Михей 5

1 Събери се в полкове, ти господарко на полкове; Обсада се държи против нас; С тояга ще поразят съдията на Израиля в челюстта.

Акум, стрынӂе-ць рындуриле ын четате, чата Сионулуй, кэч сунтем ымпресураць! Жудекэторул луй Исраел есте ловит ку нуяуа пе образ!

2 А ти, Витлеем Ефратов, Макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, От тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността.

„Ши ту, Бетлееме Ефрата, мэкар кэ ешть пря мик ынтре четэциле де кэпетение але луй Иуда, тотушь дин тине Ымь ва еши Чел че ва стэпыни песте Исраел ши а кэруй обыршие се суе пынэ ын времурь стрэвекь, пынэ ын зилеле вешничией.”

3 Затова, ще ги остави До времето, когато раждащата ще роди; Тогава останалите от братята му Ще се върнат с израилтяните.

Де ачея ый ва лэса пынэ ла время кынд ва наште чя каре аре сэ наскэ ши рэмэшица фрацилор Сэй се ва ынтоарче ла копиий луй Исраел.

4 И той ще стои и ще пасе стадото си чрез силата Господна, Чрез великото име на Господа своя Бог; И те ще се настанят; Защото сега той ще бъде велик до краищата на земята.

Ел Се ва ынфэциша ши ва кырмуи ку путеря Домнулуй ши ку мэреция Нумелуй Домнулуй Думнезеулуй Сэу; вор локуи лиништиць, кэч Ел ва фи прослэвит пынэ ла марӂиниле пэмынтулуй.

5 И той ще бъде нашият Мир. Когато дойде Асириеца в земята ни, И когато стъпи в палатите ни, Тогава ще подигнем против него седем пастири, И осем начални човека,

Ел ва фи пачя ноастрэ! Кынд ва вени асириянул ын цара ноастрэ ши ва пэтрунде ын палателе ноастре, вом ридика ымпотрива луй шапте пэсторь ши опт кэпетений але попорулуй.

6 Които ще опустошат Асирийската земя с меч, И земята на Нимрода във входовете й; И той ще ни избави от асириеца, Когато дойде в земята ни, И когато стъпи вътре в границата ни.

Ей вор пустии цара Асирией ку сабия ши цара луй Нимрод ку сабия скоасэ дин тякэ. Не ва избэви астфел де асириян кынд ва вени ын цара ноастрэ ши ва пэтрунде ын цинутул ностру.

7 И останалите от Якова ще бъдат всред много племена Като роса от Господа, Като леки дъждове на тревата, Които не чакат човека, Нито се бавят за човешките чада.

Рэмэшица луй Иаков ва фи ын мижлокул мултор попоаре ка о роуэ каре вине де ла Домнул, ка плоая мэрунтэ пе ярбэ, каре ну се бизуеште пе нимень ши ну атырнэ де копиий оаменилор.

8 И останалите от Якова ще бъдат между народите, Всред много племена, Като лъв между горските животни, Като млад лъв между стада овце, Който, като минава, тъпче и разкъсва, Без да има кой да избавя.

Рэмэшица луй Иаков ва фи ынтре нямурь, ын мижлокул мултор попоаре, ка ун леу ынтре фяреле пэдурий, ка ун пуй де леу ынтре турмеле де ой, каре, кынд трече, калкэ ын пичоаре ши сфышие, ши нимень ну поате скэпа пе алтул.

9 Ръката ти ще се издигне над противниците ти, И ще се изтребят всичките ти неприятели.

Ци се ва ридика мына песте потривничий тэй ши тоць врэжмаший тэй вор фи нимичиць!

10 В оня ден, казва Господ, Ще изтребя конете ти отсред тебе, И ще погубя колесниците ти;

„Ын зиуа ачея”, зиче Домнул, „ыць вой нимичи ку десэвыршире каий дин мижлокул тэу ши-ць вой сфэрыма кареле;

11 Ще изтребя и градовете на твоята земя, И ще съборя всичките ти крепости;

вой нимичи ку десэвыршире четэциле дин цара та ши-ць вой сурпа тоате четэцуиле.

12 Ще изтребя чародеянията от ръката ти; И не ще имаш вече предвещатели;

Вой нимичи ку десэвыршире дескынтечеле дин мижлокул тэу ши ну вей май авя врэжиторь;

13 Ще изтребя идолите ти И идолските ти стълбове отсред тебе, И не ще се кланяш вече на делото на ръцете си;

вой нимичи ку десэвыршире идолий тэй ши стылпий тэй идолешть дин мижлокул тэу ши ну те вей май ынкина ла лукраря мынилор тале;

14 Ще изкореня ашерите ти отсред тебе, И ще съсипя градовете ти;

вой нимичи ку десэвыршире дин мижлокул тэу астартееле тале ши-ць вой дэрыма идолий.

15 И ще извърша въздаяние с гняв и с ярост Върху народите, които не ме послушаха.

Мэ вой рэзбуна ку мыние, ку урӂие, пе нямуриле каре н-ау врут с-аскулте.”