Числа 10
1 И Господ говори на Моисея, казвайки:
And Yahweh spake unto Moses, saying:
2 Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.
Make thee two trumpets of silver, of beaten work, shalt thou make them, —and they shall be unto thee for calling the assembly, and for setting forward the camps.
3 Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.
As soon as they blow therewith, so soon shall all the assembly assemble themselves unto thee, unto the entrance of the tent of meeting.
4 Ако засвирят само с едната тръба, тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.
And, if, only once, they blow, then shall the princes, the heads of the thousands of Israel, gather themselves unto thee.
5 А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;
But when ye blow an alarm, then shall set forward the camps that are encamped eastwards;
6 и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.
and when ye blow a second alarm, then shall set forward the camps that are encamped southwards, —an alarm, shall they blow for setting them forward,
7 А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.
But in calling together the convocation, ye shall blow but shall not sound an alarm.
8 И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.
And, the sons of Aaron the priests, shall blow with the trumpets, —and it shall be unto you for a statute age-abiding, unto your generations.
9 И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашият Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.
And when ye go into war in your land against the assailant that assaileth you, then shall ye blow an alarm with the trumpets, —and bring yourselves to mind before Yahweh your God, and be saved, from your enemies,
10 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.
And in your day of rejoicing and in your appointed seasons and in the beginnings of your months, then shall ye blow with the trumpets, over your ascending-sacrifices, and over your peace-offerings, —so shall they be unto you for a memorial before your God. I—Yahweh, am your God.
11 Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията за плочите на свидетелството.
And so it came to pass in the second year, in the second month on the twentieth of the month, that the cloud lifted itself up, from off the habitation of the testimony;
12 И израилтяните се дигнаха от синайската пустиня според реда на пътуванието си; и облакът застана във Фаранската пустиня.
and the sons of Israel set forward by their removals from the desert of Sinai, and then the cloud abode in the desert of Paran.
13 Дигнаха се първите пет, според както Господ заповяда чрез Моисея.
Thus then did they set forward for the first time, —at the bidding of Yahweh, by the hand of Moses.
14 Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.
So the standard of the camp of the sons of Judah set forward first, by their hosts, and over his own host, was Nahshon, son of Amminadab;
15 Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.
and, over the host of the tribe of the sons of Issachar, Nethanel, son of Zuar;
16 А над множеството на племената на завулонците беше Елиав Хелоновият син.
and, over the host of the tribe of the sons of Zebulun, Eliab, son of Helon.
17 Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.
Then was taken down the habitation, —and the sons of Gershon and the sons of Merari set forward bearing the habitation.
18 После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.
Then set forward the standard of the camp of Reuben, by their hosts, —and over his own host, Elizur, son of Shedeur;
19 Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.
and, over the host of the tribe of the sons of Simeon, Shelumiel, son of Zurishaddai;
20 А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.
and, over the host of the tribe of the sons of Gad, Eliasaph, son of Deuel.
21 Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.
Then set forward the Kohathites, bearing the sanctuary, —and so the habitation was reared by the time they came in.
22 После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.
Then set forward the standard of the camp of the sons of Ephraim by their hosts, —and over his own host, was Elishama son of Ammihud;
23 Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.
and, over the host of the tribe of the sons of Manasseh, Gamaliel, son of Pedahzur;
24 А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.
and, over the host of the tribe of the sons of Benjamin, Abidan, son of Gideoni.
25 После се дигна знамето на стана на данците, последни от всичките станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.
Then set forward the standard of the camp of the sons of Dan, bringing up the rear of all the camps, by their hosts, —and over his own host, Ahiezur, son of Ammishaddai;
26 Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.
and, over the host of the tribe of the sons of Asher, Pagiel, son of Ochran;
27 А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.
and, over the host of the tribe of the sons of Naphtali, Ahira, son of Enan.
28 Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.
These, were the settings-forward of the sons of Israel by their hosts, —thus did they set forward.
29 В това време Моисея каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевият тъста: Ние сме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал добро на Израиля.
Then said Moses to Hobab, son of Raguel the Midianite, father-in-law of Moses: Setting forward, are we unto the place of which Yahweh hath said, The same, will I give unto you, —Oh come with us and we will do thee good, for, Yahweh, hath spoken good, concerning Israel.
30 Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.
And he said unto him, I will not go, —but unto my own land, and unto my own kindred, will I go.
31 А Моисей каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.
Then said he: I beseech thee, do not forsake us, —for, on this account, hast thou come to know of our encamping in the desert, so shalt thou be unto us as eyes;
32 И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.
and it shall be if thou wilt go with us, —yea it shall be that with the very good wherewith Yahweh shall do us good, will we do good unto thee.
33 И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.
So then they went forward, from the mountain of Yahweh, a journey of three days, —and the ark of the covenant of Yahweh, was going before them a journey of three days, to search out for them a resting-place,
34 И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.
And the cloud of Yahweh, was over them by day, —when they set forward out of the camp.
35 И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.
And it came to pass when the ark set forward, that Moses said: Arise, O Yahweh! and scattered be thy foes, Let them that hate thee flee before thee;
36 А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.
But when it rested, he said, —Return, O Yahweh! unto the myriads of the thousands of Israel.
