< Матей 5 >
1 А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.
Кынд а вэзут Исус нороаделе, С-а суит пе мунте ши, дупэ че а шезут жос, ученичий Луй с-ау апропият де Ел.
2 И като отвори устата Си поучаваше ги казвайки:
Апой а ынчепут сэ ворбяскэ ши сэ-й ынвеце астфел:
3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.
„Феричеде чей сэрачь ын дух, кэч а лор есте Ымпэрэция черурилор!
4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
Феричеде чей че плынг, кэч ей вор фи мынгыяць!
5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
Феричеде чей блынзь, кэч ейвор моштени пэмынтул!
6 Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
Фериче де чей флэмынзь ши ынсетаць дупэ неприхэнире, кэчей вор фи сэтураць!
7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.
Фериче де чей милостивь, кэчей вор авя парте де милэ!
8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
Феричеде чей ку инима куратэ, кэчей вор ведя пе Думнезеу!
9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.
Фериче де чей ымпэчуиторь, кэч ей вор фи кемаць фий ай луй Думнезеу!
10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.
Феричеде чей пригониць дин причина неприхэнирий, кэч а лор есте Ымпэрэция черурилор!
11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;
Феричева фи де вой кынд, дин причина Мя, оамений вэ вор окэры, вэ вор пригони ши вор спуне тот фелул де лукрурь реле ши неадевэрате ымпотрива воастрэ!
12 радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.
Букураци-вэши веселици-вэ, пентру кэ рэсплата воастрэ есте маре ын черурь; кэч тот ашаау пригонит пе пророчий каре ау фост ынаинте де вой.
13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.
Вой сунтець саря пэмынтулуй. Дар, дакэ саря ышь перде густул, прин че ышь ва кэпэта ярэшь путеря де а сэра? Атунч ну май есте бунэ ла нимик, декыт сэ фие лепэдатэ афарэ ши кэлкатэ ын пичоаре де оамень.
14 Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.
Войсунтець лумина лумий. О четате ашезатэ пе ун мунте ну поате сэ рэмынэ аскунсэ.
15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи.
Ши оамений н-априндлумина ка с-о пунэ суб оброк, чи о пун ын сфешник ши луминязэ тутурор челор дин касэ.
16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.
Тот аша сэ луминезе ши лумина воастрэ ынаинтя оаменилор, ка ейсэ вадэ фаптеле воастре буне ши сэ слэвяскэпе Татэл востру, каре есте ын черурь.
17 Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня.
Сэ ну кредець кэ ам венит сэ стрик Леӂя сау Пророчий; ам венит ну сэ стрик, чи сэ ымплинеск.
18 Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
Кэч адевэрат вэ спун, кытэ времену вор трече черул ши пэмынтул, ну ва трече о йотэ сау о фрынтурэ де словэ дин Леӂе ынаинте ка сэ се фи ынтымплат тоате лукруриле.
19 И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.
Аша кэ орьчинева стрика уна дин челе май мичь дин ачесте порунчь ши ва ынвэца пе оамень аша, ва фи кемат чел май мик ын Ымпэрэция черурилор; дар орьчине ле ва пэзи ши ва ынвэца пе алций сэ ле пэзяскэ, ва фи кемат маре ын Ымпэрэция черурилор.
20 Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.
Кэч вэ спун кэ, дакэ неприхэниря воастрэ ну ва ынтреченеприхэниря кэртурарилор ши а фарисеилор, ку ничун кип ну вець интра ын Ымпэрэция черурилор.
21 Чули сте, че е било казано на старовременните: “Не убивай; и който убие излага се на съд”.
Аць аузит кэ с-а зис челор дин векиме: ‘Сэ ну учизь; орьчине ва учиде ва кэдя суб педяпса жудекэций.’
22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака(Безделниче), излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл. (Geenna )
Дар Еу вэ спун кэ орьчине се мыние пе фрателе сэу ва кэдя суб педяпса жудекэций; ши орьчине ва зиче фрателуй сэу: ‘Простуле!’ вакэдя суб педяпса соборулуй; яр орьчине-й ва зиче: ‘Небунуле!’ ва кэдя суб педяпса фокулуй гееней. (Geenna )
23 И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
Аша кэ, дакэыць адучь дарул ла алтар ши аколо ыць адучь аминте кэ фрателе тэу аре чева ымпотрива та,
24 Остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.
ласэ-цьдарул аколо, ынаинтя алтарулуй, ши ду-те ынтый де ымпакэ-те ку фрателе тэу; апой вино де аду-ць дарул.
25 Спогаждай се с противника си по-скоро, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.
Каутэде те ымпакэ деграбэ ку пырышул тэу, кытэвреме ешть ку ел пе друм, ка ну кумва пырышул сэ те дя пе мына жудекэторулуй, жудекэторул сэ те дя пе мына темничерулуй ши сэ фий арункат ын темницэ.
26 Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.
Адевэрат ыць спун кэ ну вей еши де аколо пынэ ну вей плэти чел дин урмэ бэнуц.
27 Чули сте, че е било казано: “Не прелюбодействувай”.
Аць аузит кэ с-а зис челор дин векиме: ‘Сэ ну прякурвешть.’
28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.
Дар Еу вэ спун кэ орьчине се уйтэла о фемее ка с-о пофтяскэ, а ши прякурвит ку еа ын инима луй.
29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. (Geenna )
Дакэ, деч, окюл тэу чел дрепт те фаче сэ казь ын пэкат, скоате-лши ляпэдэ-л де ла тине; кэч есте спре фолосул тэу сэ пярэ унул дин мэдулареле тале ши сэ ну-ць фие арункат тот трупул ын геенэ. (Geenna )
30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я: защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла. (Geenna )
Дакэ мына та чя дряптэ те фаче сэ казь ын пэкат, тае-о ши ляпэд-о де ла тине; кэч есте спре фолосул тэу сэ пярэ унул дин мэдулареле тале ши сэ ну-ць фие арункат тот трупул ын геенэ. (Geenna )
31 Още било казано: “Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо”.
С-а зис ярэшь: ‘Орьчинеышь ва лэса неваста сэ-й дя о карте де деспэрцире.’
32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.
Дар Еу вэ спун кэ орьчинеышь ва лэса неваста, ын афарэ нумай де причинэ де курвие, ый дэ прилеж сэ прякурвяскэ; ши чине ва луа де невастэ пе чя лэсатэ де бэрбат прякурвеште.
33 Чули сте още, че е било казано на старовременните: “Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си”.
Аць май аузит ярэшь кэ с-а зис челор дин векиме: ‘Сэ нужурь стрымб; чи сэымплинешть фацэ де Домнул журэминтеле тале.’
34 Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;
Дар Еу вэ спун: Сэ ну журацьничдекум; нич пе чер, пентру кэ есте скаунулде домние ал луй Думнезеу;
35 нито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.
нич пе пэмынт, пентру кэ есте аштернутул пичоарелор Луй; нич пе Иерусалим, пентру кэ есте четатямарелуй Ымпэрат.
36 Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.
Сэ ну журь нич пе капул тэу, кэч ну поць фаче ун сингур пэр алб сау негру.
37 Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.
Фелулвостру де ворбире сэ фие: ‘Да, да; ну, ну’; че трече песте ачесте кувинте вине де ла чел рэу.
38 Чули сте, че е било казано: “Око за око, зъб за зъб”.
Аць аузит кэ с-а зис: ‘Окь пентру окь ши динте пентру динте.’
39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.
Дар Еу вэ спун: Сэну вэ ымпотривиць челуй че вэ фаче рэу. Чи, орькуйте ловеште песте образул дрепт, ынтоарче-й ши пе челэлалт.
40 На тогова, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.
Орькуй вря сэ се жудече ку тине ши сэ-ць я хайна, ласэ-й ши кэмаша.
41 Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.
Дакэ те силештечинева сэ мерӂь ку ел о милэ де лок, мерӂь ку ел доуэ.
42 Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.
Челуй че-ць чере, дэ-й; ши нуынтоарче спателе челуй че вря сэ се ымпрумуте де ла тине.
43 Чули сте, че е било казано: “Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”.
Аць аузит кэ с-а зис: ‘Сэюбешть пе апроапеле тэу ши сэурэшть пе врэжмашул тэу.’
44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;
Дар Еу вэ спун: Юбицьпе врэжмаший воштри, бинекувынтаць пе чей че вэ блестемэ, фачець бине челор че вэ урэск ши ругаци-вэ пентру чей че вэ асупрескши вэ пригонеск,
45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.
ка сэ фиць фий ай Татэлуй востру каре есте ын черурь; кэч Ел фаче сэ рэсарэсоареле Сэу песте чей рэй ши песте чей бунь ши дэ плоае песте чей дрепць ши песте чей недрепць.
46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?
Дакэ юбицьнумай пе чей че вэ юбеск, че рэсплатэ май аштептаць? Ну фак аша ши вамеший?
47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?
Ши дакэ ымбрэцишаць ку драгосте нумай пе фраций воштри, че лукру необишнуит фачець? Оаре пэгыний ну фак ла фел?
48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.
Вой фицьдар десэвыршиць, дупэ кумши Татэл востру чел череск есте десэвыршит.