Матей 22
1 И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:
Yesu alobaki na bango lisusu na masese:
2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
— Bokonzi ya Likolo ekokani na mokonzi moko oyo asalaki feti ya libala mpo na mwana na ye ya mobali.
3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
Atindaki basali na ye kokende koyebisa babengami na feti ete baya na feti, kasi babengami yango baboyaki.
4 Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
Atindaki lisusu basali mosusu mpe alobaki na bango: « Bosengela ngai epai ya babengami na feti ete baya penza, mpe boyebisa bango ete nasili kobongisa bilei: nabomi bangombe na ngai ya mibali mpe banyama na ngai ya mafuta; mpe sik’oyo, nyonso esili kobongisama malamu. Boloba na bango ete bazanga te na feti. »
5 но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
Kasi babengami na feti bazwaki kobengama yango na pamba: bamoko bakendeki na bilanga na bango; bamosusu, na mombongo na bango;
6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
mpe bamosusu bakangaki basali ya mokonzi, banyokolaki bango mpe babomaki bango.
7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
Mokonzi asilikaki makasi, atindaki basoda na ye koboma babomi wana mpe kotumba engumba na bango.
8 Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
Alobaki na basali na ye: « Bilei ya feti esili kobongisama malamu, kasi babengami mpo na kozala na feti yango babongaki na yango te.
9 Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.
Bokende na bisika oyo babalabala ekutana mpe bobenga bato nyonso oyo bokomona kuna, mpo ete baya na feti ya libala ya mwana na ngai. »
10 И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
Basali bakendeki na babalabala mpe babengaki bato nyonso oyo bamonaki kuna: bato mabe mpe bato malamu. Boye, ndako ya feti etondaki na babengami.
11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
Kasi tango mokonzi akotaki mpo na kotala bato oyo babengamaki na feti, amonaki moto moko oyo alataki te elamba ya feti ya libala.
12 И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
Atunaki ye: « Molingami na ngai, okoti awa ndenge nini awa olati te elamba oyo ebongi na feti ya libala? » Moto yango azangaki eyano ya kopesa.
13 Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Bongo mokonzi alobaki na basali na ye: « Bokanga ye makolo mpe maboko, bobwaka ye kati na molili ya libanda, epai wapi kolela mpe koswa minu ezali. »
14 Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.
Pamba te babengami bazali ebele, kasi baponami bazali moke.
15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.
Bongo Bafarizeo babendanaki pembeni mpo na kosala mabongisi ya kokanga Yesu na motambo na nzela ya maloba na Ye moko.
16 И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
Batindelaki Yesu bayekoli na bango elongo na bato ya lisanga ya Erode. Batindami yango balobaki na Yesu: — Moteyi, toyebi malamu ete ozali moto oyo azanga pamela mpe oteyaka na bosolo nzela ya Nzambe, otepaka-tepaka te liboso ya makanisi ya bato mpe oponaka bilongi te;
17 Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
yebisa biso makanisi na yo na tina na likambo oyo: Kolanda mobeko, ezali malamu to epekisami kofuta mpako ya mokonzi epai ya Sezare?
18 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?
Kasi lokola Yesu asosolaki mayele mabe na bango, alobaki: — Bato ya bilongi mibale! Mpo na nini bozali kotiela Ngai motambo?
19 Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.
Bolakisa Ngai mbongo oyo bofutaka na yango mpako. Bamemelaki Ye mbongo moko ya ebende.
20 Той им каза: Чий е този образ и надпис?
Atunaki bango: — Elilingi mpe makomi oyo ezali ya nani?
21 Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.
Bazongisaki: — Ezali ya Sezare. Yesu alobaki na bango: — Bopesa na Sezare, oyo ezali ya Sezare; mpe bopesa na Nzambe, oyo ezali ya Nzambe!
22 И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.
Tango bayokaki eyano ya Yesu, bakamwaki; batikaki Ye mpe bakendeki.
23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:
Kaka na mokolo yango, Basaduseo oyo balobaka ete lisekwa ezali te, bayaki epai na Yesu mpe batunaki Ye:
24 Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.
— Moteyi, Moyize alobaki: « Soki mobali akufi mpe atiki mwana te, ndeko na ye ya mobali asengeli kobala mwasi oyo mokufi atiki mpo ete abotisa ye bana oyo bakozala bakitani ya mokufi. »
25 А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;
Nzokande, kati na biso, ezalaki na bandeko mibali sambo. Ndeko mobali ya liboso abalaki mwasi mpe akufaki; kasi lokola abotaki te bana oyo basengelaki kokitana na ye, atikelaki ndeko na ye ya mobali mwasi na ye.
26 също и вторият и третият, до седмият.
Esalemaki mpe bongo na ndeko ya mibale, na ndeko ya misato kino na ndeko ya sambo.
27 А подир всички умря и жената.
Sima na bango nyonso, mwasi yango mpe akufaki.
28 И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.
Na mokolo oyo bato bakosekwa kati na bakufi, mwasi yango akozala mwasi ya nani kati na bandeko nyonso sambo, pamba te bango nyonso sambo babalaki ye?
29 А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.
Yesu azongiselaki bango: — Bozali kati na libunga, pamba te boyebi Makomi te, mpe boyebi nguya ya Nzambe te.
30 Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.
Na mokolo oyo bato bakosekwa kati na bakufi, bakobala lisusu te; kasi bakozala lokola ba-anjelu kati na Likolo.
31 А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:
Mpo na oyo etali lisekwa ya bakufi, botikala nanu kotanga te makambo oyo Nzambe ayebisa bino:
32 “Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
« Nazali Nzambe ya Abrayami, Nzambe ya Izaki, mpe Nzambe ya Jakobi? » Nzambe azali Nzambe ya bakufi te, kasi azali Nzambe ya bato ya bomoi.
33 И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.
Tango ebele ya bato bayokaki bongo, bakamwaki mingi mateya ya Yesu.
34 А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.
Tango Bafarizeo bayokaki ete Yesu asukisi Basaduseo, bango mpe basanganaki;
35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
mpe moko kati na bango, molakisi ya Mobeko, alukaki kotiela Yesu motambo, atunaki Ye:
36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?
— Moteyi, mobeko nini eleki monene kati na mibeko nyonso?
37 А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.
Yesu azongiselaki ye: — Linga Nkolo, Nzambe na yo, na motema na yo mobimba, na molimo na yo mobimba mpe na makanisi na yo nyonso.
38 Това е голямата и първа заповед.
Yango nde mobeko ya liboso mpe eleki monene.
39 А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.
Mobeko ya mibale oyo ekokani na yango: « Linga moninga na yo ndenge yo moko omilingaka. »
40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
Mibeko nyonso mpe mateya ya basakoli evandi kati na mibeko oyo mibale.
41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:
Wana Bafarizeo basanganaki esika moko, Yesu atunaki bango:
42 Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.
— Bozali kokanisa nini na tina na Klisto? Azali Mwana ya nani? Bazongiselaki Ye: — Azali mwana ya Davidi!
43 Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:
Alobaki na bango: — Bongo ndenge nini Davidi, na botindikami ya Molimo ya Nzambe, abengaki Ye Nkolo? Pamba te alobaki:
44 “Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?
« Nkolo alobaki na Nkolo na ngai: ‹ Vanda na ngambo ya loboko na Ngai ya mobali kino natia banguna na Yo na se ya matambe na Yo. › »
45 Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?
Soki Davidi azali kobenga Ye « Nkolo, » bongo ndenge nini akoki lisusu kozala mwana na ye?
46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.
Moto moko te akokaki kozongisela Ye ata liloba moko. Mpe, banda mokolo wana, moko te amekaki lisusu kotuna Ye mituna.
