Числа 10
1 И Господ говори на Моисея, казвайки:
Og Herren tala atter til Moses, og sagde:
2 Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.
«Gjer deg tvo lurar av drive sylv! Deim skal du hava til å kalla lyden i hop med, og til å varsla folket når lægret skal flytjast.
3 Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.
Blæs de i båe, so skal heile lyden samla seg hjå deg framanfor møtetjelddøri;
4 Ако засвирят само с едната тръба, тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.
blæs de berre i ein, so skal styresmennerne, hovdingarne yver Israels-ætterne, samla seg hjå deg.
5 А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;
Blæs de alarm, so skal dei flokkarne fara i veg som hev lægret sitt i aust;
6 и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.
blæs de alarm andre venda, so skal dei som ligg i sud taka ut. Alarm skal de blåsa kvar gong de bryt upp frå lægret;
7 А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.
men når du vil kalla folket i hop til ålmannamøte, skal de låta lint i lurarne, og ikkje blåsa alarm.
8 И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.
Arons-sønerne, prestarne, er det som skal blåsa i deim. Dette skal vera ei æveleg lov hjå dykk, frå ætt til ætt.
9 И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашият Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.
Og når de fær ufred i landet, og fienden bryt på dykk, so skal de blåsa sterkt i lurarne; då skal Herren, dykkar Gud, koma dykk i hug, so de vert berga for uvenerne.
10 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.
Og på glededagarne dykkar og høgtiderne og nymånedagarne skal de låta i lurarne til brennofferi og takkofferi dykkar, so det kann minna dykkar Gud um dykk. Eg, Herren, er dykkar Gud.»
11 Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията за плочите на свидетелството.
Tjugande dagen i andre månaden i det andre året lyfte skyi seg upp ifrå gudshuset,
12 И израилтяните се дигнаха от синайската пустиня според реда на пътуванието си; и облакът застана във Фаранската пустиня.
Då tok Israels-sønerne ut frå Sinaiheidi, flokk for flokk, etter som dei var fylkte; og skyi let seg ned att i Paranheidi.
13 Дигнаха се първите пет, според както Господ заповяда чрез Моисея.
Dette var fyrste gongen dei braut lægret, og det var etter Herrens bod, som Moses hadde kunngjort for deim.
14 Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.
Fyrst tok Juda-heren ut med fana si, flokk i flokk. Det var Nahson, son åt Amminadab, som stod yver Juda-flokken;
15 Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.
yver Issakars-flokken stod Netanel, son åt Suar,
16 А над множеството на племената на завулонците беше Елиав Хелоновият син.
og yver Sebulons-flokken Eliab, son åt Helon.
17 Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.
Kvar gong gudshuset var teke ned, for Gersons-sønerne og Merari-sønerne i veg, dei som førde huset.
18 После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.
So tok Rubens-heren ut med fana si, flokk i flokk. Det var Elisur, son åt Sede’ur, som stod yver Rubens-flokken;
19 Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.
yver Simeons-flokken stod Selumiel, son åt Surisaddai,
20 А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.
og yver Gads-flokken Eljasaf, son åt Re’uel.
21 Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.
So tok Kahats-sønerne i veg, dei som bar dei høgheilage tingi, og fyrr dei kom fram, hadde dei hine reist huset.
22 После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.
So tok Efraims-heren ut med fana si, flokk i flokk. Det var Elisama, son åt Ammihud, som stod yver Efraims-flokken;
23 Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.
yver Manasse-flokken stod Gamliel, son åt Pedasur,
24 А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.
og yver Benjamins-flokken Abidan, son åt Gideoni.
25 После се дигна знамето на стана на данците, последни от всичките станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.
So tok Dans-heren ut med fana si, flokk i flokk: Dei var attarst i fylkingi. Det var Ahiezer, son åt Ammisaddai, som stod yver Dans-flokken;
26 Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.
yver Assers-flokken stod Pagiel, son åt Okran,
27 А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.
og yver Naftali-flokken Ahira, son åt Enan.
28 Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.
Soleis var Israels-sønerne fylkte når dei for i veg, herflokk etter herflokk. Då dei skulde taka ut,
29 В това време Моисея каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевият тъста: Ние сме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал добро на Израиля.
sagde Moses til Hobab, son åt Re’uel frå Midjan, verfar hans Moses: «No tek me på vegen til det landet som Herren hev sagt han vil gjeva oss. Kom og ver med oss, so skal me gjera vel mot deg; for Herren hev lova Israel mykje godt.»
30 Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.
«Nei, » svara Hobab, «eg vil fara heim til mitt eige land og folk.»
31 А Моисей каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.
«Kjære væne, gakk ikkje frå oss!» sagde Moses. «Du veit best kvar me kann setja læger i øydemarki; du lyt vera auga vårt!
32 И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.
Gjeng du med oss, so skal me gjeva deg mykje godt, når me fær alt det gode som Herren vil gjeva oss.»
33 И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.
So for dei då frå Gudsfjellet tri dagsleider fram, og Herrens sambandskista for fyre deim alle tri dagarne, og leita etter ein kvilestad for deim.
34 И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.
Herrens sky stod yver deim um dagen, når dei for ifrå lægret.
35 И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.
Og kvar gong kista tok i veg, kvad Moses: «Reis deg, Herre, so fienden ryk og uvenern’ dine rømer for deg!»
36 А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.
Og når ho let seg ned, kvad han: «Herre, kom atter til alle dei tusund Israels-ætter!»
