Матей 9
1 Тогава Той влезе в една ладия, премина и дойде в Своя Си град.
Yesu wukuma mu nlungu ayi wusabuka mbu; ayi wuyenda ku divula diandi.
2 И, ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко; прощават ти се греховете.
Bannatina mu kiphoyi dikoka dimosi. Yesu bu kamona minu kiawu, wukamba dikoka: —Ba ayi bukhafi muanꞌama, masumu maku malemvukulu.
3 И, ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулствува.
Buna minlongi minkaka mi Mina mieka niunguta: “Mutu wawu wulembo vuezi Nzambi!”
4 А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцата си?
Yesu wuzaba mayindu mawu ayi wuba yuvula: —Bila mbi luididi mayindu mambimbi mu mintima mieno?
5 Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?
Mbi bilutidi kambu phasi mu kamba: “Masumu maku malemvukulu” voti: “Telama kuaku ayi diata”?
6 Но, за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете (тогава каза на паралитика): Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.
Vayi muingi luzaba mboti ti Muana Mutu beki lulendo vava ntoto mu lemvukila masumu. Buna wutala dikoka ayi wunkamba: —Telama, bonga kiphoyi kiaku, vutuka ku nzoꞌaku.
7 И той стана и отиде у дома си.
Dikoka beni ditelama ayi diyenda ku nzoꞌandi.
8 А множествата, като видяха това, страх ги обзе и прославиха Бога, Който бе дал такава власт на човеците.
Nkangu wu batu bu wumona bobo, bamona boma ayi bakembisa Nzambi wuvana lulendo luphila yoyi kuidi batu.
9 И като минаваше оттам, Исус видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана да Го последва.
Yesu wuyenda. Bu kaba vioka, wumona mutu wumosi, dizina diandi Matayi, wuvuanda mu bilu kimfutusulungu ziphaku. Wunkamba: —Wundandakana! Matayi wutelama ayi wunlandakana.
10 И когато бе седнал на трапезата в къщата, ето, мнозина бирници и грешници дойдоха и насядаха с Исуса и с учениците Му.
Bu kaba ndia va meza mu nzo Matayi, buna mimfutisi miwombo mi ziphaku ayi bankua masumu bayiza dia va meza va kimosi ayi Yesu ayi minlonguki miandi.
11 И фарисеите, като видяха това, рекоха на учениците Му: Защо яде вашият учител с бирниците и грешниците?
Bafalisi bu bamona bobo bayuvula minlonguki miandi: —Bila mbi Nlongiꞌeno kalembo dila va kimosi ayi mimfutisi mi ziphaku ayi bankua masumu e?
12 А Той, като чу това, рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
Yesu bu kawa bobo, buna wuvutula: —Batu badi nitu yi mvini batombanga munganga ko vayi batu badi bimbevo bawu bantombanga munganga.
13 Но идете и научете се що значи тази дума: “Милост искам, а не жертви”, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните [на покаяние].
Luenda lulonguka tsundu yi mambu mama: thidi luba batu badi mintima mi kiadi vayi mbengi luthambikanga kaka makaba. Bila ndisia kuiza tela ko batu basonga vayi ndiyiza tela bankua masumu.
14 Тогава дохождат при Него Йоановите ученици и казват: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?
Buna minlonguki mi Yowani miyiza kuidi Yesu mu kunyuvula ti: —Bila mbi beto ayi bafalisi tueti kifuisa nzala mu diambu di lusambulu vayi minlonguki miaku mikifuisanga nzala ko mu diambu di lusambulu e?
15 Исус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато е с тях младоженецът? Ще дойде обаче, време, когато младоженецът ще им се отнеме; и тогава ще постят.
Yesu wuba vutudila: —Lumbanza ti batu bobo batumusu kuidi ditoko diodo dikuedidi balenda ba mu kiadi ditoko bu kakidi yawu va kimosi e? Vayi vadi thangu bu bela ku bakatula ditoko va khatitsikꞌawu, buna bosi bela kukifuisa nzala mu diambu di lusambulu.
16 Никой не кърпи вехта дреха с невалян плат; защото това, което трябваше да я запълни, отдира от дрехата, и съдраното става по-лошо.
Kuisi ko mutu wela bonga tendi kinledi kimona muingi kalondila nledi wukhulu bila tende kioki kimona maki kakuna nledi wukhulu, ayi divudu ma diba dinneni.
17 Нито наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете се спукват, виното изтича, и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват.
Bobuawu balendi tula ko vinu kimona mu zitsaku zikhulu bila buna zitsaku zikanzukidi ayi buna vinu kidukukidi ayi zitsaku zifuidi. Vayi beti lundila vinu kimona mu zitsaku zimona. Mu phila yoyi zitsaku ayi vinu mabilundama bumboti!
18 Когато им говореше това, ето, един началник дойде и им се кланяше, и казваше: Дъщеря ми току що умря; но дойди и възложи ръката Си на нея и тя ще оживее.
Mu thangu Yesu kaba kamba mambu mama, pfumu yimosi wuyiza fukama va ntualꞌandi ayi wutuba: —Muanꞌama wunketo fuidi vayi bufueni wiza ntetika koko kuaku ayi ma kazinga diaka!
19 И, като стана, Исус отиде подир него, тоже и учениците Му.
Yesu wutelama ayi wunlandakana va kimosi ayi minlonguki miandi.
20 И, ето, една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години, приближи се изотзад и се допря до полата на дрехата Му;
Mu thangu yina nketo wumosi wuba kimbevo kiviokanga menga; kimbevo beni kizingila kumi mvu miodi, wufikama ku manima ayi wusimba tsongi nlediꞌandi.
21 защото си думаше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея.
Bila wuyindula mu ntimꞌandi ti: “minu simba kuandi nledi andi, mfueti kaka beluka!”
22 А Исус като се обърна и я видя, рече: Дерзай, дъщерьо; твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя.
Yesu wutala ku manima ayi bu kammona, wutuba: —Muanꞌama wunketo, ba bukhafi, bila minu kiaku kibelusidi! Buna nketo beni wubeluka muna yina thangu.
23 И когато дойде Исус в къщата на началника, и видя свирачите и народа разтревожен, рече:
Yesu bu katula ku nzo pfumu, wumona minsiki mi minsioni ayi nkangu wu batu wuba ntela-ntela.
24 Идете си, защото момичето не е умряло, но спи. А те Му се присмиваха.
Buna wutuba: —Totukeno, bila muana wunketo kasi fua ko, vayi tulu tuandi kalekidi.
25 А като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана.
Nkangu bu wumana totuka ku nganda, Yesu wukota ayi wusimba muana beni mu koko, bosi muana ndumba beni wutelama.
26 И това са разчу по цялата оная страна.
Tsangu beni yitembakana mu zunga kioso.
27 И когато Исус си отиваше оттам, подир Него вървяха двама слепи, които викаха, казвайки: Смили се за нас, Сине Давидов!
Yesu bu katotuka vana, baphofo buadi zinlandakana vayi sumbu ziba kuenda nlandakana zilembo yamikina: —A Muana Davidi e, wutumoni kiadi e!
28 И като влезе вкъщи, слепите се приближиха до Него; и Исус им казва: Вярвате ли че мога да сторя това? Казват Му: Вярваме, Господи.
Bu kakota ku nzo, baphofo zifikama va kaba. Niandi wuba yuvula: —Luwilukidi ti ndenda vanga diawu e? Bawu bavutula: —Nyinga Pfumu.
29 Тогава Той се допря до очите им, и рече: Нека ви бъде според вярата ви.
Bosi wusimba meso mawu ayi wukamba: —Bika buvangimina boso buididi minu kieno!
30 И очите им се отвориха. А Исус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не знае това.
Vana vawu meso mawu mazibukidi. Yesu wuba kandika ti: —kadi mutu kazaba mambu mama.
31 А те, като излязоха разгласиха славата Му по цялата оная страна.
Vayi bawu bu bayenda, bamana tembikisa tsangu andi mu zunga kioso.
32 И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.
Mu thangu batotuka, bannatina dibaba, wuba yamusungu kuidi pheve yimbimbi.
33 И след като бе изгонен бесът, немият проговори; и множествата се чудеха и думаха: Никога не се е виждало такова нещо в Израиля.
Yesu wukuka pheve beni. Muna thangu beni kaka mutu weka nyoluka. Batu basimina ayi bakamba: —Tumueni ko mambu ma phila yayi mu Iseli!
34 А фарисеите казваха: Чрез началника на бесовете Той изгонва бесовете.
Vayi Bafalisi bakamba: —A keti mu lulendo lu Pfumu yi ziphevi zimbimbi kalembo kukila ziphevi zimbimbi!
35 Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.
Yesu wuba diengilanga mu mavula moso ayi mu mala moso. Wuba longanga mu zinzo zi zikhutukunu zi Bayuda ayi wuba longanga Nsamu wumboti wu Kipfumu, wuba belusanga bimbevo biphila mu phila ayi ziphasi zi phila mu phila.
36 А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.
Bu kamona nkangu wu batu, kiadi kimbuila mu diambu diawu, bila batu beni ku tsi mayindu baba ayi baba bavonga banga mamemi makondolo nsungi.
37 Тогава рече на учениците Си: Жетвата и изобилна, а работниците малко;
Buna wukamba minlonguki miandi: —Lutala, mimbutu miyela mieka miwombo mu tsola vayi bisadi bidi bifioti.
38 затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
Diawu lulomba kuidi Pfumu yi tsola muingi kafidisa bisadi mu diambu di vela mimbutu.
