Числа 11
1 И людете зле роптаеха в ушите на Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях та пояждаше неколцина в края на стана.
And the people were as murmurers, speaking evil in the ears of Jehovah. And when Jehovah heard it, his anger was kindled, and the fire of Jehovah burnt among them, and devoured in the outermost part of the camp.
2 Тогава людете извикаха към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и огънят престана.
And the people cried to Moses. And Moses prayed to Jehovah, and the fire abated.
3 И нарече се онова място Тавера, защото огън от Господа гореше между тях.
And the name of that place was called Taberah, because the fire of Jehovah burnt among them.
4 И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?
And the mixed multitude that was among them lusted exceedingly. And the sons of Israel also wept again, and said, Who shall give us flesh to eat?
5 Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук;
We remember the fish which we ate in Egypt for nothing, the cucumbers, and the melons, and the leeks, and the onions, and the garlic,
6 а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна.
but now our soul is dried away. There is nothing at all except this manna to look upon.
7 (А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.
And the manna was like coriander seed, and the appearance of it as the appearance of bdellium.
8 И людете се пръскаха наоколо та я събираха, мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити пържени в масло.
The people went about, and gathered it, and ground it in mills, or beat it in mortars, and boiled it in pots, and made cakes of it. And the taste of it was as the taste of fresh oil.
9 Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манна).
And when the dew fell upon the camp in the night, the manna fell upon it.
10 И Моисей чу как людете плачеха в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея.
And Moses heard the people weeping throughout their families, every man at the door of his tent. And the anger of Jehovah was kindled greatly, and Moses was displeased.
11 Моисей рече на Господа: Защо си оскърбил слугата Си? и защо не съм придобил Твоето благоволение, та си турил върху мене товара на всички тия люде?
And Moses said to Jehovah, Why have thou dealt ill with thy servant? And why have I not found favor in thy sight, that thou lay the burden of all this people upon me?
12 Аз ли съм зачнал всички тия люде? или аз съм ги родил, та ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която Си се клел на бащите им?
Have I conceived all this people? Have I brought them forth, that thou should say to me, Carry them in thy bosom, as a nurturing father carries the sucking child, to the land which thou swore to their fathers?
13 От где у мене месо да дам на всички тия люде? защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем.
From where should I have flesh to give to all this people? For they weep to me, saying, Give us flesh, that we may eat.
14 Аз сам не мога да нося всички тия люде, защото са много тежки за мене.
I am not able to bear all this people alone, because it is too heavy for me.
15 Ако постъпиш Ти така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.
And if thou deal thus with me, kill me, I pray thee, out of hand, if I have found favor in thy sight, and let me not see my wretchedness.
16 Тогава Господ рече на Моисея: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш, като старейшини, които познаваш, като старейшини на людете и техни надзиратели, и доведи ги при шатъра за срещане, за да застанат там с тебе.
And Jehovah said to Moses, Gather to me seventy men of the elders of Israel, whom thou know to be the elders of the people and officers over them. And bring them to the tent of meeting, that they may stand there with thee.
17 И Аз като сляза ще говоря там с тебе; и ще взема от духа, който е на тебе, и ще го туря на тях; и те ще носят товара на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.
And I will come down and talk with thee there. And I will take of the spirit which is upon thee, and will put it upon them, and they shall bear the burden of the people with thee, that thou not bear it thyself alone.
18 И кажи на людете: Очистете си за утре, и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо, и ще ядете.
And say thou to the people, Sanctify yourselves against tomorrow, and ye shall eat flesh, for ye have wept in the ears of Jehovah, saying, Who shall give us flesh to eat? For it was well with us in Egypt. Therefore Jehovah will give you flesh, and ye shall eat.
19 Няма да ядете един ден, ни два дена, ни пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена,
Ye shall not eat one day, nor two days, nor five days, neither ten days, nor twenty days,
20 но цял месец, догде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: Защо излязохме из Египет?
but a whole month, until it comes out at your nostrils, and it be loathsome to you, because ye have rejected Jehovah who is among you, and have wept before him, saying, Why did we come forth out of Egypt?
21 И Моисей рече: Людете, всред които съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец.
And Moses said, The people, among whom I am, are six hundred thousand footmen, and thou have said, I will give them flesh, that they may eat a whole month.
22 Да се изколят ли за тях овците и говедата, за да им бъдат достатъчни? или да им се съберат всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?
Shall flocks and herds be slain for them, to suffice them? Or shall all the fish of the sea be gathered together for them, to suffice them?
23 А Господ каза на Моисея: Скъсила ли се е Господната ръка? Сега ще видиш, ще се обърне ли с тебе думата Ми, или не.
And Jehovah said to Moses, Is Jehovah's hand grown short? Now thou shall see whether my word shall come to pass to thee or not.
24 И тъй, Моисей излезе та каза на людете Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на людете, и постави ги около шатъра.
And Moses went out, and told the people the words of Jehovah. And he gathered seventy men of the elders of the people, and set them round about the tent.
25 Тогава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, тури го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.
And Jehovah came down in the cloud, and spoke to him, and took of the spirit that was upon him, and put it upon the seventy elders. And it came to pass, that, when the spirit rested upon them, they prophesied, but they did so no more.
26 Обаче двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, та и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.
But there remained two men in the camp, the name of the one was Eldad, and the name of the other Medad. And the spirit rested upon them. And they were of those who were written, but had not gone out to the tent. And they prophesied in the camp.
27 И завтече се едно момче та извести на Моисея, казвайки; Елдад и Модад пророкуват в стана.
And a young man ran, and told Moses, and said, Eldad and Medad do prophesy in the camp.
28 И Исус Навиевият син, слугата на Моисея, един от неговите избрани, проговори и рече: Господарю мой, Моисее, запрети им.
And Joshua the son of Nun, the minister of Moses, one of his chosen men, answered and said, My lord Moses, forbid them.
29 А Моисей му рече: Завиждаш ли за мене? Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!
And Moses said to him, Are thou jealous for my sake? Would that all of Jehovah's people were prophets, that Jehovah would put his spirit upon them!
30 И Моисей отиде в стана, той и Израилевите старейшини.
And Moses went into the camp, he and the elders of Israel.
31 Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и остави ги да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята.
And there went forth a wind from Jehovah, and brought quails from the sea, and let them fall by the camp, about a day's journey on this side, and a day's journey on the other side, round about the camp, and about two cubits above the face of the earth.
32 Тогава людете станаха та събираха пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ и целия следен ден; оня, който събра на-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.
And the people rose up all that day, and all the night, and all the next day, and gathered the quails. He who gathered least gathered ten homers. And they spread them all abroad for themselves round about the camp.
33 А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва.
While the flesh was yet between their teeth, before it was chewed, the anger of Jehovah was kindled against the people, and Jehovah smote the people with a very great plague.
34 И нарекоха това място Киврот-атаава, защото там бяха погребани лакомите люде.
And the name of that place was called Kibrothhattaavah, because there they buried the people who lusted.
35 А от Киврот-атаава людете се дигнаха за Асирот, и останаха в Асирот.
From Kibrothhattaavah the people journeyed to Hazeroth, and they abode at Hazeroth.
