< Числа 10 >
1 И Господ говори на Моисея, казвайки:
І Господь промовляв до Мойсея, говорячи:
2 Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.
„Зроби собі дві срібні сурмі́, — куттям зробиш їх; і будуть вони тобі на скли́кання громади та на руша́ння табо́рів.
3 Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.
І засурмля́ть у них, — і збереться до тебе громада при вході скинії зборів.
4 Ако засвирят само с едната тръба, тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.
А якщо засурмлять в одну, то зберуться до тебе начальники, го́лови Ізраїлевих тисяч.
5 А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;
А засурмлять на споло́х, то ру́шать табо́ри, що табору́ють на сході.
6 и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.
А засурмите́ на споло́х удру́ге, то ру́шать табо́ри, що табору́ють на пі́вдні, — будуть сурмити на споло́х, щоб руша́ли вони.
7 А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.
А на скли́кання зборів засурмите, але без сполоху.
8 И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.
А сурми́ти в су́рми бу́дуть Ааронові сини, священики. І ці су́рмлення будуть для вас на вічну постанову для ваших поколінь.
9 И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашият Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.
А коли пі́дете війною в вашому Кра́ю́ на ворога, що гно́бить вас, і засурмите́ на сполох, то ви бу́дете згадані перед лицем Господа, Бога вашого, — і будете спасені від ваших ворогів.
10 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.
А в день вашої радости, і в ваші свята та першого дня ваших місяців засурмите́ в ті су́рми на ваших цілопа́леннях та на мирних жертвах ваших, — і вони будуть вам на при́гад перед лицем вашого Бога. Я — Господь, Бог ваш!“
11 Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията за плочите на свидетелството.
І сталося, другого року, другого місяця, дванадцятого дня місяця підняла́ся хмара з-над скинії свідо́цтва.
12 И израилтяните се дигнаха от синайската пустиня според реда на пътуванието си; и облакът застана във Фаранската пустиня.
I рушили Ізраїлеві сини з Сінайської пустині на похо́ди свої, і хмара спинилася в пустині Паран.
13 Дигнаха се първите пет, според както Господ заповяда чрез Моисея.
І рушили вони вперше за Господнім нака́зом через Мойсея.
14 Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.
І найперш рушив пра́пор табо́ру синів Юдиних за своїми військо́вими відділами, а над військом його — Нахшон, син Аммінадавів.
15 Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.
А над ві́йськом пле́мени синів Іссахара — Натанаїл, син Цуарів.
16 А над множеството на племената на завулонците беше Елиав Хелоновият син.
А над військом племени Завулонових синів — Еліяв, син Хелонів.
17 Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.
І була розібрана скинія, і рушили Ґершонові сини та сини Мерарієві, носії́ скинії.
18 После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.
І рушив пра́пор табо́ру Рувима за своїми військо́вими відділами, а над військом його — Еліцур, син Шедеурів.
19 Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.
А над військом племени Симеонових синів — Шелуміїл, син Цурішаддаїв.
20 А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.
А над військом племени Ґадових синів — Ел'ясаф, син Деуїлів.
21 Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.
І рушили сини Кегатові, носії́ святині, та й поставили скинію до прихо́ду їх, усіх інших.
22 После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.
І рушив пра́пор табо́ру синів Єфремових за своїми військо́вими відділами, а над військом його — Елішама, син Аммігудів.
23 Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.
А над військом племени синів Манасіїних — Гамаліїл, син Педацурів.
24 А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.
А над військом племени Веніяминових синів — Авідан, син Ґідеонів.
25 После се дигна знамето на стана на данците, последни от всичките станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.
І рушив пра́пор табо́ру синів Данових — як задня сторожа для всіх табо́рів — за своїми військо́вими відділами, а над військом його — Ахіезер, син Аммішаддаїв.
26 Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.
А над військом племени Асирових синів — Паґ'іїл, син Охрана.
27 А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.
А над військом племени синів Нефталимових — Ахіра, син Енанів.
28 Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.
Оце похо́ди Ізраїлевих синів за їхніми військо́вими відділами. І рушили вони.
29 В това време Моисея каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевият тъста: Ние сме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал добро на Израиля.
І сказав Мойсей до Ховава, сина мідіяні́тянина Реуїла, Мойсеєвого тестя: „Ми руша́ємо до того місця, що про нього Господь був сказав: Його дам вам. Ходи ж із нами, — і ми зробимо тобі добро́, бо Господь промовляв був добро про Ізраїля“.
30 Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.
Та той відказав йому: „Не піду́, але піду́ до кра́ю свого та до місця своєї ба́тьківщини“.
31 А Моисей каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.
А Мойсей відказав: „Не покидай нас, бо через те, що ти знаєш наше таборува́ння в пустині, то будеш нам очима.
32 И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.
І станеться, коли пі́деш із нами, то те добро, що Господь учинить нам, ми його вчи́нимо тобі“.
33 И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.
І рушили вони від Господньої гори триденною доро́гою. А ковче́г заповіту Господнього рушав перед ними триденною дорогою, щоб ви́відати для них місце спини́тися.
34 И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.
А хмара Господня була над ними вдень, коли вони рушали з табо́ру.
35 И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.
І бувало, коли ковчег вирушав, то Мойсей промовляв: „Устань же, о Господи, і хай розпоро́шаться Твої вороги́, і хай повтікають Твої ненави́сники з-перед Твойо́го лиця“.
36 А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.
А коли він ставав, то говорив: „Вернися, о Господи, до десятьтисячок тисяч Ізраїля!“