Матей 5
1 А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.
Jesuh naw khyang pänu he a jah hmuh üng khawmcung khana cit lü ngaw se, axüisaw he a veia lawki he.
2 И като отвори устата Си поучаваше ги казвайки:
Acunüng, a ngawhnak üngkhyüh hikba a jah mthei,
3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.
Ngmüimkhya lama mpyaki he ta ami josen ve, isetiüng ta Khankhaw Pe cun amimia phäh ni.
4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
Thüisei pukseki he ta ami josen ve, isetiüng Pamhnam naw mlung üpnak jah pe khai.
5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
Mlung mhnemki he ta ami josen ve, isetiüng Pamhnama khyütam yahei khaie.
6 Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
Ngsungpyunnak eia cawi lü tuiha xaiki he ta ami josen ve, isetiüng ami ngjak hlü kümbe law khai.
7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.
Khyang mpyeneinak taki he ta ami josen ve, isetiüng Pamhnama mpyeneinak yah be khaie.
8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
Ami mlungkaw ngcingcaihki he ta ami josen ve, isetiüng Pamhnam hmu acun he.
9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.
Dimdeihnak pyangki he ta ami josen ve, isetiüng Pamhnam naw ka ca he tia jah khü khai.
10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.
Pamhnama ngjak hlü ami bilawha phäh mkhuimkhanak khameiki he ta ami josen ve, isetiüng Khankhaw Pe cun ami kaa kyaki.
11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;
Ka hnukläka nami thawna phäh, khyang he naw ning jah mkhuimkha, ksekha na u lü ami ning jah mhleimhlakei üng ta jekyai ua.
12 радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.
Isetiüng ta, khankhawa aphu nami yah vai khawhah awmki he kyase, jekyai lü xexawk na ua. Acukba bäa sahma he pi ahlana jah na mkhuimkha khawikie ni.
13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.
“Nangmi cun khawmdek khyang mjü naküta phäh, mcia nami kyaki. Acunüngpi mci a tuinak apäih üng i am tuisak be vai ni? Xawtin u lü khyang he naw ami khaw am ami leh sawxata thea ia am daw.
14 Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.
“Nangmi cun khawmdek lum vaisaki akvaia nami kyaki he ni. Mcunga mdüiha mlühnu pi am ngthup thei.
15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи.
“U naw meiim dawn üng am khüp khawi, khukhawng khana va ta lü im k'um avan üng vai hü khaia tak khawia kyaki.
16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.
Acuna kba ni, khyang hea maa nami vainak cun vaisak ua. Khyang he naw nami khut pawh ja nami awmih dawki ti hmu u lü, khana nami Pa mhlünmtai law khaie.
17 Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня.
“Mosia Thum la Pamhnama sahma hea pyen jah nawt khaia ka lawkia ä ngai ua, acun he jah kümceisak khaia ka lawki ni.
18 Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
Ngai ua, akcanga ka ning jah mthehki, khawmdek la khankhaw khyük ni lü pi Thum üngka canglung matca pi akümkawi kaa am khyük yah khai ni.
19 И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.
Acunakyase, au pi ahina ngthupet üngka matca pi am läklam lü jah mtheiki cun khankhawa akdik säiha kyak khai, cunüngpi läklam lü jah mtheiki cun khankhawa khyang k'hlüngtaia kyak khai.
20 Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.
Ka ning jah mtheh betüki ngai ua, Pharise he la thum mthei he kthaka nami ngsungpyun bawk üng ni khankhaw nami pha kawm.
21 Чули сте, че е било казано на старовременните: “Не убивай; и който убие излага се на съд”.
“Ahlana ami pyen khawi cun, khyang käh nami hnim vai, au pi khyang hnimki cun ngthumkhyahnak kham khai” ami ti.
22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака(Безделниче), излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл. (Geenna g1067)
“Acunüng pi tuh ka ning jah mthehki: a bena thüinaki cun ngthumkhyahnak khamei khai. Au pi a bena üng ia am mawngmei veki a ti üng, kawngci maa ngdüi khai. Acunüng na bena üng ak'yaw tinaki naküt cun am dim khawhkia Mulai meia cit khai. (Geenna g1067)
23 И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
Acunakyase, Pamhnama kpyawngkunga khawthem pet vaia na lawpüi k'um üng, na bena naw am a ning jenak na süm üng ta,
24 Остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.
Na lawpüia khawhthem cun kpyawngkunga hawih hüt lü, akcüka na bena veia cit lü va ng'yäppüi be maa. Acun käna law be lü na pet vaia khawhthem cun Pamhnam üng pe kawpi.
25 Спогаждай се с противника си по-скоро, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.
Ning khya hlüki am lama nani ceh yüm üng angxita na ng'yäppüi vai. Am ani üng ta ngthumkhyah mkhawng üng ning kkhya se, acun he naw palik he üng ning ap se amimi naw thawngim üng ning khyum khaie ni.
26 Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.
Akcanga ka ning jah mthehki, tangka na tak naküt üng am na ngthawng bea küt üng am lät be theiki.
27 Чули сте, че е било казано: “Не прелюбодействувай”.
Khyanga khyuca am käh nami mkhyekat vai ti nami ngja khawiki,
28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.
Kei naw ka ning jah mtheh hlü ta: au pi nghnumi mkhyekat hlünaka mlungmthin am tengki naküt cun a mlung k'uma mkhyekat pängki ni.
29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. (Geenna g1067)
Acunakyase na kkhet mik naw a ning mkhyekatsak üng, kawihin lü xawtina. Isetiüng na pumsa avan küm se mulaia na ceha kdama ta na pumsa üngka mat khyük se na awm hin daw bawki ni. (Geenna g1067)
30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я: защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла. (Geenna g1067)
Na khet kut naw a ning mkhyekatsak üng, kyükin lü xawtin kawpi. Isetiüng na pumsa avan küm se mulaia na ceha kdama ta na pumsa üngka mat khyük se na awm hin daw bawki ni. (Geenna g1067)
31 Още било казано: “Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо”.
Acunkäna ami na pyen khawi nami ngjak khawi ta, “Aupi a khyu hawih lü ngtainaka kca yuk lü pe yah khai, ti lü Mosia thum üng awmki.”
32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.
Acunüng pi kei naw ka ning jah mtheh hlü ta: au pi a khyu kpami kcea dä am ipawm ni se akcea phäh hawihki cun a khyu mkhyekatsaki ni. Acuna thea acuna nghnumi khyu na beki pi mkhyekatkia kyaki ni.
33 Чули сте още, че е било казано на старовременните: “Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си”.
“Na bekhüt käh na lümkan vai, Pamhnama veia bekhüt na taka mäiha na pawh vai” ti nami ngja khawiki.
34 Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;
Cunüngpi kei naw ka ning jah mtheh hlü ta: khankhaw be lü käh nami ng'yünce süm vai. Isetiüng khankhaw cun Mhnama a bawi ngawhnaka kyaki.
35 нито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.
Khawmdek pi be lü käh nami ng'yünce vai. Isetiüng khawmdek cun Pamhnama khaw taknaka kyaki. Jerusalem be u lü pi käh nami ng'yünce vai. Isetiüng Jerusalem cun Sangpuxang Bawia mlüha kyaki.
36 Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.
Na lu be lü käh na ng'yünce vai. Isetiüng na lusam matca pi abawk ja alea am pyang khawhki.
37 Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.
Acunakyase ‘Ä’ am ani üng ‘Ka’ nami ti vai. Ahina thea nami pyen cun khawyaiksea a ning jah pyensaka kyaki.
38 Чули сте, че е било казано: “Око за око, зъб за зъб”.
“Mik vanga phäh mik vang, ha mata phäh ha mat phusui vai ti nami ngja khawiki.
39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.
Acunüngpi kei naw ka ning jah mtheh hlü ta: ning jah mkhyekatnaki käh thungei be ua. Nami khet ngbeng ning jah kbeiki üng nami kcawng ngbeng pi jah säng petsih vai.
40 На тогова, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.
Khyang mat naw nami kcu ning jah hut hlü lü junga a ning jah ngcuhpüi üng ta, na jih pi na petsih vai.
41 Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.
“Khyang naw mäng mat a phüih a ning phüih hlüsak üng ta, mäng nghngih na phüih pet vai.
42 Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.
“Nami ka ning jah täeiki üng nami pet vai. Acunüng nami veia pu hlüki a awm üng nami kpu vai.
43 Чули сте, че е било казано: “Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”.
“Na püi mhläkphya na lü na ye na hneng vai ti nami ngja khawiki.”
44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;
Acunüng pi kei naw ka ning jah mtheh hlü ta: na ye na mhläkphyanak vai, ning mkhuimkhaki ktaiyü pea.
45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.
Acunüng ta khankhawa ka nami pa Pamhnama ca hea nami kya khai. Isetiüng Pamhnam naw khyang kse he ja khyang kdaw hea khana khawhngi angteha sosak lü, khyang ngsungpyun ja am ngsungpyunki hea khana pi khaw angteha aksaki ni.
46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?
Ning jah mhläkphyanaki däk nami mhläkphyanak be üng ta aphu i nami yah khai ni? Akhawn mkhäm he naw pi acukba ta pawh khawhki he ni?
47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?
Na püi he däk am na ngthuminei üng khyang kce he kthaka i na pawhki ni? Pamhnam am ksingki he naw pi acukba ta am pawh khawhki he aw?
48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.
“Acunakyase, nami pa khana ka a kümkawia mäiha nangmi pi kümkawi ua.”
