Неемия 2
1 А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркса, като имаше вино пред него, аз взех виното та го дадох на царя. И като не бях изглеждал по-напред посърнал пред него,
Artexerxes vaihom na kum somni lhin Nisan lhasungin, lengpa koma a adon ding ju kadoplut peh in ahi. Keiman akoma khat vei cha lungkham mel kana put khahlou hel anahi.
2 затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.
Hijeh chun lengpan eina dongin, “Ipi dinga hibangtah a hi lungkham a nahim? Adammo dan la nahi pon, lungkham na khohtah khat vang nanei hinte eiti; hichun keima kati ajalheh jengin ahi.
3 И рекох на царя: Да живее царят до века! как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял, и портите му изгорени с огън.
Ahinlah keiman kadonbut’in, “Lengpa hingsot’in! Keima iti kalungkham da ding ham? Kapu kapate ana kivuina khopi chu amangthah tan, chuleh akulpi kelkot hojong meiyin akalha gamtai,” kati.
4 Тогава царят ми каза: За какво правиш прошение? И помолих се на небесния Бог;
Hichun lengpan eidongin’ “Aphai; chuti chu ahileh ipi lampen a kaki thopi thei ding ham?” eiti; hichun keima van Pathen koma kataovin;
5 после рекох на царя: Ако е угодно на царя, и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.
Hitin kadonbut tai, “Lengpa nasohpa keima chunga khoto na naneiya nalunglhaina ahi dingle Judah gam'a neisol’in lang kapu kapate kivuina khopi chu gasa phange” kati.
6 Царят пак ми рече (като седеше при него и царицата): Колко време ще се продължи пътешествието ти? и кога ще се върнеш? И угодно биде на царя да ме изпрати, като му определих срок.
Hiche pet’a chu lengnu toh toukhom lhon ahin, lengpan phat itih chan naga sulut dem? itih donleh nahung kile thei dem?” eiti, Keiman phat itih chan kaga suh lut ding ham ti kahetsah jou chun aman eiphat sah peh tai.
7 Рекох още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат, писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат докле стигна в Юда,
Lengpa koma chun keiman kaseibe kitin, “Lengpa nalung alhai dinga ahile, Eupharates vadung gal lhanglam gamkaiya gam vaipo ho koma lekha eijih peh in lang Judah gam kajot na a agamsungu boilouhel a kajot galkai theina dingin thupeh neithot peh in,” kati.
8 и писмо до пазителя на царското бранище Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома, и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.
“Chule lengpa thing gampo pa Asaph koma lekha neijih peh in lang, Houin kulpi khopi kulbang sah na dingle keima chen na ding in sahna a Kaman chah ding thing eipeh thei na dingin thupeh neithot peh in,” kati. Hichun Pathenin kachunga khotona anei jal'in lengpan kathum jouse eiphal pehin ahi.
9 И тъй, дойдох при областните управители отвъд реката та им дадох царските писма. (А царят бе пратил с мене военачалници и конници).
Eupharates vadung lhumlam gamkaiya gamvaipo ho kom kalhun phat in lengpa lekha jih ho chu kape lutin ahi. Gahseibe ding chun lengpan sakol sepai hole vaipo ho keima eiveng dingin eihin solpeh in ahi.
10 А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много за дето е дошъл човек да се застъпи за доброто на израилтяните.
Ahin Horon mi Samballat leh Ammon mi Tobiah leng lhacha a pang teni hin kavai lhun ahetdoh lhon phatin Israel chate panpi ding mikhat ahungtai tin alung nom mo lheh jeng lhonin ahi.
11 Така дойдох в Ерусалим и седях там три дни.
Hiti hin nithum jouvin Jerusalem kaga lhung tai.
12 Тогава станах през нощта, аз и неколцина други с мен, без да явя никому що беше турил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим; и друг добитък нямаше с мене освен добитъкът, на който яздех.
Jankhangin aguh in kathoudoh in mi phabep toh kahin, Pathenin Jerusalem a eitoh sah nom ho chu koima cha kasei peh pon ahi. Katouna sa-ngan tailou gancha dang khat cha kapui pouvin ahi.
13 Излязох нощем през портата на долината та дойдох срещу извора на смока и до портата на бунището, та прегледах ерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им изгорени с огън.
Hiti chun jan khang kim in kapot doh’un phaicham kelkot langa kacheuvin, Sial twikul chu kaho pauvin, ehbohna kelkot geiyin kacheuvin akivo chimsa pal hole akihal lha kakhol toh soh keiyun ahi.
14 Сетне минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място от гдето да мине добитъкът, който бе под мене.
Chujouvin, twisam putna kelkot le lengpa twikul geiyin kacheuvin ahileh katounau sa-ngan chu songchip ho lah a chun athol tapoi.
15 Тогава възлязох нощем край потока та прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината та се върнах.
Hiti chun jan khanglai chun Kidron phaicham geiyin kachen, palchu kahin kholpeh in, chujouvin kahung kilen phaicham kelkot langa kahung lut tai.
16 А по-видните мъже не знаеха где ходих или що сторих; и до тогава не бях явил това ни на юдеите, ни на свещениците, ни на благородните, ни на по-видните мъже, ни на другите, които вършеха работата.
Hiti chun khopi vaihom hon itih a kapot doh a ipi kaga bol ham ti ahepouve; ajeh chu keiman katoh gon chu koima cha kana hetsah pon ahi. Judah lamkai hole thempu ho, chule mithupi hole vaihom ho ahilou leh vaihom na muna umho khat cha kana hetsahpon ahi.
17 Тогава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за урок.
Tun vang keiman amaho chu kahet sah tan ahi, “Itobang hahsat na itou hitam Jerusalem hi khopigem ahitan, akelkot ho jousela maiyin akavam soh tai tihi nanghon nahe soh kei’uve; tun eihon Jerusalem kulpi pal hi sapha kitnu hitin ijum nao hi subei tao hite,” katin ahi.
18 И разправих им как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата работа.
Hiche jou chun keiman itibang Pathen kaihoi kachan ham chuleh lengpa toh iti kahung kihou lim lhon ham ti kasei peh tan ahi.
19 А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът и арабинът Гисам, когато чуха това, присмяха ни се, презряха ни и думаха: Що е това, което правите? искате да се подигнете против царя ли?
Ahin lah Samballat, Tobiah le Arab mi Geshem te hon katoh gon’u chu ahet doh phat’un noise tah in eina houvun ahi. “Ipi nabol’u ham? Lengpa douna a na natoh u ham?” tin eidongun ahi.
20 А аз като им отговорих рекох им: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие, обаче, нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.
Hichun keiman kadonbut’in, “Van Pathenin eipan hu’uva eitoh chai sah diu ahi. chule keiho ama lhachaten khopi pal hi kasah phat diu ahi; amavang nanghon hiche ahin chan anei pouve, thanei na jong nanei pouve, Jerusalem khopi ahin nachan diu goujong nanei pouvin ahi,” kati.
