Матей 27
1 А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят.
Da det nu var blitt morgen, holdt alle yppersteprestene og folkets eldste råd imot Jesus, at de kunde drepe ham,
2 И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата.
og de bandt ham og førte ham bort og overgav ham til landshøvdingen Pilatus.
3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:
Da nu Judas, som forrådte ham, så at han var blitt domfelt, angret han det, og han kom tilbake til yppersteprestene og de eldste med de tretti sølvpenninger og sa:
4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.
Jeg har syndet da jeg forrådte uskyldig blod. Men de sa: Hvad kommer det oss ved? Se du dertil!
5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.
Da kastet han sølvpengene inn i templet, og gikk bort og hengte sig.
6 А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.
Men yppersteprestene tok sølvpengene og sa: Det er ikke tillatt å legge dem i tempelkisten; for det er blodpenger.
7 И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци.
Og de holdt råd med hverandre, og kjøpte for pengene pottemakerens aker til gravsted for fremmede.
8 Затова оная нива се нарече кръвна нива, както се нарича и до днес.
Derfor heter denne aker Blodakeren den dag idag.
9 Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: “И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, Когото оцениха някои от изралтяните,
Da blev det opfylt som er talt ved profeten Jeremias, som sier: Og de tok de tretti sølvpenninger, den verdsattes verdi, han som Israels barn lot verdsette,
10 и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ”.
og de gav dem for pottemakerens aker, således som Herren bød mig.
11 А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш.
Men Jesus blev stilt frem for landshøvdingen. Og landshøvdingen spurte ham: Er du jødenes konge? Jesus sa til ham: Du sier det.
12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.
Og på alle yppersteprestenes og de eldstes klagemål svarte han intet.
13 Тогава Пилат Му казва: Не чуваш ли за колко неща свидетелствуват против Тебе?
Da sa Pilatus til ham: Hører du ikke hvor meget de vidner imot dig?
14 Но Той не му отговори нито на едно нещо; тъй щото управителят се чудеше много.
Og han svarte ham ikke på et eneste ord, så landshøvdingen undret sig storlig.
15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуща на народа един от затворниците, когото биха поискали.
Men på høitiden pleide landshøvdingen å gi folket en fange fri, hvem de vilde.
16 А тогава имаха един прочут затворник, на има Варава.
Nu hadde de dengang en vel kjent fange, som hette Barabbas.
17 И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос?
Da de nu var samlet, sa Pilatus til dem: Hvem vil I jeg skal gi eder fri, Barabbas eller Jesus, som de kaller Messias?
18 (Понеже знаеше, че от завист го предаваха.
For han visste at det var av avind de hadde overgitt ham til ham.
19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него).
Men mens han satt på dommersetet, sendte hans hustru bud til ham og lot si: Ha ikke noget med denne rettferdige å gjøre! for jeg har lidt meget i drømme idag for hans skyld.
20 А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят.
Men yppersteprestene og de eldste overtalte folket til å be om å få Barabbas fri, og Jesus avlivet.
21 Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава.
Landshøvdingen tok nu til orde og sa til dem: Hvem av de to vil I jeg skal gi eder fri? De sa: Barabbas!
22 Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат.
Pilatus sier til dem: Hvad skal jeg da gjøre med Jesus, som de kaller Messias? De sier alle: La ham korsfeste!
23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат.
Han sa da: Hvad ondt har han da gjort? Men de ropte enda sterkere: La ham korsfeste!
24 И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, оми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте.
Da Pilatus så at han intet utrettet, men at det bare blev større opstyr, tok han vann og vasket sine hender for folkets øine og sa: Jeg er uskyldig i denne rettferdiges blod; se I dertil!
25 А целият народ в отговор рече: Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни.
Og alt folket svarte og sa: Hans blod komme over oss og over våre barn!
26 Тогава им пусна Варава; а Исуса бй и Го предаде на разпятие.
Da gav han dem Barabbas fri; men Jesus lot han hudstryke og overgav ham til å korsfestes.
27 Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина.
Da tok landshøvdingens stridsmenn Jesus med sig inn i borgen og samlet hele vakten omkring ham.
28 И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия.
Og de klædde ham av og hengte en skarlagens kappe om ham,
29 И оплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и туриха тръст в десницата Му; и като коленичаха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!
og de flettet en krone av torner og satte på hans hode, og gav ham et rør i hans høire hånd, og de falt på kne for ham og hånte ham og sa: Vær hilset, du jødenes konge!
30 И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата.
Og de spyttet på ham og tok røret og slo ham i hodet.
31 И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат.
Og da de hadde hånet ham, tok de kappen av ham og klædde ham i hans egne klær, og førte ham bort for å korsfeste ham.
32 А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.
Men mens de var på veien, traff de en mann fra Kyrene ved navn Simon; ham tvang de til å bære hans kors.
33 И като стигнаха на едно място, наречено Голгота (което значи лобно място),
Og da de kom til et sted som kalles Golgata, det er Hodeskallestedet,
34 дадоха Му да пие вино размесено с жлъчка; но Той като вкуси, не прие да пие.
gav de ham vin å drikke, blandet med galle; men da han smakte det, vilde han ikke drikke.
35 И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие.
De korsfestet ham da, og delte hans klær imellem sig ved loddkasting;
36 И седяха да Го пазят там.
og de satt der og holdt vakt over ham.
37 И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Тоя е Исус, Юдейският Цар.
Og over hans hode satte de klagemålet imot ham, således skrevet: Dette er Jesus, jødenes konge.
38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно, и един отляво.
Da blev to røvere korsfestet sammen med ham, en på den høire og en på den venstre side.
39 А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха:
Og de som gikk forbi, spottet ham og rystet på hodet og sa:
40 Ти, Който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си; ако Си Божий Син, слез от кръста.
Du som bryter ned templet og bygger det op igjen på tre dager, frels dig selv! Er du Guds Sønn, da stig ned av korset!
41 Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки:
Likeså spottet også yppersteprestene tillikemed de skriftlærde og de eldste ham og sa:
42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.
Andre har han frelst, sig selv kan han ikke frelse! Han er jo Israels konge; la ham nu stige ned av korset, så skal vi tro på ham!
43 Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.
Han har satt sin lit til Gud; han fri ham nu om han har behag i ham! Han har jo sagt: Jeg er Guds Sønn.
44 Със същия укор Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.
På samme måte hånte også røverne ham, de som var korsfestet med ham.
45 А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.
Men fra den sjette time blev det mørke over hele landet like til den niende time.
46 А около деветия час Исус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
Og ved den niende time ropte Jesus med høi røst og sa: Eli! Eli! lama sabaktani? det er: Min Gud! Min Gud! hvorfor har du forlatt mig?
47 Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия.
Men da nogen av dem som stod der, hørte det, sa de: Han roper på Elias!
48 И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие.
Og straks løp en av dem frem og tok en svamp og fylte den med eddik og stakk den på et rør og gav ham å drikke.
49 А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави.
Men de andre sa: Vent, la oss se om Elias kommer for å frelse ham!
50 А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.
Men Jesus ropte atter med høi røst og opgav ånden.
51 И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,
Og se, forhenget i templet revnet i to stykker fra øverst til nederst, og jorden skalv, og klippene revnet,
52 гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени,
og gravene åpnedes, og mange av de hensovede helliges legemer stod op,
53 (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в святия град, и се явиха на мнозина).
og de gikk ut av gravene efter hans opstandelse, og kom inn i den hellige stad og viste sig for mange.
54 А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога.
Men da høvedsmannen og de som holdt vakt med ham over Jesus, så jordskjelvet og det som skjedde, blev de såre forferdet og sa: Sannelig, denne var Guds Sønn!
55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха;
Men mange kvinner som hadde fulgt Jesus fra Galilea og tjent ham, stod der og så på i frastand;
56 между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.
blandt dem var Maria Magdalena, og Maria, Jakobs og Joses' mor, og Sebedeus-sønnenes mor.
57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Йосиф, който също беше се учил при Исуса.
Men da det var blitt aften, kom en rik mann fra Arimatea ved navn Josef, som også var blitt en Jesu disippel;
58 Той дойде при Пилата и поиска Исусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да Му се даде.
han gikk til Pilatus og bad om Jesu legeme. Da bød Pilatus at det skulde gis ham.
59 Йосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащеница,
Og Josef tok legemet og svøpte det i et rent, fint linklæde
60 и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.
og la det i sin nye grav, som han hadde latt hugge i klippen, og han veltet en stor sten for døren til graven, og gikk bort.
61 А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.
Men Maria Magdalena og den andre Maria var der og satt like imot graven.
62 И на следващия ден, който бе денят след приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилата и казаха:
Men den næste dag, som var dagen efter beredelses-dagen, kom yppersteprestene og fariseerne sammen hos Pilatus
63 Господарю, спомнихме си, че Оня измамник приживе рече: След три дни ще възкръсна.
og sa: Herre! vi kommer i hu at mens denne forfører ennu var i live, sa han: Tre dager efter står jeg op.
64 Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.
Byd derfor at de vokter graven vel til den tredje dag, forat ikke hans disipler skal komme og stjele ham og så si til folket: Han er opstanden fra de døde, og den siste forførelse bli verre enn den første.
65 Пилат им рече: Вземете стража; идете, вардете Го както знаете.
Pilatus sa til dem: Der har I vakt; gå bort og vokt graven som best I kan!
66 Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с помощта на стражата.
De gikk bort og voktet graven sammen med vakten, efterat de hadde satt segl på stenen.
