Наум 2
1 Разрушителят възлезе пред лицето ти; Пази крепостта, бди за пътя, Стегни кръста си, уякчи силно мощта си.
The destroyer is come up against thee to enclose [thee] with works of siege: look out on the way, make thy loins strong, strengthen [thyself] greatly with power.
2 Понеже Господ възстанови величието Яковово Като величието Израилево; Защото изтърсвачите ги изтърсиха, И повредиха лозовите им пръчки.
For the Lord bringeth back again the excellency of Jacob, as also the excellency of Israel; for the plunderers have plundered them, and have wasted branches of their vines.
3 Щитът на силните му е боядисан червено, Яките мъже са облечени в червеникаво; Колесниците лъщят със стомана В деня, когато се приготовлява, И елховите копия се размахват ужасно.
The shields of his mighty men are made red, the valiant men are [clothed] in scarlet: with the fire of the steel the chariots [glitter] on the day when he prepareth himself [for battle], and the spears are shaken.
4 Колесниците буйствуват из улиците, Блъскат се една с друга по площадите; Изгледът им е като факли, Тичат като светкавица.
In the streets the chariots rush madly along, they rattle through the public places: their appearance is like torches, they run along like the lightnings.
5 Той си припомнюва за юнаците си; но те се подплъзват в пътя си; Тичат към стените му, и покривалото се приготвя.
He will summon his valiant men, they shall stumble in their walk: they hasten to her walls, and the covering for defence is prepared.
6 Речните порти се отварят, И палата се разрушава.
The gates of the rivers are opened, and the palace is dissolved.
7 Решено е да се плени Ниневия И да се пресели; И слугините й стенят като с гласа на гълъбите, Когато се бият по гърдите.
And the queen is carried away into exile stripped of her attire, and her maids moan as with the voice of doves, striking their hand upon their breast.
8 Но макар Ниневия да е била отдавна пълна с мъже като езеро с вода, пак те бягат; Макар да викат - Стойте! стойте! пак никой не погледва назад.
And Nineveh was like a pool of water from the days that she existed: yet now they flee. “Stand, stand,” [shall they cry, ] but none shall look back.
9 Обирайте среброто, обирайте златото; Защото съкровищата й са безгранични, Има богатство от всякакви отбрани вещи.
Plunder silver, plunder gold; for without end are the treasures, there is an abundance of all precious vessels.
10 Тя се изпразни, изтърси, и запустя; Сърцето се топи, и колената се удрят едно о друго, Болки има във всеки кръст, А лицата на всички са побледнели.
She is void, and emptied out, and wasted; and the heart melteth, and the knees totter, and trembling is in all loins, and the faces of them all are covered with blackness.
11 Где е ровът на лъвовете, И мястото гдето младите лъвове се хранеха, Гдето ходеха лъвът, лъвицата и лъвчето, И нямаше кой да ги плаши?
Where is [now] the dwelling of the lions, and what was the feeding-place of the young lions, where the lion, the lioness, and the lion's whelp walked, and none made them afraid?
12 Где е лъвът, който разкъсваше доволно за лъвчетата си, Давеше за лъвиците си, И пълнеше пещерите си с плячка, И рововете си с грабеж?
The lion tore in pieces [prey] enough for his whelps, and strangled for his lionesses, and filled with prey his holes, and his dens with what he had torn.
13 Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще изгоря колесниците й всред дим, И мечът ще изпояде младите ти лъвове; Ще изтребя плячката ти от земята; И няма да се чуе гласът на пратениците ти.
Behold, I will be against thee, saith the Lord of hosts, and I will burn into smoke thy chariots, and thy young lions shall the sword devour: and I will cut off from the earth thy preying, and no more shall be heard the voice of thy messengers.
