Михей 6
1 Слушайте сега що казва Господ. Стани, ми казва Той, съди се пред планините, И нека чуят хълмите гласа ти, като им кажеш:
Hear now what the Lord is saying: Arise, present your complaint before the mountains, let the hills hear your voice!
2 Планини, и вие, твърди основи на земята, Слушайте спора Господен; Защото Господ има спор с людете си, И ще се съди с Израиля.
Hear, mountains, the Lord’s accusation, listen, foundations of the earth. For the Lord has a case against his people. He has a dispute with Israel.
3 Люде Мои, що ви сторих? И с какво ви досадих? Заявявайте против Мене.
‘My people, what have I done to you? How have I displeased you? Answer me!
4 Защото Аз ви възведох из Египетската земя, Избавих ви от дома на робството, И пратих пред вас Моисея, Аарона, и Мариам.
For I brought you up from the land of Egypt, from the land of slavery I redeemed you. I sent Moses, Aaron, and Miriam to lead you.
5 Люде мои, спомнете си сега какво намеряваше моавският цар Валак, И какво му отговори Валаам Веоровият син; Спомнете си всичко станало между Ситим и Галгал, За да познаете справедливите дела Господни.
My people, what did Balak, king of Moab counsel? And how did Balaam, the son of Beor, answer him? Remember now the journey from Shittim to Gilgal, so that you might realise the just deeds of the Lord.’
6 С какво да дойда пред Господа, И се поклоня пред Всевишния Бог? Да дойда ли пред Него с всеизгаряния, С едногодишни телци?
With what should I come before the Lord? Bow myself before the God on high? Should I come before him with burnt-offerings, with calves a year old?
7 Ще благоволи ли Господ в хиляди овни, Или в десетки хиляди реки от масло? Да дам ли първородния си за престъплението си, Плодът на утробата си за греха на душата си?
Will the Lord be pleased with thousands of rams, With ten thousand streams of oil? Should I give him my firstborn son for my guilt, the fruit of my body for the sin of my soul?
8 Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог?
The Lord has told you what is good, what he demands of you: Only to do justice and love mercy, and to walk humbly with your God.
9 Гласът Господен вика към града, И мъдрият човек ще се бои от името Ти; Слушайте тоягата и Онзи, Който я е определил.
Listen! The Lord calls to the city! Listen, tribe and assembly of the city!
10 Намират ли се още съкровищата, спечелени с нечестие В дома на нечестивия, И омразната недостатъчна мярка?
‘Can I forget the hoarded treasures in the houses of the wicked, and the accursed scant measure?
11 Да оправдая ли града гдето има неверни везни И мешец с измамливи грамове?
Can I leave her unpunished because of evil scales, and the bag of false weights?
12 Защото богаташите му са пълни с насилие, Жителите му лъжат, И езикът им в устата им е измамлив.
Whose rich people are full of violence, her inhabitants liars, whose tongues speak deceit?
13 Затова, и Аз, като те поразих с люта рана, Ще те запустя поради греховете ти.
‘But I indeed, have begun to punish you, to lay you in ruins because of your sins.
14 Ще ядеш, но няма да се насищаш, И гладуването ти ще остане във вътрешностите ти; Ще прибереш стоките си, но няма да ги отнесеш, И каквото отнесеш ще го предам на меч.
You will eat but not be satisfied, your stomach empty within you. You will store up but lose everything, because whatever you save I will give to the sword.
15 Ти ще сееш, но няма да жънеш, Ще изстискаш маслини, Но няма да се мажеш с масло, Ще изстискаш и гроздовата беритба, Но няма да пиеш вино.
You will sow but not reap. You will tread the olives but have no oil for rubbing, tread grapes but drink no wine!
16 Защото се опазват повеленията на Амрия, И всичките дела на Ахаавовия дом, И ходите по техните мъдрувания; Затова ще те предам на погибел, И жителите ти на подсвиркване; И вие ще носите укора, произнесен против людете Ми.
‘For you have followed the commands of Omri, and all the practices of the house of Ahab. You have acted in accord with their counsels, so I will give you up to ruin, the city’s inhabitants to derision. The nations will treat you with contempt!’
