< Числа 10 >

1 И Господ говори на Моисея, казвайки:
Locutusque est Dominus ad Moysen, dicens:
2 Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.
Fac tibi duas tubas argenteas ductiles, quibus convocare possis multitudinem quando movenda sunt castra.
3 Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.
Cumque increpueris tubis, congregabitur ad te omnis turba ad ostium tabernaculi foederis.
4 Ако засвирят само с едната тръба, тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.
Si semel clangueris, venient ad te principes, et capita multitudinis Israel.
5 А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;
Si autem prolixior atque concisus clangor increpuerit, movebunt castra primi qui sunt ad orientalem plagam.
6 и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.
In secundo autem sonitu et pari ululatu tubae, levabunt tentoria qui habitant ad meridiem. et iuxta hunc modum reliqui facient, ululantibus tubis in profectionem.
7 А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.
Quando autem congregandus est populus, simplex tubarum clangor erit, et non concise ululabunt.
8 И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.
Filii autem Aaron sacerdotis clangent tubis: eritque hoc legitimum sempiternum in generationibus vestris.
9 И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашият Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.
Si exieritis ad bellum de terra vestra contra hostes qui dimicant adversum vos, clangetis ululantibus tubis, et erit recordatio vestri coram Domino Deo vestro, ut eruamini de manibus inimicorum vestrorum.
10 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.
Si quando habebitis epulum, et dies festos, et calendas, canetis tubis super holocaustis, et pacificis victimis, ut sint vobis in recordationem Dei vestri. ego Dominus Deus vester.
11 Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията за плочите на свидетелството.
Anno secundo, mense secundo, vigesima die mensis elevata est nubes de tabernaculo foederis:
12 И израилтяните се дигнаха от синайската пустиня според реда на пътуванието си; и облакът застана във Фаранската пустиня.
profectique sunt filii Israel per turmas suas de deserto Sinai, et recubuit nubes in solitudine Pharan.
13 Дигнаха се първите пет, според както Господ заповяда чрез Моисея.
Moveruntque castra primi iuxta imperium Domini per manum Moysi.
14 Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.
Filii Iuda per turmas suas: quorum princeps erat Nahasson filius Aminadab.
15 Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.
In tribu filiorum Issachar fuit princeps Nathanael filius Suar.
16 А над множеството на племената на завулонците беше Елиав Хелоновият син.
In tribu Zabulon erat princeps Eliab filius Helon.
17 Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.
Depositumque est tabernaculum, quod portantes egressi sunt filii Gerson et Merari.
18 После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.
Profectique sunt et filii Ruben, per turmas et ordinem suum: quorum princeps erat Helisur filius Sedeur.
19 Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.
In tribu autem filiorum Simeon, princeps fuit Salamiel filius Surisaddai.
20 А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.
Porro in tribu Gad erat princeps Eliasaph filius Duel.
21 Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.
Profectique sunt et Caathitae portantes Sanctuarium. Tamdiu tabernaculum portabatur, donec venirent ad erectionis locum.
22 После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.
Moverunt castra et filii Ephraim per turmas suas, in quorum exercitu princeps erat Elisama filius Ammiud.
23 Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.
In tribu autem filiorum Manasse princeps fuit Gamaliel filius Phadasseur.
24 А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.
et in tribu Beniamin erat dux Abidan filius Gedeonis.
25 После се дигна знамето на стана на данците, последни от всичките станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.
Novissimi castrorum omnium profecti sunt filii Dan per turmas suas, in quorum exercitu princeps fuit Ahiezer filius Ammisaddai.
26 Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.
In tribu autem filiorum Aser erat princeps Phegiel filius Ochran.
27 А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.
Et in tribu filiorum Nephthali princeps fuit Ahira filius Enan.
28 Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.
Haec sunt castra, et profectiones filiorum Israel per turmas suas quando egrediebantur.
29 В това време Моисея каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевият тъста: Ние сме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал добро на Израиля.
Dixitque Moyses Hobab filio Raguel Madianitae, cognato suo: Proficiscimur ad locum, quem Dominus daturus est nobis: veni nobiscum, ut benefaciamus tibi: quia Dominus bona promisit Israeli.
30 Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.
Cui ille respondit: Non vadam tecum, sed revertar in terram meam, in qua natus sum.
31 А Моисей каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.
Et ille: Noli, inquit, nos relinquere: tu enim nosti in quibus locis per desertum castra ponere debeamus, et eris ductor noster.
32 И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.
Cumque nobiscum veneris, quidquid optimum fuerit ex opibus, quas nobis traditurus est Dominus, dabimus tibi.
33 И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.
Profecti sunt ergo de Monte Domini viam trium dierum, arcaque foederis Domini praecedebat eos, per dies tres providens castrorum locum.
34 И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.
Nubes quoque Domini super eos erat per diem cum incederent.
35 И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.
Cumque elevaretur arca, dicebat Moyses: Surge Domine, et dissipentur inimici tui, et fugiant qui oderunt te, a facie tua.
36 А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.
Cum autem deponeretur, aiebat: Revertere Domine, ad multitudinem exercitus Israel.

< Числа 10 >