Матей 5
1 А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.
Yesu bu kamona nkangu wu batu wukuma va mbata mongo, wuvuanda. Minlonguki miandi mikutakana va kaba.
2 И като отвори устата Си поучаваше ги казвайки:
Bosi wutona kuba longa. Wutuba:
3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.
Khini kuidi minsukami mu Pheve, bila bawu bavuidi Kipfumu ki Diyilu.
4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
Khini kuidi bawu bandila bila bela bombo.
5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
Khini kuidi bawu badi mintima milembama, bila bawu bela vinginina ntoto.
6 Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
Khini kuidi bawu beta monanga tsatu ayi phuila yi mambu masonga, bila bela yukutusu.
7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.
Khini kuidi bawu badi mintima mi kiadi, bila bela kuba mona kiadi.
8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
Khini kuidi bawu badi mintima mivedila, bila bela mona Nzambi.
9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.
Khini kuidi bawu beti tula ndembama, bila bela tedolo bana ba Nzambi.
10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.
Khini kuidi bawu beta yamusu mu diambu di busonga, bila bawu bavuidi Kipfumu ki Diyilu.
11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;
Khini kuidi beno enati bakulufinganga, enati bakulu yamisanga ayi enati bakuluvuninanga mambu mambimbi ma phila mu phila mu diambu diama.
12 радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.
Lumona kueno khini, lusakadala bila mfutu wunneni wukuluvingila ku Diyilu. Luzaba mboti ti mimbikudi mi lutuamina mamvawu bobo bayamusulu.
13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.
—Beno luidi tsalu yi ntoto. Enati tsalu yizimbisidi lueki luandi, mu mbi balenda diaka vutudila lueki beni? Kadi mfunu yisiedi ko, bafueti kuyiloza ku nganda ayi batu bafueti yidiata.
14 Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.
Beno luidi muinda wu nza, divula diodi didi va yilu mongo, dilendi suama ko.
15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи.
Enati balemisini muinda, bawu tulanga ku tsi katini ko, vayi va yilu meza muingi wumonisa kiezila kuidi batu boso badi mu nzo.
16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.
Diawu bika kiezila kieno kilezimina bobo vadi batu muingi bamona mavanga meno mamboti ayi muingi bakembisa Dise dieno didi ku Diyilu.
17 Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня.
—Lubika yindula ti ndiyiza mu diambu di vonda Mina voti mu diambu di vonda malongi ma mimbikudi. Ndisia kuiza ku vonda ko vayi ndiyiza mu diambu di dukisa miawu.
18 Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
Bila bukiedika ndikulukamba: sumbu Diyilu ayi ntoto bikidi zingi buna kadi kima kimosi kilendi botolo ko mu Mina; ka diambu ko sono kimosi kifioti. Vayi nate mamoso mela vangama.
19 И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.
Diawu woso mutu weta bundula muina wawu wumosi wufioti ayi wela longa batu bavanga buawu, wela monika mutu wukhioki mu Kipfumu ki Diyilu. Vayi woso mutu wunlonganga Mina mi Nzambi ayi weta misadila, wela monika mutu wunneni mu Kipfumu ki Diyilu.
20 Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.
Bila ndikulukamba enati busonga bueno bukadi viatuka bobo bu Bafalisi ayi bu Minsoniki mi Mina, buna lulendi kota ko mu Kipfumu ki Diyilu.
21 Чули сте, че е било казано на старовременните: “Не убивай; и който убие излага се на съд”.
—Luwa ti bakamba kuidi bakulu beto ti: kadi vonda mutu bila woso wela vonda mutu wela samba va ntuala mazuzi.
22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака(Безделниче), излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл. (Geenna g1067)
Vayi minu ndikulukamba: woso mutu wumfuemina ndiandi wela samba va ntuala mazuzi. Woso mutu wumfinga ndiandi ti: “vungisi”, wela samba na ntuala lukutukunu lu bapfumu banganga Nzambi, ayi woso mutu wunfinga ndiandi ti widi “dilawu” mboti mu kunloza ku mbazu yi bulungi. (Geenna g1067)
23 И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
Enati telimini ku kuma mu vana makaba, ayi tebukidi moyo ti diambu khombꞌaku kabeki,
24 Остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.
bika makaba maku vana ntuala, kuma, yenda teka dedikisa ayi khombꞌaku bosi yiza vani makaba maku kuidi Nzambi.
25 Спогаждай се с противника си по-скоро, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.
Enati mutu wubeki mambu vika wizana ayi niandi bu lukidi mu nzila bila niandi kufunda kuidi zuzi, zuzi maka tuma masodi muingi matula mu nloko.
26 Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.
Bukiedika ndikukamba ti mawu kala kaka muna nloko nate wumana futa zimbongo zioso.
27 Чули сте, че е било казано: “Не прелюбодействувай”.
—Luwa ti ditubu: kadi vanga kitsuza.
28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.
Vayi minu ndikulukamba ti woso wuntala nketo mu kunzinina, buna vengi yandi kitsuza mu ntimꞌandi.
29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. (Geenna g1067)
Diawu enati dieso diaku, di lubakala Dilembo kuvodisa masumu, mboti mu kudidovula ayi ku diloza thama. Bila bulutidi mboti kuidi ngeyo mu kambu nama kimosi ki nituꞌaku ayi mu tala nitu aku yimvimba yilozama ku bulungi. (Geenna g1067)
30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я: защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла. (Geenna g1067)
Bosi enati koko kuaku, ku lubakala, kulembo kuvodisa masumu, mboti wukuzenga ayi wukuloza thama, bila bulutidi mboti kuidi ngeyo mu kambu nama kimosi ki nituꞌaku ayi mu tala nitu aku yimvimba yilozama ku bulungi. (Geenna g1067)
31 Още било казано: “Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо”.
—Bakamba diaka: “Woso mutu botudi nketo andi buna bufueni kamvana nkanda wu kimbangi wumonisa ti vondidi dikuela.”
32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.
Vayi minu ndikulukamba: woso bakala wumvambana ayi nketo andi, bika sia ti mu diambu di kitsuza, buna niandi wunyekudi mu vanga kitsuza. Ayi woso wunkuela nketo wowo mamvandi vengi kitsuza.
33 Чули сте още, че е било казано на старовременните: “Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си”.
—Luwa diaka ti bakamba kuidi bakulu beto: “kadi vonda ndefi wuleva, vayi dukisa ndefi wuvana Pfumu.”
34 Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;
Minu ndikulukamba lubika kueno levanga ndefi. Kadi levilanga ndefi mu “dizina di Diyilu” bila Diyilu diawu kundu ki Nzambi.
35 нито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.
Lubika levilanga ndefi mu dizina di ntoto bila va ntoto vawu Nzambi keti tetika malu mandi. Lubika levilanga ndefi mu dizina di Yelusalemi bila diawu divula di Ntinu wunneni.
36 Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.
Kadi levilanga ndefi va “ntuꞌaku” bila kulendi kitula lusuki lumosi phembi ko voti ndombi ko.
37 Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.
Bika lutubanga kaka “Nyinga” bu lufueti tuba nyinga ayi “nana” bu lufueti tuba nana. Bila mambu moso meti buelama va yilu kuidi Satana meti ba.
38 Чули сте, че е било казано: “Око за око, зъб за зъб”.
—Luwa bu bakamba: “Enati mutu tobudi dieso di ndiandi, niandi mamvandi bafueti tobula dieso diandi; enati mutu kodidi dieno di ndiandi, niandi mamvandi bafueti kola diano diandi.”
39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.
Vayi minu ndikulukamba: —Lubika kakidila mutu tidi kuvangila mambimbi! Enati bazubidi mbata mu luvenga lumosi, wuntambika diaka luvenga lunkaka.
40 На тогова, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.
Enati mutu tidi kufunda ayi ziona kikhutu kiaku, buna wunyekudila ayi yunga kiaku.
41 Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.
Enati mutu wukuikidi wudiata yandi mu tezo ki kilometele kimosi, ngeyo buela diati yandi mu tezo ki bikilometele biodi.
42 Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.
Vana kuidi mutu wowo wukulomba ayi kadi yimina mutu wowo wunzola deva kuidi ngeyo.
43 Чули сте, че е било казано: “Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”.
—Luwa ti bakamba: “zolanga ndiaku ayi lendanga mbeni aku”
44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;
Vayi minu ndikulukamba: Luzola bambeni beno! Lusambidila bobo bakuluyamisanga!
45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.
Buawu bobo luela bela bana bakiedika ba Dise dieno didi ku Diyilu. Bila niandi weta kienzudila thangu andi kuidi batu bambimbi ayi batu bamboti; weta nokisa mvula kuidi batu basonga ayi kuidi bobo bakambulu basonga.
46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?
Enati lueta zola bobawu beta kuluzola, buna mbi mfutu lumbaka? Bila mimfutisi mi ziphaku mamvawu beta bu vanga.
47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?
Enati lueta vana kaka mboti kuidi bakhomba zieno, buna diambu mbi diviatukidi lumvanga e? Keti Bapakanu mamvawu beti bu vanga.
48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.
Vayi beno bufueni luba batu bafuana banga buididi Dise dieno widi ku Diyilu widi wufuana.
