you should say to me, Carry them in your bosom, as a nursing father bears the sucking child, to the land which you swore to their fathers?
13 От где у мене месо да дам на всички тия люде? защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем.
From where should I have flesh to give to all this people? for they weep to me, saying, Give us flesh, that we may eat.
14 Аз сам не мога да нося всички тия люде, защото са много тежки за мене.
I am not able to bear all this people alone, because it is too heavy for me.
15 Ако постъпиш Ти така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.
And if you deal thus with me, kill me, I pray you, out of hand, if I have found favor in your sight; and let me not see my wretchedness.
16 Тогава Господ рече на Моисея: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш, като старейшини, които познаваш, като старейшини на людете и техни надзиратели, и доведи ги при шатъра за срещане, за да застанат там с тебе.
And the LORD said to Moses, Gather to me seventy men of the elders of Israel, whom you know to be the elders of the people, and officers over them; and bring them to the tabernacle of the congregation, that they may stand there with you.
17 И Аз като сляза ще говоря там с тебе; и ще взема от духа, който е на тебе, и ще го туря на тях; и те ще носят товара на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.
And I will come down and talk with you there: and I will take of the spirit which is on you, and will put it on them; and they shall bear the burden of the people with you, that you bear it not yourself alone.
18 И кажи на людете: Очистете си за утре, и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо, и ще ядете.
And say you to the people, Sanctify yourselves against to morrow, and you shall eat flesh: for you have wept in the ears of the LORD, saying, Who shall give us flesh to eat? for it was well with us in Egypt: therefore the LORD will give you flesh, and you shall eat.
19 Няма да ядете един ден, ни два дена, ни пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена,
You shall not eat one day, nor two days, nor five days, neither ten days, nor twenty days;
20 но цял месец, догде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: Защо излязохме из Египет?
But even a whole month, until it come out at your nostrils, and it be loathsome to you: because that you have despised the LORD which is among you, and have wept before him, saying, Why came we forth out of Egypt?
21 И Моисей рече: Людете, всред които съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец.
And Moses said, The people, among whom I am, are six hundred thousand footmen; and you have said, I will give them flesh, that they may eat a whole month.
22 Да се изколят ли за тях овците и говедата, за да им бъдат достатъчни? или да им се съберат всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?
Shall the flocks and the herds be slain for them, to suffice them? or shall all the fish of the sea be gathered together for them, to suffice them?
23 А Господ каза на Моисея: Скъсила ли се е Господната ръка? Сега ще видиш, ще се обърне ли с тебе думата Ми, или не.
And the LORD said to Moses, Is the LORD’s hand waxed short? you shall see now whether my word shall come to pass to you or not.
24 И тъй, Моисей излезе та каза на людете Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на людете, и постави ги около шатъра.
And Moses went out, and told the people the words of the LORD, and gathered the seventy men of the elders of the people, and set them round about the tabernacle.
25 Тогава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, тури го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.
And the LORD came down in a cloud, and spoke to him, and took of the spirit that was on him, and gave it to the seventy elders: and it came to pass, that, when the spirit rested on them, they prophesied, and did not cease.
26 Обаче двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, та и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.
But there remained two of the men in the camp, the name of the one was Eldad, and the name of the other Medad: and the spirit rested on them; and they were of them that were written, but went not out to the tabernacle: and they prophesied in the camp.
27 И завтече се едно момче та извести на Моисея, казвайки; Елдад и Модад пророкуват в стана.
And there ran a young man, and told Moses, and said, Eldad and Medad do prophesy in the camp.
28 И Исус Навиевият син, слугата на Моисея, един от неговите избрани, проговори и рече: Господарю мой, Моисее, запрети им.
And Joshua the son of Nun, the servant of Moses, one of his young men, answered and said, My lord Moses, forbid them.
29 А Моисей му рече: Завиждаш ли за мене? Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!
And Moses said to him, Envy you for my sake? would God that all the LORD’s people were prophets, and that the LORD would put his spirit on them!
30 И Моисей отиде в стана, той и Израилевите старейшини.
And Moses got him into the camp, he and the elders of Israel.
31 Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и остави ги да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята.
And there went forth a wind from the LORD, and brought quails from the sea, and let them fall by the camp, as it were a day’s journey on this side, and as it were a day’s journey on the other side, round about the camp, and as it were two cubits high on the face of the earth.
32 Тогава людете станаха та събираха пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ и целия следен ден; оня, който събра на-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.
And the people stood up all that day, and all that night, and all the next day, and they gathered the quails: he that gathered least gathered ten homers: and they spread them all abroad for themselves round about the camp.
33 А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва.
And while the flesh was yet between their teeth, before it was chewed, the wrath of the LORD was kindled against the people, and the LORD smote the people with a very great plague.
34 И нарекоха това място Киврот-атаава, защото там бяха погребани лакомите люде.
And he called the name of that place Kibrothhattaavah: because there they buried the people that lusted.
35 А от Киврот-атаава людете се дигнаха за Асирот, и останаха в Асирот.
And the people journeyed from Kibrothhattaavah to Hazeroth; and stayed at Hazeroth.
