< Неемия 2 >
1 А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркса, като имаше вино пред него, аз взех виното та го дадох на царя. И като не бях изглеждал по-напред посърнал пред него,
Sie len, tukun malem akosr, ke Tokosra Fulat Artaxerxes el mongo, nga us wain nu yorol. El tia wi liye ngan ngetnget in asor ouinge meet,
2 затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.
oru el siyuk, “Efu kom ku ngetnget in asor ouingan? Kom tia mas. Kalem lah kom supwar.” Nga lut
3 И рекох на царя: Да живее царят до века! как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял, и портите му изгорени с огън.
ac nga fahk, “Finsrak in paht moul lal Tokosra! Ac fuka nga in tia ngetnget in asor, ke siti se ma mwet matu luk pukpuki we uh musalla, ac mutunpot uh firiryak?”
4 Тогава царят ми каза: За какво правиш прошение? И помолих се на небесния Бог;
Na tokosra fulat el siyuk, “Mea kom enenu an?” Nga pre nu sin God lun Kusrao,
5 после рекох на царя: Ако е угодно на царя, и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.
na nga fahk nu sin tokosra fulat, “Nga fin ohi ye motom, ac kom fin insewowo in porongo mwe siyuk luk, lela tuh nga in som nu in acn Judah, nu ke siti se mwet matu luk pukpuki we, tuh nga in ku in sifilpa musaeak acn we.”
6 Царят пак ми рече (като седеше при него и царицата): Колко време ще се продължи пътешествието ти? и кога ще се върнеш? И угодно биде на царя да ме изпрати, като му определих срок.
Na tokosra fulat el insese nu ke siyuk luk, ac kasra el muta siskal. Tokosra fulat el siyuk sik lusen pacl nga ac som ac nga ac foloko ngac, ac nga fahkang nu sel.
7 Рекох още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат, писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат докле стигна в Юда,
Na nga siyuk sel elan nunak munas ase leta nu sin governor nukewa lun acn Roto-in-Euphrates, in fahk nu selos elos in fuhlela tuh nga in fahla na nwe Judah.
8 и писмо до пазителя на царското бранище Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома, и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.
Nga oayapa siyuk ke sie leta nu sel Asaph, mwet karingin insak lun tokosra, in akkalemye nu sel tuh elan kasreyu ke sak, ma in sang orala srungul ke pot ma karingin Tempul, oayapa pot lun siti uh, ac in musai sie lohm nga in muta loac. Tokosra fulat el se nu sik ma nukewa nga siyuk kac, mweyen God El wiyu.
9 И тъй, дойдох при областните управители отвъд реката та им дадох царските писма. (А царят бе пратил с мене военачалници и конници).
Tokosra fulat el sap kutu captain lun un mwet mweun, wi sie un mwet kasrusr fin horse, in wiyu, na nga mukuiyak som nu Roto-in-Euphrates. Nga sang leta lal tokosra fulat nu sin governor nukewa we.
10 А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много за дето е дошъл човек да се застъпи за доброто на израилтяните.
Tuh Sanballat, sie mwet liki siti srisrik Beth Horon, ac Tobiah, sie mwet pwapa in acn Ammon, eltal lohng lah oasr mwet se tuku in oru sie orekma su ac wo nu sin mwet Israel, na elos arulana sulungkin.
11 Така дойдох в Ерусалим и седях там три дни.
Nga som na nwe Jerusalem, ac ke len tolu
12 Тогава станах през нощта, аз и неколцина други с мен, без да явя никому що беше турил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим; и друг добитък нямаше с мене освен добитъкът, на който яздех.
nga tia fahk nu sin kutena mwet ma God El pirikyu in oru ke acn Jerusalem. Na ke infulwen fong, nga tukakek ac tufoki, ac us kutu selos su wiyu. Kosro soko na pa kut us, pa donkey soko nga muta fac.
13 Излязох нощем през портата на долината та дойдох срещу извора на смока и до портата на бунището, та прегледах ерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им изгорени с огън.
Srakna fong ke kut illa liki siti sac ke Mutunpot Infahlfal, layen roto, ac fahla nu eir aliki Nien Kof Dragon, nu ke kut sun Mutunpot Kutkut. Ke nga fahsr, nga tuni pot mukukla lun siti sac ac mutunpot ma musalla ke e.
14 Сетне минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място от гдето да мине добитъкът, който бе под мене.
Na ke layen kutulap in siti sac, nga fahla nu epang, nu ke Mutunpot Unon, ac Lulu lun Tokosra. Donkey soko nga muta fac kofla konauk acn elan ut we inmasrlon eot mukukla ah,
15 Тогава възлязох нощем край потока та прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината та се върнах.
na nga tari na tufokla nu Infahlfal Kidron ac fahfahla intoein pot uh. Na nga folok ke pacna inkanek nga tuku kac, ac sifil utyak nu in siti ah ke Mutunpot Infahlfal ah.
16 А по-видните мъже не знаеха где ходих или що сторих; и до тогава не бях явил това ни на юдеите, ни на свещениците, ни на благородните, ни на по-видните мъже, ни на другите, които вършеха работата.
Wangin mwet fulat in siti sac etu yen nga som nu we, ku mea nga oru. In pacl sac nga soenna fahk kutena ma nu sin kutena mwet Jew saya — finne mwet tol, ku mwet kol, ku mwet pwapa, ku kutepacna mwet su ac wi oasr ip la ke orekma ah.
17 Тогава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за урок.
Tuh pa inge, nga fahkang nu selos, “Liye elya se kut oasr kac inge ke sripen Jerusalem musalla ac mutunpot we uh kunanula! Lela kut in sifil musaeak pot lun siti uh, tuh in tia sifil sununteiyuk kut.”
18 И разправих им как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата работа.
Ac nga srumun nu selos ouiya nukewa ma God El tuh wiyu ac kasreyu kac, oayapa ke kas lun tokosra fulat nu sik. Elos topuk ac fahk, “Nokwal, kut sifilpa mutawauk musaela!” Ac elos akola in mutawauk orekma sac.
19 А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът и арабинът Гисам, когато чуха това, присмяха ни се, презряха ни и думаха: Що е това, което правите? искате да се подигнете против царя ли?
Ke Sanballat, Tobiah, ac sie mwet Arab pangpang Geshem elos lohng ma kut lumahla in oru inge, elos isrun kut ac fahk, “Mea se komtal nunkeyuk oru ingan? Ya kowos ac orek keke lainul tokosra fulat?”
20 А аз като им отговорих рекох им: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие, обаче, нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.
Nga topkolos, “God lun Kusrao fah ase wo ouiya nu sesr. Kut mwet kulansap lal, ac kut ac mutawauk musa se inge. A funu komtal, wanginna acn lomtal in Jerusalem, ac wangin ip lomtal yorosr oemeet me.”