Матей 22
1 И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:
Yesu wuba yolukila diaka mu zinongo. Wuba kamba:
2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
—Kipfumu ki Diyilu kidedikini banga ntinu wumosi wusadisa nyengo mu diambu di dikuela di muanꞌandi wubakala.
3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
Wutuma bisadi biandi mu kuenda tedi batu bobo batumusu ku nyengo; vayi batu beni bamanga kuawa kuiza.
4 Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
Wubuela tuma diaka bisadi binkaka ayi wuba kamba: “Lukamba kuidi batu bobo batumusu ku nyengo ti mbeni kubika bidia; phondisidi zingombi ziama ayi bibulu biama bi mafuta; bima bioso bikubimini. Yizanu ku nyengo dikuela!”
5 но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
Vayi batu bobo batumusu bamona mambu beni maphamba, bosi kadika mutu wuyenda kuandi: Wumosi ku tsolꞌandi, wunkaka ku kita kayenda.
6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
Bobo basiala; bakanga bisadi biandi; babayamisa ayi babavonda.
7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
Buna ntinu wufuema ngolo ayi wufidisa masodi mandi mu vonda mimvondi beni ayi muvika divula diawu.
8 Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
Bosi wukamba bisadi biandi: “bidia bi nyengo wu dikuela bikubimini. Vayi batu batumusu basi bafuana ko.
9 Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.
Diawu yendanu mu ziphambu zi zinzila, tumisanu batu boso lummona muingi biza ku nyengo wu dikuela.”
10 И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
Bisadi biyenda mu zinzila ayi bakutikisa batu boso bobo bamona; batu bamboti ayi bambimbi ayi nzo yi nyengo wu dikuela yiwala.
11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
Ntinu bu kakota mu tala batu bobo baba mu nzo yi nyengo, wumona mutu wumosi wukambu vuata minledi mi nyengo wu dikuela.
12 И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
Buna wunyuvula: “A nkundi ama! A buevi kotidi vava ngeyo kambulu vuata minledi mi nyengo wu dikuela?” Vayi mutu beni kasia baka divutula ko.
13 Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Buna ntinu wukamba bisadi biandi: “Lunkanga malu ayi mioko; lunloza ku nganda kuidi tombi, kuna kuidi bidilu ayi nkuetosolo wu menu.”
14 Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.
Bila batumusu badi bawombo vayi bobo basobulu badi bafioti.
15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.
Buna Bafalisi bayenda ayi bafindana ziphaka bawu na bawu mu tomba diluaku di buidila Yesu mu mambu momo kalenda tuba niandi veka.
16 И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
Bamfidisila minlonguki miawu ayi batu ba dikabu di Elode. Batuba: —A Nlongi, tuzebi mboti ti ngeyo widi mutu wuntubanga kiedika, weta longa nzila yi Nzambi mu kiedika ayi wumonanga mutu boma ko bila wutalanga bizizi bi batu ko.
17 Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
Wutukambi buabu kani buevi wumbanza mu diambu diadi: minsua midi mu futa phaku kuidi Sezali voti nana?
18 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?
Vayi Yesu wuzaba mayindu mawu mambimbi ayi wutuba: —A bankua mayuya, bila mbi lukumfiedila e?
19 Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.
Mbonisanu zimbongo ziozi lumfutilanga phaku! Buna bannatina denali kimosi.
20 Той им каза: Чий е този образ и надпис?
Bosi wuba yuvula: —Zizi kiaki kinani ayi bisono biabi bi nani e?
21 Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.
Bavutula ti: —Bi Sezali. Buna Yesu wuba kamba: —Diawu luvana bi Sezali kuidi Sezali ayi bi Nzambi kuidi Nzambi!
22 И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.
Babo basimina buwombo bu bawa bobo; bambika ayi bayenda kuawu.
23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:
Muna lumbu beni kuandi, Basaduki, bobo beti tuba ti batu bafua balendi fuluka ko, bayiza kuidi Yesu ayi banyuvula:
24 Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.
—A Nlongi, Moyize wukamba ti bakala dikuela bu kafuidi, enati kasi buta bana ko buna khombꞌandi kafueti vinginina nketo wowo kabikidi muingi kabutila khombꞌandi wufua bana.
25 А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;
Vayi tuba ayi tsambuadi di bakhomba zi babakala. Muana wutheti wukuela nketo, wufua ayi kasia buta bana ko. Wubika nketoꞌandi kuidi khombꞌandi.
26 също и вторият и третият, до седмият.
Buawu bobo buvangimina kuidi khomba yoyo yimmuadi ayi yintatu nate kuidi yoyi yi tsambuadi.
27 А подир всички умря и жената.
Ku nzimunina nketo beni mamvandi wufua.
28 И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.
A buna mu lumbu ki mfulukulu nketo beni wela ba wunani mu bawu tsambuadi bila bawu boso bankuela e?
29 А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.
Yesu wuba vutudila: —Lulembo kukivuni bila lusi zaba Masonoko ko ayi lusi zaba ko lulendo lu Nzambi.
30 Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.
Ku nzimunina yi mfulukulu. Batu balendi buela kuelana ko ayi kuedusu ko vayi bela ba banga zimbasi mu Diyilu.
31 А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:
Vayi mu diambu di mfulukulu yi bafua, lutengi ko mambu ma lukamba Nzambi:
32 “Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
Minu ndidi Nzambi yi Abalahami, yi Isaki ayi yi Yakobi e? Nzambi kasi Nzambi yi batu bafua ko vayi Nzambi yi batu badi moyo.
33 И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.
Nkangu wu batu bu wuwa bobo basimina ngolo mu malongi mandi.
34 А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.
Bafalisi, bu bawa ti Yesu kangisidi miunu mi Basaduki, bakutakana va kimosi.
35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
Buna wumosi mu bawu wuba nlongi wu mina, wuyiza kumfiela. Buna wunyuvula:
36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?
—A Nlongi! A Muina mbi wulutidi mu Mina mioso e?
37 А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.
Yesu wumvutudila: —Zola Pfumu Nzambi aku mu ntimꞌaku woso, mu muelꞌaku woso ayi mu mayindu maku mamo.
38 Това е голямата и първа заповед.
Wowo muina wulutidi ayi wawu wutheti.
39 А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.
Wummuadi wudedikini banga wowo wutheti wawu wawu: Zola ndiaku banga bu weta kukizodila ngeyo veka.
40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
Mina mioso ayi malongi ma mimbikudi madi mu Mina miami miodi.
41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:
Bafalisi bu bakutakana va kimosi, buna Yesu wuba yuvula:
42 Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.
—Buevi lumbanzila mu diambu di Klisto? Widi Muana nani e? Bamvutudila: —Widi Muana wu Davidi!
43 Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:
Buna wuba kamba: —Buna buevi Davidi, mu lutumu lu Pheve, kantedila Pfumu e? Bila niandi wutuba:
44 “Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?
Pfumu wukamba kuidi Pfumuꞌama: Vuanda va koko kuama ku lubakala nate mbeni tula bambeni ziaku ku tsi bitambi biaku.
45 Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?
Diawu, enati Davidi wuntedila “Pfumu” buna buevi kafueti bela muanꞌandi e?
46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.
Kadi mutu wumosi kasia nunga ko kumvutudila mvutu. Ayi tona lumbu beni, kadi mutu wumosi kasia buela nunga ko mu kunyuvula diaka biuvu.
