Матей 6
1 Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата.
—Lukeba, lubika vangilanga mavanga meno masonga va meso ma batu muingi balumona. Tala luedi kambu nsendo wu Dise dieno widi ku Diyilu.
2 И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
Thangu wumvana lusadusu kuidi mutu wusukama, kadi sika tulumbeta ku ntualꞌaku banga bueta vangila batu badi mayuya, mu zinzo zi zikhutukunu ayi mu zinzila muingi batu baba niemisa. Bukiedika ndikulukamba ti bakitambudidi nsendo awu.
3 А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти;
Vayi ngeyo bu wumvana lusadusu kuidi mutu wusukama, bika koko kuaku ku lumoso kubika zaba mavengi koko kuaku ku lubakala,
4 за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
muingi dikaba diaku divanunu mu kitsueki ayi muingi Dise diaku dieti mona mamo mamvangiminanga mu kitsueki wela kufuta.
5 И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
Mu thangu lunsambila lubika ba banga batu bobo badi mayuya, beti sambidila kimathelama, mu ziphambu zi zinzila ayi mu zinzo zi zikhutukunu muingi batu babamona. Bukiedika, ndikulukamba bakitambudidi mfutu awu.
6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
Vayi ngeyo bu tidi sambila, kota mu vinga kiaku; zibika muelo, sambila Dise diaku dimvuandanga mu kitsueki. Buna Dise diaku dieti mona mamo mamvangiminanga mu kitsueki wela kufuta.
7 А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.
Mu thangu lunsambila, lubika vutukilanga mambu banga bueta vanga Bapakanu, bila bawu beti muena ti zitsambulu zieti tambudulu bu beti nonumunanga mambu.
8 И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.
Lubika basokudila. Bila Dise dieno zebi mbi luvuidi mfunu, beno mu kambu teka kunlomba.
9 А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
Tala phila lufueti sambidilanga: Tatꞌeto widi ku Diyilu, bika dizina diaku diba dinlongo
10 да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;
Bika Kipfumu kiaku kiza. Bika luzolo luaku luvangama va ntoto, banga bu lueti vangimina ku Diyilu.
11 Дай ни днес ежедневния хляб;
Wutuvana buabu bidia bieto bi kadika lumbu.
12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;
Wutulemvukila mambimbi meto; banga beto bu tunlemvukilanga batu bobo batuvangila mambimbi.
13 и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].
Kadi kutu bika tubua mu phukumunu, vayi wutukula mu mvukumuni, [Bila ngeyo vuidi kipfumu, lulendo ayi nkembo mu mimvu mi kamimani.]
14 Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.
Enati lulemvukila batu mu mambimbi mawu buna Dise dieno didi ku Diyilu wela kululemvukila.
15 Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.
Vayi enati lumengi lemvukila batu buna Dise dieno kalendi kululemvukila ko.
16 А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
—Mu thangu lukukifuisa nzala mu diambu di lusambulu, lubika monika kiadi-kiadi banga bueti vangila batu badi mayuya. Beti kitula bizizi kiadi-kiadi muingi batu boso bazaba ti bawu balembo kifuisi nzala mu diambu di lusambulu. Bukiedika ndilulukamba bakitambudidi mfutu awu.
17 А ти, когато постиш, помажи главата си и омий лицето си,
Vayi bu wulembo kukifuisi nzala mu diambu di lusambulu bika wusukula bumboti zizi kiaku ayi dukula mafuta ku ntu aku,
18 за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
muingi mutu kabika zaba ti wulembo wukifuisi nzala mu diambu di lusambulu vayi Dise diaku kaka dimvuandanga mu kitsueki niandi kaka fueti zaba. Buna Dise diaku dieti mona mambu mamvangimina mu kitsueki wela kufuta.
19 Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.
—Lubika yidika kimvuama va ntoto bila zitselele ayi khazu-khazu bilenda kibivisa ayi mivi milenda tobula zinzo ayi yiba.
20 Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;
Vayi yidikanu kimvuama beni ku Diyilu, kuna kukambulu zitselele ayi khazu-khazu yilendi bivisa ko ayi mivi milendi tobula ayi yiba ko.
21 защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.
Bila koso kuidi kimvuama kiaku, kuna kuela ba ntimꞌaku.
22 Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;
—Dieso didi muinda wu nitu, enati dieso diaku didi dimboti, buna nituꞌaku yoso yidi yikienzuka.
23 но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!
Vayi enati dieso diaku didi dimbimbi buna nituꞌaku yoso mayiba mu tombi. Enati kiezila kidi mu ngeyo kidi tombi, buna tombi beni kiela ba kinkobo!
24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.
—Kuisi ko mutu wulenda sadila bapfumu buadi mu khumbu yimosi bila wela lenda wumosi ayi zola wunkaka; voti wela singimina mu wumosi ayi wela lenda wunkaka. Lulendi sadila ko Nzambi ayi zimbongo.
25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?
—Diawu ndikulukambila ti lubika bela luzingu lueno mayindu mu diambu di zaba mbi luela dia ayi mbi luela nua. Mbi luela vuata. Luzingu luisi vioka bidia mu mfunu ko e? Ayi nitu yisi vioka minledi mu pfumu ko e?
26 Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?
Talanu zinuni zi diyilu, zikunanga ko; zivelanga mimbutu ko ayi zilundanga bidia mu bilundulu ko. Ayi Dise dieno widi ku Diyilu weti zidikila. Beno lusi zivioka ko mfunu e?
27 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
Nani buna luidi lenda yika luzingu luandi, ka diambu ko mu thangu yimosi, kuna ku mayindu e?
28 И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят; нито предат;
A buna bila mbi lueti belanga mayindu mu diambu di minledi e? Bika lutala buevi bueti kudila biteka mu zitsola. Bisalanga ko ayi bitunganga ko.
29 но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.
Vayi ndikulukamba, banza nkutu ntinu Salomo mu nkembo andi woso kasia vuatila ko banga buvuatila kiteka kimosi mu biteka bina.
30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?
Buna enati Nzambi weti vuatisa bobo biti biobi bidi buabu mu zitsola vayi biela lozo mbazi ku mbazu, buna kalendi kuluvuatisa vioka biti beni ko e? Batu ba minu kikhioki!
31 И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?
Diawu lubika banga mayindu, mu tubanga: “kani mbi matudia”, voti “mbi matuvuata”.
32 (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
Bila bapakanu bawu bantombanga bima bioso biobi. Vayi Dise dieno di Diyilu zebi ti mfunu luvuidi biawu.
33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
Vayi lutomba theti Kipfumu ki Nzambi ayi busonga buandi, buna bela kulubuedila bima bioso biobi.
34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.
Lubika ba mayindu mu diambu di mbazi, bila mbazi wela ba mayindu mu diambu diandi veka ayi kadika lumbu kidi ayi ziphasi ziandi.
