Неемия 9
1 След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища, и с пръст на себе си,
Ын а доуэзечь ши патра зи а ачелеяшь лунь, копиий луй Исраел с-ау адунат, ымбрэкаць ын сачь ши пресэраць ку цэрынэ, пентру цинеря унуй пост.
2 Израилевият род отдели себе си от всичките чужденци; и застанаха та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.
Чей че ерау дин нямул луй Исраел, деспэрцинду-се де тоць стрэиний, ау венит ши шь-ау мэртурисит пэкателе лор ши фэрэделеӂиле пэринцилор лор.
3 През една четвърт от деня те ставаха на местата си та четяха от книгата на закона на Господа своя Бог, и през друга четвърт се изповядваха и кланяха се на Господа своя Бог.
Дупэ че ау стат жос, ау читит ын картя Леӂий Домнулуй Думнезеулуй лор а патра парте дин зи, ши алтэ а патра парте дин зи шь-ау мэртурисит пэкателе ши с-ау ынкинат ынаинтя Домнулуй Думнезеулуй лор.
4 Тогава някои от левитите, - Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий, - застанаха на платформата та извикаха със силен глас към Господа своя Бог.
Иосуа, Бани, Кадмиел, Шебания, Буни, Шеребия, Бани ши Кенани с-ау суит пе скаунул левицилор ши ау стригат ку глас таре кэтре Домнул Думнезеул лор.
5 После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петаия рекоха: Станете та благославяйте Господа вашия Бог от века до века; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.
Ши левиций Иосуа, Кадмиел, Бани, Хашабния, Шеребия, Ходия, Шебания ши Петахия ау зис: „Скулаци-вэ ши бинекувынтаць пе Домнул Думнезеул востру, дин вешничие ын вешничие! Бинекувынтат сэ фие Нумеле Тэу чел слэвит, каре есте май пресус де орьче бинекувынтаре ши де орьче лаудэ!
6 Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.
Ту, Доамне, нумай Ту ай фэкут черуриле, черуриле черурилор ши тоатэ оштиря лор ши пэмынтул ку тот че есте пе ел, мэриле ку тот че купринд еле. Ту дай вяцэ тутурор ачестор лукрурь ши оштиря черурилор се ынкинэ ынаинтя Та.
7 Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврама, извел си го от Ур халдейски, и си му дал име Авраам;
Ту, Доамне Думнезеуле, ай алес пе Аврам, л-ай скос дин Ур, дин Халдея, ши й-ай пус нумеле Авраам.
8 и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, направил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евусейците и гергесейците, - че ще я дадеш на потомството му; и изпълнил си думите Си, защото си праведен.
Ту ай гэсит инима луй крединчоасэ ынаинтя Та, ай фэкут легэмынт ку ел ши ай фэгэдуит кэ вей да семинцей луй цара канааницилор, хетицилор, аморицилор, ферезицилор, иебусицилор ши гиргасицилор ши Ць-ай цинут кувынтул, кэч ешть дрепт.
9 И Ти видя теглото на бащите ни в Египет, и чу вика им при Червеното море.
Ту ай вэзут неказул пэринцилор ноштри ын Еӂипт ши ле-ай аузит стригэтеле ла Маря Рошие.
10 Ти показа знамения и чудеса над Фараона, над всичките му слуги, и над всичките люде на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придобил име, както е известно днес.
Ай фэкут семне ши минунь ымпотрива луй Фараон, ымпотрива тутурор служиторилор луй ши ымпотрива ынтрегулуй попор дин цара луй, пентру кэ штияй ку кытэ ынгымфаре се пуртасерэ фацэ де пэринций ноштри ши Ць-ай арэтат слава Та, кум се веде астэзь.
11 Ти и раздели морето пред тях, та преминаха по сухо всред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините, като камък в силните води.
Ай деспэрцит маря ынаинтя лор ши ау трекут пе ускат прин мижлокул мэрий, дар ай прэбушит ын адынк, ка о пятрэ ын фундул апелор, пе чей че-й урмэряу.
12 При това денем Ти ги води с облачен стълб, а нощем с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през която трябваше да минат.
Й-ай кэлэузит зиуа принтр-ун стылп де нор ши ноаптя принтр-ун стылп де фок, каре ле лумина друмул пе каре авяу сэ-л урмезе.
13 Тоже Ти слезе на Синайската планина та говори с тях от небето, и им даде справедливи съдби и закони на истината, и добри повеления и заповеди;
Те-ай коборыт пе мунтеле Синай, ле-ай ворбит дин ынэлцимя черурилор ши ле-ай дат порунчь дрепте, леӂь адевэрате, ынвэцэтурь ши орындуирь минунате.
14 и им направи позната светата Своя събота, и им даде заповеди, повеления и закони чрез слугата Си Моисея.
Ле-ай фэкут куноскут Сабатул Тэу чел сфынт ши ле-ай дат прин робул Тэу Мойсе порунчь, ынвэцэтурь ши о леӂе.
15 Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода из скала, когато бяха жадни; и заповяда им да влязат, за да завладеят земята, за която беше се клел, че ще им я дадеш.
Ле-ай дат, де ла ынэлцимя черурилор, пыне кынд ле ера фоаме ши ай скос апэ дин стынкэ атунч кынд ле ера сете. Ши ле-ай спус сэ интре ын стэпыниря цэрий пе каре журасешь кэ ле-о вей да.
16 Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди;
Дар пэринций ноштри с-ау ынгымфат ши шь-ау ынцепенит грумазул. Н-ау урмат порунчиле Тале,
17 те отказаха да послушат, и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; но закоравиха врата си, и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави.
н-ау врут сэ аскулте ши ау дат уйтэрий минуниле пе каре ле фэкусешь пентру ей. Шь-ау ынцепенит грумазул ши, ын рэзврэтиря лор, шь-ау пус о кэпетение ка сэ се ынтоаркэ ын робия лор. Дар Ту, Ту ешть ун Думнезеу гата сэ ерць, ындурэтор ши милостив, ынчет ла мыние ши богат ын бунэтате. Ши ну й-ай пэрэсит
18 Даже, когато си направиха леяно теле и рекоха: Ето твоят Бог, който те изведе из Египет, и извършиха предизвикателства,
нич кяр атунч кынд шь-ау фэкут ун вицел турнат ши ау зис: ‘Ятэ Думнезеул тэу каре те-а скос дин Еӂипт!’ ши с-ау дедат ла марь окэрь фацэ де Тине.
19 Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води из пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат.
Ын ындураря Та фэрэ марӂинь, ну й-ай пэрэсит ын пустиу ши стылпул де нор н-а ынчетат сэ-й кэлэузяскэ зиуа пе друм, нич стылпул де фок сэ ле луминезе ноаптя друмул пе каре авяу сэ-л урмезе.
20 И ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява и не отне манната Си от устата им, и даде им вода, когато бяха жадни.
Ле-ай дат Духул Тэу чел бун ка сэ-й факэ ынцелепць; н-ай ындепэртат мана Та де ла гура лор ши ле-ай дат апэ сэ-шь потоляскэ сетя.
21 Даже Ти ги храни четиридесет години в пустинята, та нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и нозете им не отекоха.
Патрузечь де ань ай авут грижэ сэ-й хрэнешть ын пустиу ши н-ау дус липсэ де нимик, хайнеле ну ли с-ау ынвекит ши пичоареле ну ли с-ау умфлат.
22 При това, Ти им даде царства и племена, които им раздели за дялове; и така завладяха земята на Сиона, и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.
Ле-ай дат ын мынэ ымпэрэций ши попоаре, але кэрор цинутурь ле-ай ымпэрцит ынтре ей, ши ау стэпынит цара луй Сихон, ымпэратул Хесбонулуй, ши цара луй Ог, ымпэратул Басанулуй.
23 И Ти умножи чадата им като небесните звезди, и заведе ги в земята, за която беше казал на бащите им да влязат в нея, за да я завладеят.
Ле-ай ынмулцит фиий ка стелеле черурилор ши й-ай адус ын цара деспре каре спусесешь пэринцилор лор кэ ау с-о я ын стэпынире.
24 И те, чадата им влязоха та завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и предаде ги в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си.
Ши фиий лор ау интрат ши ау луат цара ын стэпынире; ай смерит ынаинтя лор пе локуиторий цэрий, канааниций, ши й-ай дат ын мыниле лор, ымпреунэ ку ымпэраций ши попоареле цэрий, ка сэ ле факэ че ле плаче.
25 И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини, и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха, и се насладиха с Твоята голяма благост.
Ау ажунс стэпынь пе четэць ынтэрите ши пе пэмынтурь родитоаре; ау стэпынит касе плине де тот фелул де бунэтэць, пуцурь сэпате, вий, мэслинь ши помь родиторь дин белшуг; ау мынкат, с-ау сэтурат, с-ау ынгрэшат ши ау трэит ын десфэтэрь, прин бунэтатя Та чя маре.
26 Но те не се покоряваха, подигнаха се против Теме, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си, и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Тебе, и извършиха големи предизвикателства.
Тотушь ей с-ау рэскулат ши с-ау рэзврэтит ымпотрива Та. Ау арункат Леӂя Та ла спателе лор, ау учис пе пророчий Тэй, каре-й ругау фербинте сэ се ынтоаркэ ла Тине, ши с-ау дедат ла марь окэрь фацэ де Тине.
27 Затова, Ти ги предаваше в ръката на притеснителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето, и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на притеснителите им.
Атунч й-ай лэсат ын мыниле врэжмашилор лор, каре й-ау апэсат. Дар, ын время неказулуй лор, ау стригат кэтре Тине, ши Ту й-ай аузит де ла ынэлцимя черурилор ши, ын ындураря Та чя маре, ле-ай дат избэвиторь каре й-ау скэпат дин мыниле врэжмашилор лор.
28 Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които и ги завладяваха; но пак, когато се обръщаха те викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето, и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.
Кынд ау авут одихнэ, ау ынчепут ярэшь сэ факэ рэу ынаинтя Та. Атунч й-ай лэсат ын мыниле врэжмашилор лор, каре й-ау стэпынит. Дар дин ноу ау стригат кэтре Тине, ши Ту й-ай аузит де ла ынэлцимя черурилор ши, ын маря Та ындураре, й-ай избэвит де май мулте орь.
29 Ти и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, но съгрешаваха против съдбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее), и обръщаха към Тебе гърба си, и закоравяваха врата си та и не слушаха.
Й-ай ругат фербинте сэ се ынтоаркэ ла Леӂя Та, дар ей ау стэруит ын ынгымфаря лор, н-ау аскултат де порунчиле Тале, ау пэкэтуит ымпотрива орындуирилор Тале, каре фак виу пе чел че ле ымплинеште, Ць-ау ынторс спателе ку ындэрэтничие, шь-ау ынцепенит грумазул ши н-ау аскултат.
30 Въпраки това, Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите.
Й-ай ынгэдуит астфел мулць ань, ле-ай дат ынштиинцэрь прин Духул Тэу, прин пророчь, ши тот н-ау луат аминте. Атунч й-ай дат ын мыниле унор попоаре стрэине.
31 Обаче, поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.
Дар, ын маря Та ындураре, ну й-ай нимичит ши ну й-ай пэрэсит, кэч Ту ешть ун Думнезеу милостив ши ындурэтор.
32 Сега, прочее, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да се не счита за малко пред Тебе цялото злострадание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и всичките Твои люде от времето на асирийските царе до днес.
Ши акум, Думнезеул ностру, Думнезеуле маре, путерник ши ынфрикошат, Ту, каре Ыць ций легэмынтул Тэу де ындураре, ну приви ка пуцин лукру тоате суферинцеле прин каре ам трекут ной, ымпэраций ноштри, кэпетенииле ноастре, преоций ноштри, пророчий ноштри, пэринций ноштри ши тот попорул Тэу, дин время ымпэрацилор Асирией пынэ ын зиуа де азь.
33 Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото ти си действувал верно, а ние сме постъпвали нечестиво.
Ту ай фост дрепт ын тот че ни с-а ынтымплат, кэч Те-ай арэтат крединчос, яр ной ам фэкут рэу.
34 Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти, и не са внимавали в твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях.
Ымпэраций ноштри, кэпетенииле ноастре, преоций ноштри ши пэринций ноштри н-ау пэзит Леӂя ши н-ау дат аскултаре нич порунчилор, нич ынштиинцэрилор пе каре ли ле дэдяй.
35 Защото те през време на царството си, и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се обърнаха от нечестивите си дела.
Кынд ерау стэпынь, ын мижлокул мултелор бинефачерь пе каре ли ле дэдяй, ын цара ынтинсэ ши родитоаре пе каре ле-о дэдусешь, ну Ць-ау служит ши ну с-ау абэтут де ла фаптеле лор реле.
36 Ето, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода й и благото й, ето роби сме в нея.
Ши астэзь, ятэ-не робь! Ятэ-не робь пе пэмынтул пе каре л-ай дат пэринцилор ноштри пентру ка сэ се букуре де роаделе ши де бунуриле луй!
37 Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас, поради греховете ни; и властвуват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение.
Ел ышь ынмулцеште роаделе пентру ымпэраций кэрора не-ай супус дин причина пэкателор ноастре; ей стэпынеск дупэ плак асупра трупурилор ноастре ши асупра вителор ноастре ши сунтем ынтр-о маре стрымтораре!”
38 Поради всичко това ние правим верен завет и го написваме; и първенците ни, свещениците ни го подпечатват.
Пентру тоате ачестя, ной ам ынкеят ун легэмынт, пе каре л-ам фэкут ын скрис. Ши кэпетенииле ноастре, левиций ноштри ши преоций ноштри шь-ау пус печетя пе ел.
