Матей 5
1 А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.
And seeing the multitudes, he ascended a mountain: and when he was seated, his disciples came to him.
2 И като отвори устата Си поучаваше ги казвайки:
And he opened his mouth, and taught them, saying,
3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.
Blessed [are] the poor in spirit: for theirs is the kingdom of heaven.
4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
Blessed [are] they that mourn: for they shall be comforted.
5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
Blessed [are] the meek: for they shall inherit the earth.
6 Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
Blessed [are] they who hunger and thirst for righteousness: for they shall be filled.
7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.
Blessed [are] the merciful: for they shall obtain mercy.
8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
Blessed [are] the pure in heart: for they shall see God.
9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.
Blessed [are] the peace-makers: for they shall be called children of God.
10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.
Blessed [are] they who are persecuted for righteousness' sake: for theirs is the kingdom of heaven.
11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;
Blessed are ye when men shall revile you, and persecute [you], and shall say all manner of evil against you falsely, for my sake.
12 радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.
Rejoice, and be exceeding glad: for great [is] your reward in heaven: for so they persecuted the prophets who were before you.
13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.
Ye are the salt of the earth: but if the salt hath lost its savor, with what shall it be salted? it is thenceforth good for nothing, but to be cast out, and to be trodden under foot by men.
14 Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.
Ye are the light of the world. A city that is set on a hill cannot be hid.
15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи.
Neither do men light a candle, and put it under a close vessel, but on a candlestick: and it giveth light to all that are in the house.
16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.
Let your light so shine before men, that they may see your good works, and glorify your Father who is in heaven.
17 Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня.
Think not that I am come to destroy the law, or the prophets: I am not come to destroy, but to fulfill.
18 Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
For verily I say to you, Till heaven and earth shall pass away, one jot or one tittle shall in no wise pass from the law, till all be fulfilled.
19 И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.
Whoever therefore shall break one of these least commandments, and shall teach men so, he shall be called the least in the kingdom of heaven: but whoever shall do, and teach [them], the same shall be called great in the kingdom of heaven.
20 Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.
For I say to you, That except your righteousness shall exceed [the righteousness] of the scribes and Pharisees, ye shall in no case enter into the kingdom of heaven.
21 Чули сте, че е било казано на старовременните: “Не убивай; и който убие излага се на съд”.
Ye have heard that it was said to them of old time, Thou shalt not kill; and whoever shall kill, shall be in danger of the judgment:
22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака(Безделниче), излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл. (Geenna g1067)
But I say to you, That whoever is angry with his brother without a cause, shall be in danger of the judgment: and whoever shall say to his brother, Raca, shall be in danger of the council: but whoever shall say, Thou fool, shall be in danger of hell-fire. (Geenna g1067)
23 И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
Therefore if thou shalt bring thy gift to the altar, and there remember that thy brother hath aught against thee;
24 Остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.
Leave there thy gift before the altar, and go thy way; first be reconciled to thy brother, and then come and offer thy gift.
25 Спогаждай се с противника си по-скоро, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.
Agree with thy adversary quickly, while thou art in the way with him; lest at any time the adversary deliver thee to the judge, and the judge deliver thee to the officer, and thou be cast into prison.
26 Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.
Verily, I say to thee, thou shalt by no means come out thence, till thou hast paid the uttermost farthing.
27 Чули сте, че е било казано: “Не прелюбодействувай”.
Ye have heard that it was said to them of old time, Thou shalt not commit adultery:
28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.
But I say to you, That whoever looketh on a woman to lust after her, hath committed adultery with her already in his heart.
29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. (Geenna g1067)
And if thy right eye shall cause thee to sin, pluck it out, and cast [it] from thee: for [it] is profitable for thee that one of thy members should perish, and not [that] thy whole body should be cast into hell. (Geenna g1067)
30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я: защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла. (Geenna g1067)
And if thy right hand shall cause thee to sin, cut it off, and cast [it] from thee: for it is profitable for thee that one of thy members should perish, and not [that] thy whole body should be cast into hell. (Geenna g1067)
31 Още било казано: “Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо”.
It hath been said, Whoever shall put away his wife, let him give her a writing of divorcement:
32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.
But I say to you, That whoever shall put away his wife, saving for the cause of lewdness, causeth her to commit adultery: and whoever shall marry her that is divorced, committeth adultery.
33 Чули сте още, че е било казано на старовременните: “Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си”.
Again, ye have heard that it hath been said to them of old time, Thou shalt not forswear thyself, but shalt perform to the Lord thy oaths:
34 Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;
But I say to you, Swear not at all: neither by heaven; for it is God's throne:
35 нито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.
Nor by the earth; for it is his footstool: neither by Jerusalem; for it is the city of the great King,
36 Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.
Neither shalt thou swear by thy head, because thou canst not make one hair white or black.
37 Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.
But let your communication be, Yea, yea, Nay, nay: for whatever [is] more than these cometh of evil.
38 Чули сте, че е било казано: “Око за око, зъб за зъб”.
Ye have heard that it hath been said, An eye for an eye, and a tooth for a tooth.
39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.
But I say to you, That ye resist not evil: but whoever shall strike thee on thy right cheek, turn to him the other also.
40 На тогова, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.
And if any man will sue thee at the law, and take away thy coat, let him have [thy] cloke also.
41 Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.
And whoever shall constrain thee [to go] one mile, go with him two.
42 Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.
Give to him that asketh thee, and from him that would borrow of thee, turn not thou away.
43 Чули сте, че е било казано: “Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”.
Ye have heard that it hath been said, Thou shalt love thy neighbor, and hate thy enemy:
44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;
But I say to you, Love your enemies, bless them that curse you, do good to them that hate you, and pray for them who despitefully use you, and persecute you;
45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.
That ye may be the children of your Father who [is] in heaven: for he maketh his sun to rise on the evil and on the good, and sendeth rain on the just and on the unjust.
46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?
For if ye love them who love you, what reward have ye? do not even the publicans the same?
47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?
And if ye salute your brethren only, what do ye more [than others]? do not even the publicans so?
48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.
Be ye therefore perfect, even as your Father who is in heaven is perfect.
