Матей 8
1 А когато слезе от хълма, последваха Го големи множества.
Men da han var gaaet ned af Bjerget, fulgte store Skarer ham.
2 И, ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.
Og se, en spedalsk kom, faldt ned for ham og sagde: „Herre! om du vil, saa kan du rense mig.‟
3 Тогава Исус простря ръка и се допря до него и рече: Искам; бъди очистен. И на часа му се очисти проказата.
Og han udrakte Haanden, rørte ved ham og sagde: „Jeg vil; bliv ren!‟ Og straks blev han renset for sin Spedalskhed.
4 И Исус му каза: гледай да не кажеш това никому; но, за свидетелство на тях, иди да се покажеш на свещеника, и принеси дара, който Мойсей е заповядал.
Og Jesus siger til ham: „Se til, at du ikke siger det til nogen; men gaa hen, fremstil dig selv for Præsten, og offer den Gave, som Moses har befalet, til Vidnesbyrd for dem.‟
5 А когато влезе в Кипернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, казвайки:
Men da han gik ind i Kapernaum, traadte en Høvedsmand hen til ham, bad ham og sagde:
6 Господи, слугата ми лежи у дома парализиран, и много се мъчи.
„Herre! min Dreng ligger hjemme værkbruden og pines svarlig.‟
7 Той му казва: Ще дойда и ще го изцеля.
Jesus siger til ham: „Jeg vil komme og helbrede ham.‟
8 Стотникът в отговор Му рече: Господи не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума, и слугата ми ще оздравее.
Og Høvedsmanden svarede og sagde: „Herre! jeg er ikke værdig til, at du skal gaa ind under mit Tag; men sig det blot med et Ord, saa bliver min Dreng helbredet.
9 Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на тогова: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и той дохожда; а на слугата си: Стори това, и го струва.
Jeg er jo selv et Menneske, som staar under Øvrighed og har Stridsmænd under mig; og siger jeg til den ene: Gaa! saa gaar han; og til den anden: Kom! saa kommer han; og til min Tjener: Gør dette! saa gør han det.‟
10 Исус, като чу това, почуди се, и рече на ония, които идеха изподире: Истина ви казвам, нито в Израиля съм намерил толкова вяра.
Men da Jesus hørte det, forundrede han sig og sagde til dem, som fulgte ham: „Sandelig, siger jeg eder, end ikke i Israel har jeg fundet saa stor en Tro.
11 Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство;
Men jeg siger eder, at mange skulle komme fra Øster og Vester og sidde til Bords med Abraham og Isak og Jakob i Himmeriges Rige.
12 а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Men Rigets Børn skulle kastes ud i Mørket udenfor; der skal der være Graad og Tænders Gnidsel.‟
13 Тогава Исус рече на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.
Og Jesus sagde til Høvedsmanden: „Gaa bort, dig ske, som du troede!‟ Og Drengen blev helbredet i den samme Time.
14 И когато дойде Исус в къщата на Петра, видя, че тъща му лежеше болна от треска.
Og Jesus kom ind i Peters Hus og saa, at hans Svigermoder laa og havde Feber.
15 И допря се до ръката й, и треската я остави; и тя стана да Му прислужва.
Og han rørte ved hendes Haand, og Feberen forlod hende, og hun stod op og vartede ham op.
16 А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни;
Men da det var blevet Aften, førte de mange besatte til ham, og han uddrev Aanderne med et Ord og helbredte alle de syge;
17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: “Той взе на Себе Си нашите немощи, И болестите ни понесе”.
for at det skulde opfyldes, som er talt ved Profeten Esajas, der siger: „Han tog vore Skrøbeligheder og bar vore Sygdomme.‟
18 И като видя Исус около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд езерото.
Men da Jesus saa store Skarer omkring sig, befalede han at fare over til hin Side.
19 И дойде един книжник и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе където и да идеш.
Og der kom een, en skriftklog, og sagde til ham: „Mester! jeg vil følge dig, hvor du end gaar hen.‟
20 Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.
Og Jesus siger til ham: „Ræve have Huler, og Himmelens Fugle Reder; men Menneskesønnen har ikke det, hvortil han kan hælde sit Hoved.‟
21 А друг от учениците Му рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.
Men en anden af Disciplene sagde til ham: „Herre! tilsted mig først at gaa hen og begrave min Fader.‟
22 Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.
Men Jesus siger til ham: „Følg mig, og lad de døde begrave deres døde!‟
23 И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него.
Og da han gik om Bord i Skibet, fulgte hans Disciple ham.
24 И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше.
Og se, det blev en stærk Storm paa Søen, saa at Skibet skjultes af Bølgerne; men han sov.
25 Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! Загиваме!
Og de gik hen til ham, vækkede ham og sagde: „Herre, frels os! vi forgaa.‟
26 А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмри ветровете и вълните, и настана голяма тишина.
Og han siger til dem: „Hvorfor ere I bange, I lidettroende?‟ Da stod han op og truede Vindene og Søen, og det blev ganske blikstille.
27 А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните(Гръцки: Морето.) Му се покоряват?
Men Menneskene forundrede sig og sagde: „Hvem er dog denne, siden baade Vindene og Søen ere ham lydige?‟
28 И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.
Og da han kom over til hin Side til Gadarenernes Land, mødte ham to besatte, som kom ud fra Gravene, og de vare saare vilde, saa at ingen kunde komme forbi ad den Vej.
29 И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?
Og se, de raabte og sagde: „Hvad have vi med dig at gøre, du Guds Søn? Er du kommen hid før Tiden for at pine os?‟
30 А надалеч от тях имаше голямо стадо свине, което пасеше.
Men der var langt fra dem en stor Hjord Svin, som græssede.
31 И бесовете му се молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свине.
Og de onde Aander bade ham og sagde: „Dersom du uddriver os, da send os i Svinehjorden!‟
32 И рече им: Идете. И те като излязоха, отидоха в свинете; и, ето, цялото стадо се спусна долу по стръмнината в езерото, и загина във водата.
Og han sagde til dem: „Gaar!‟ Men de fore ud og fore i Svinene; og se, hele Hjorden styrtede sig ned over Brinken ud i Søen og døde i Vandet.
33 А свинарите побягнаха, и като отидоха в града разказаха всичко, и това що бе станало с хванатите от бяс.
Men Hyrderne flyede og gik hen i Byen og fortalte det alt sammen, og hvorledes det var gaaet til med de besatte.
34 И, ето, целият град излезе да посрещне Исуса; и като Го видяха, помолиха Му се да си отиде от техните предели.
Og se, hele Byen gik ud for at møde Jesus; og da de saa ham, bade de ham om, at han vilde gaa bort fra deres Egn.
