Михей 6
1 Слушайте сега що казва Господ. Стани, ми казва Той, съди се пред планините, И нека чуят хълмите гласа ти, като им кажеш:
Пәрвәрдигарниң немә дәватқинини һазир аңлаңлар: — «Орнуңдин тур, тағлар алдида дәвайиңни баян қил, Егизликләргә авазиңни аңлатқин».
2 Планини, и вие, твърди основи на земята, Слушайте спора Господен; Защото Господ има спор с людете си, И ще се съди с Израиля.
«И тағлар, Вә силәр, йәр-зиминниң өзгәрмәс һуллири, Пәрвәрдигарниң дәвасини аңлаңлар; Чүнки Пәрвәрдигарниң Өз хәлқи билән бир дәваси бар, У Исраил билән муназилишип әйивини көрсәтмәкчи;
3 Люде Мои, що ви сторих? И с какво ви досадих? Заявявайте против Мене.
И хәлқим, Мән саңа зади немә қилдим? Сени немә ишта бизар қилиптимән? Мениң хаталиғим тоғрилиқ гувалиқ беришкин!
4 Защото Аз ви възведох из Египетската земя, Избавих ви от дома на робството, И пратих пред вас Моисея, Аарона, и Мариам.
Чүнки Мән сени Мисир зиминидин елип чиқардим, Сени қуллуқ маканидин һөрлүккә қутқуздум; Алдиңда йетәкләшкә Муса, Һарун вә Мәрйәмләрни әвәттим.
5 Люде мои, спомнете си сега какво намеряваше моавският цар Валак, И какво му отговори Валаам Веоровият син; Спомнете си всичко станало между Ситим и Галгал, За да познаете справедливите дела Господни.
И хәлқим, Пәрвәрдигарниң һәққанийлиқлирини билип йетишиңлар үчүн, Моаб падишаси Балакниң қандақ нийитиниң барлиғини, Беорниң оғли Балаамниң униңға қандақ җавап бәргәнлигини, Шиттимдин Гилгалғичә немә ишлар болғанлиғини һазир есиңларға кәлтүрүңлар.
6 С какво да дойда пред Господа, И се поклоня пред Всевишния Бог? Да дойда ли пред Него с всеизгаряния, С едногодишни телци?
— Мән әнди немини көтирип Пәрвәрдигар алдиға келимән? Немәм билән Һәммидин Алий Болғучи Худаниң алдида егилимән? Униң алдиға көйдүрмә қурбанлиқларни, Бир жиллиқ мозайларни елип келәмдим?
7 Ще благоволи ли Господ в хиляди овни, Или в десетки хиляди реки от масло? Да дам ли първородния си за престъплението си, Плодът на утробата си за греха на душата си?
Пәрвәрдигар миңлиған қочқарлардин, Түмәнлигән зәйтун мейи дәриялиридин һозур аламду? Итаәтсизлигим үчүн тунҗа баламни, Тенимниң пуштини җенимниң гунайиға атамдимән!?
8 Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог?
И инсан, У саңа немә ишниң яхши екәнлигини көрсәтти, Бәрһәқ, Пәрвәрдигар сәндин немә тәләп қилғанлиғини көрсәтти — Адаләтни жүргүзүш, Меһриванлиқни сөйүш, Сениң Худайиң билән биллә кәмтәрлик билән меңиштин башқа йәнә немә ишиң болсун?
9 Гласът Господен вика към града, И мъдрият човек ще се бои от името Ти; Слушайте тоягата и Онзи, Който я е определил.
Пәрвәрдигарниң авази шәһәргә хитап қилип чақириду; (Пәм-даналиқ болса намиңға һөрмәт билән қарайду!) Әнди һөкүм палиқини вә уни Бекиткинини аңлаңлар: —
10 Намират ли се още съкровищата, спечелени с нечестие В дома на нечестивия, И омразната недостатъчна мярка?
Рәзил адәмниң өйидә рәзилликтин алған байлиқлар йәнә бармиду? Кам өлчәйдиған жиркиничлик өлчәм йәнә бармиду?
11 Да оправдая ли града гдето има неверни везни И мешец с измамливи грамове?
Адилсиз тараза билән, Бир халта сахта тараза ташлири билән пак болаламдим?
12 Защото богаташите му са пълни с насилие, Жителите му лъжат, И езикът им в устата им е измамлив.
Чүнки шәһәрниң байлири зораванлиқ билән толған, Униң аһалиси ялған гәп қилиду, Уларниң ағзидики тили алдамчидур.
13 Затова, и Аз, като те поразих с люта рана, Ще те запустя поради греховете ти.
Шуңа Мән сени уруп кесәл қилимән, Гуналириң түпәйлидин сени харабә қилимән.
14 Ще ядеш, но няма да се насищаш, И гладуването ти ще остане във вътрешностите ти; Ще прибереш стоките си, но няма да ги отнесеш, И каквото отнесеш ще го предам на меч.
Йәйсән, бирақ тоюнмайсән, Оттураңда ач-бошлуқ қалиду, Сән мүлкүңни елип йөткимәкчи болисән, Бирақ сақлалмайсән; Сақлап қалдурғиниң болсиму, уни қиличқа тапшуримән.
15 Ти ще сееш, но няма да жънеш, Ще изстискаш маслини, Но няма да се мажеш с масло, Ще изстискаш и гроздовата беритба, Но няма да пиеш вино.
Терийсән, бирақ һосул алмайсән; Зәйтунларни чәйләйсән, бирақ өзүңни мейини сүртүп мәсиһ қилалмайсән, Йеңи шарапни чәйләп чиқирисән, Бирақ шарап ичәлмәйсән.
16 Защото се опазват повеленията на Амрия, И всичките дела на Ахаавовия дом, И ходите по техните мъдрувания; Затова ще те предам на погибел, И жителите ти на подсвиркване; И вие ще носите укора, произнесен против людете Ми.
Чүнки «Омриниң бәлгүлимилири»ни, «Аһабниң җәмәтидикиләр қилғанлири»ни тутисән; Сән уларниң несиһәтлиридә маңисән, Шуниң билән Мән сени харабә, Сәндә туруватқанларниң һәммиси исқиртиш объекти қилимән; Сән хәлқимдики шәрмәндичиликни көтирисән.
