Матей 22
1 И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:
Jisuna amuk makhoida pandamsing sijinnaduna hairak-i,
2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
“Swarga leibak asidi machanupagi luhongbagi achouba chaklen ama thourang touriba ningthou amaga manei.
3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
Mahakna luhongba lakpinaba haija warol pikhibasing adubu kounanaba mahakki manaising tharammi, adubu makhoina lakpiyu yakhide.
4 Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
Adudagi mahakna amuk hanna atoppa manaising thaduna hairak-i, Nakhoina lakpinaba haija warol pikhibasing aduda haiyu, ‘Yeng-u, eina chaklen adu thourang touba loire. Eigi sanlabasing amadi thaktuna thamlaba sasing hattuna thourang pumnamak loire. Luhongbagi chaklen aduda laklo!’
5 но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
Adubu makhoina maduda thousadana masa masagi thabakta haibadi kharana loubukta, khara amana lalon-itikki thabak touba chatkhirammi.
6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
Aduga atei leihoubasing aduna mahakki manaising adubu phaduna thina toubire amasung makhoibu hatle.
7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
Madu tabada ningthou adu adukki matik saorammi. Aduga mahakna mahakki lanmising thaduna mihatpasing adu hat-hankhi amasung makhoigi sahar adu mei thadok-hankhi.
8 Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
Adudagi mahakna mahakki manaising adu kouraduna hairak-i, ‘Eina luhongbagi chaklen adu thourang touba loire, adubu eina lakpinaba haija warol pikhiba makhoising adu matik chadre.
9 Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.
Aduna houjik nakhoina maruoiba lambisingda chattuna nakhoina thengnaba mi khuding chaklen aduda lakpinaba haija warol piyu.’
10 И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
Adudagi manaising aduna lambida thokkhiduna makhoina aphangba aphaba-phattaba mi pumnamak purakle, amasung luhongbagi chaklen sang adu mina pumthan thankhre.
11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
“Adubu ningthou aduna chaklen aduda lakkhraba mising adubu yengba changlakpada luhongbagi phijon settaba nupa ama mahakna ure.
12 И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
Maduda ningthou aduna mangonda hanglak-i, ‘Marup, matou karamna nahakna luhongbagi phijon settana mapham asida changlaklibano?’ Adubu nupa aduna paokhum kari amata piramde.
13 Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Adudagi ningthou aduna mahakki manaisingda hairak-i, ‘Mahakki makhong makhut punsilu, aduga mahakpu punduna mapan-gi amamba aduda langthokkho. Mapham aduda mahakna kapkani amasung maya krak krak chikkani.’”
14 Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.
“Maramdi mi mayam amabu kou-i, adubu khara khaktabu khalli.”
15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.
Adudagi Pharisee-sing aduna thokkhiduna Jisugi wangangda asoiba thiduna karamna mahakpu phagadage haiduna wa tannarammi.
16 И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
Aduga makhoina makhoigi tung-inba khara amadi Herod-ki tung-inba kharabu Ibungogi manakta tharammi. Aduga makhoina Ibungoda hairak-i, “Oja Ibungo, Nahakna achumba ngangbi haiba eikhoina khang-i. Nahakna mina kari khanbage haibadu karisu kiba toudana Tengban Mapugi lambi adu chumna tambi, maramdi nahakna misak mimai yengde.
17 Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
Aduna eikhoida haibiyu, Caesar-da kanggat thiba asi wayel kaibra nattraga kaidabra, nahakna kari khanbage?”
18 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?
Adubu Jisuna makhoigi phattaba pukning adu khangladuna hairak-i, “Aphasasinnabasa! Nakhoina eibu karigi chang yenglibage?
19 Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.
Kadai, kanggat thinaba sel mayek adu eingonda utlu!” Maduda makhoina sel mayek ama Ibungoda pire.
20 Той им каза: Чий е този образ и надпис?
Aduga Ibungona makhoida hairak-i, “Masida namliba makok amadi maming asi kanagino?”
21 Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.
Makhoina Ibungoda khumlak-i, “Caesar-gini,” Adudagi Ibungona makhoida hairak-i, “Phare, adu oirabadi Caesar-gi oiba aduna Caesar-da aduga Tengban Mapugi oiba aduna Tengban Mapuda piyu.”
22 И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.
Makhoina madu tabada ngaklammi; amasung Ibungobu thadoktuna chatkhirammi.
23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:
Numit adumaktada sibadagi hinggatpa haibasi leite hairiba Sadducee-singna Jisugi nakta laktuna wahang ama hanglammi.
24 Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.
Makhoina Ibungoda hairak-i, Oja Ibungo, “Moses-na haibirammi madudi kanagumba nupa amana macha amata thamlamdana sikhiba thoklabadi, hairiba nupa asigi charol-surol thamlamnabagidamak magi machin-manaona lukhrabi adubu amuk lougadabani.
25 А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;
Adu oirabadi, nupa amagi machin manao taret leirammi haina lourasi. Adudagi mayamba ahal adu nupi thire adubu macha amata thamamdana sire. Asumna mahakki nupi adu manao nupada thanamle.
26 също и вторият и третият, до седмият.
Matou adugumna anisuba, ahumsuba amadi makhoi mathang mathang makhoi teretmakta maduga chap manana thokle.
27 А подир всички умря и жената.
Aduga ikon konbada nupi adusu sire.
28 И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.
Adu oirabadi asibana hinggatpagi numit aduda nupi asi makhoi taretki manungda kanagi nupi oigadage? Maramdi makhoi taretmakna nupi adubu lourammi.”
29 А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.
Jisuna makhoida khumlak-i, “Nakhoina Mapugi puya amadi Tengban Mapugi panggal adu khangdabagi maramna nakhoi lalle.
30 Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.
Maramdi asibasingna amuk hinggatlakpa matam aduda makhoina amuk luhonglaroi, aduga luhongdunasu piraroi adubu makhoi swargada leiba swargadutsinggumna oigani.
31 А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:
Aduga asibasing hinggatpagi maramda Tengban Mapuna nakhoida haikhiba adu nakhoina padabra?
32 “Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
‘Eidi Abraham-gi Tengban Mapu, Isaac-ki Tengban Mapu, amasung Jacob-ki Tengban Mapuni.’ Mahakti asibasinggi Tengban Mapu natte, adubu ahingbasinggi Tengban Mapuni.”
33 И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.
Aduga miyam aduna madu taba matamda, mahakki tambiba aduda makhoi ngaklammi.
34 А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.
Jisugi paokhum aduna Sadducee-sing adubu khumba ngamhandre haiba Pharisee-singn tarabada, makhoi masen pullap punsinare.
35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
Aduga makhoigi maraktagi Wayel Yathanggi oja amana Jisubu chang yengladuna wahang ama hanglak-i,
36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?
“Oja Ibungo, Tengban Mapugi Wayel Yathangsinggi manungdagi karamba yathangna khwaidagi athoiba yathangno?”
37 А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.
Maduda Jisuna mangonda khumlak-i, “‘Nahakna nahakki Tengban Mapu, MAPU IBUNGO-bu nahakki thamoi apumba, thawai apumba, pukning apumba yaona nungsigadabani.’
38 Това е голямата и първа заповед.
Masina ahanba amasung athoiba yathangni.
39 А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.
Aduga anisuba yathang aduna asini, ‘Nahakna nahakki yumlon-keironnabasingbu nasamakum nungsigadabani.’
40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
Wayel Yathang apumba amasung Tengban Mapugi wa phongdokpa maichousinggi wa adu hairiba yathang ani asida suplabani.”
41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:
Adudagi Pharisee-singna punsinduna leiringeida Jisuna makhoida hanglak-i,
42 Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.
“Christtagi maramda nakhoina kari khanbage? Mahak kanagi machanupano?” Makhoina Ibungoda khumlak-i, “David-ki machanupani.”
43 Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:
Ibungona makhoida hairak-i, “Adu oirabadi, Thawai Asengbagi chingbibagi mapanna David-na mahakpu karamna ‘Mapu Ibungo’ haina kouribano? Maramdi David-na asumna haikhi,
44 “Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?
‘MAPU IBUNGO-na eigi Ibungoda hai: Phammu nahakna eigi yetthangbada, Thamdriphaoba eina nahakki yeknabasingbu, nanggi nakhong makhada.’
45 Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?
David-na mangonda ‘Mapu Ibungo’ haina kourabadi, karamna mahakna David-ki machanupa oigadouribano?”
46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.
Aduga mi kana amatana Jisuda wa amata khumba ngamdre amasung numit adudagi houna kana amatana Ibungoda ichang thouna wahang amata hangkhidre.
