Матей 22
1 И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:
Te phoeiah Jesuh loh amih te a doo tih nuettahnah neh koep a thui pah.
2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
“Vaan ram tah a manghai pa neh vai uh. Te loh a capa ham yulueinah a saii pah.
3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
Te vaengah yulueinah la a khue rhoek te khue hamla a sal rhoek te a tueih dae lo ham ngaih uh pawh.
4 Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
Sal a tloe rhoek te koep a tueih tih, 'A khue rhoek te thui pa uh, kai kah buhkoknah ka tawn coeng he, ka vaito neh a toitup khaw a ngawn coengw, a cungkuem he a sikim coeng dongah yulueinah ah halo uh saeh,’ a ti nah.
5 но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
Tedae amih loh a sawtrhoel uh tih a ngen tah amah kah lo la, a tloe te a hnoyoihnah la cet uh.
6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
Te phoeiah a tloe rhoek loh manghai kah sal rhoek te a tuuk uh, a neet uh tih a ngawn uh.
7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
Te dongah manghai tah kosi a hong tih a rhalkap rhoek te a tueih. Te vaengah hlang aka ngawn rhoek te a poci sak tih a khopuei te a hlup pah.
8 Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
Te phoeiah a sal rhoek taengah, 'Yulueinah tah sikim la om coeng dae a khue rhoek te a koihhilh la a om uh moenih.
9 Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.
Te dongah longpuei caehtung ah cet uh lamtah na hmuh uh sarhui te yulueinah ah khue uh,’ a ti nah.
10 И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
Te phoeiah sal rhoek tah longpuei ah cet uh tih a hmuh uh sarhui te a thae neh a then khaw a coi uh. Te dongah yulueinah tah aka bul rhoek neh bae uh.
11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
Te vaengah manghai te kun tih aka bul rhoek te a sawt hatah, yulueinah himbai aka bai pawh hlang pakhat te kawl a hmuh.
12 И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
Te dongah anih te, “Pueivan aw, metlae yulueinah himbai om kolla hela na kun?” a ti nah. Tedae te long te hil a phah.
13 Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Te dongah manghai loh a tueihyoeih rhoek taengah, “Anih he a kut neh a kho pin uh lamtah poengben kah a yinnah khuila haek uh. Rhah neh no rhuengnah la om saeh,’ a ti nah.
14 Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.
Te dongah, “A khue rhoek tah muep om dae a coelh rhoek tah yool,” a ti nah.
15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.
Te phoeiah Pharisee rhoek tah koe uh Jesuh te a ol neh hlaeh ham dawtletnah a khueh uh.
16 И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
Te phoeiah a hnukbang rhoek te Herod kah hlang neh Jesuh taengla a tueih uh. Te vaengah, “Saya, a thuem la na om tih Pathen kah longpuei te oltak neh na thuituen te ka ming uh. U taengah khaw na tangyah pawt tih hlang maelhmai te na sawt moenih.
17 Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
Te dongah Kaisar taengah mangmu paek ham tueng neh a tueng pawt khaw nang loh me tlam lae na poek, kaimih taengah thui lah?” a ti na uh.
18 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?
Tedae Jesuh loh amih kah halangnah te a ming tih, “Hlangthai palat rhoek balae tih kai nan noemcai uh?
19 Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.
Mangmu ham tangka te kai n'tueng uh lah,” a ti nah. Te dongah a taengla denarii pakhat a khuen uh.
20 Той им каза: Чий е този образ и надпис?
Te vaengah amih te, “U kah mueimae neh ming nim he?” a ti nah.
21 Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.
Amah taengah, “Kaisar kah,” a ti uh. Te vaengah amih te, “Te dongah Kaisar kah tah Kaisar taengah, Pathen kah te Pathen taengah mael uh,” a ti nah.
22 И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.
A yaak uh vaengah let uh. Te dongah Jesuh te a toeng uh tih cet uh.
23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:
Te khohnin ah thohkoepnah om mahpawh aka ti Sadducee rhoek loh Jesuh te a paan uh.
24 Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.
Te phoeiah Jesuh te a dawt uh tih, “Saya, Moses loh, 'Khat khat tah ca a om kolla a duek atah anih yuu te a mana loh yunah saeh lamtah a maya ham a tiingan thoh pah saeh,'a ti.
25 А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;
Tedae kaimih taengah boeinaphung parhih om uh. Lamhma loh yuu a loh hata vik duek tih ca om kolla a yuu te a mana ham a hlah pah.
26 също и вторият и третият, до седмият.
A pabae neh a pathum neh parhih duela khaw amahboeiloeih la om.
27 А подир всички умря и жената.
A tloihsoi ah huta te khaw boeih duek uh.
28 И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.
Anih te boeih a hutnah uh oeh coeng dongah thohkoepnah dongah tah parhih khuikah u yuu lamlae a om eh?” a ti na uh.
29 А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.
Jesuh loh amih te a doo tih, “Cacim neh Pathen kah thaomnah aka ming pawt loh n'rhaithi uh coeng.
30 Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.
Thohkoepnah dongah yuloh vasak neh rhaihlan ti a om moenih. Tedae vaan ah tah puencawn bangla om uh coeng.
31 А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:
Tedae aka duek rhoek kah thohkoepnah te nangmih ham Pathen loh a thui te na tae uh moenih a?
32 “Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
'Kai tah Abraham kah Pathen, Isaak kah Pathen, Jakob kah Pathen ni. Aka duek rhoek kah pawt tih aka hing rhoek kah Pathen ni,’ a ti ta,” a ti nah.
33 И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.
Te vaengkah aka ya hlangping tah Jesuh kah thuituennah soah let uh.
34 А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.
Tedae Sadducee rhoek a paa sak te Pharisee rhoek loh a yaak uh vaengah thikat la tingtun uh.
35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
Te phoeiah amih khuikah olming pakhat loh,
36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?
“Saya, olkhueng khuiah mebang olpaek lae aka len?” tila a dawt tih a noemcai.
37 А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.
Te dongah Jesuh loh, “Boeipa na Pathen te na thinko boeih neh na hinglu boeih neh, na kopoek boeih neh lungnah.
38 Това е голямата и първа заповед.
He tah aka len neh aka lamhma olpaek ni.
39 А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.
A pabae khaw lamhma kah phek la om tih, “Na imben te namah bangla lungnah.
40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
He kah olpaek panit dongah olkhueng neh tonghma rhoek tah boeih cui,” a ti nah.
41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:
Pharisee rhoek te a tingtun uh vaengah Jesuh loh amih te a dawt tih,
42 Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.
“Khrih kawng te metlam na poek uh? U ca lamlae a om?” a ti nah. Te vaengah, “David kah capa,” a ti uh.
43 Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:
Te dongah amih te, “Te koinih David loh Khrih te Mueihla ah Boeipa la a khue tih,
44 “Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?
Boeipa loh ka Boeipa te, 'Na rhal rhoek te ka kho hmuiah ka khueh hlan duela kai kah bantang ah ngol,’ a ti nah te metlam a thui?
45 Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?
Te dongah David loh anih te boeipa la a khue atah metlamlae David kah capa la a om eh?” a ti nah.
46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.
Te vaengah a ol lan uh thai pawh. Te khohnin lamkah tah anih dawt ham te khat long khaw ngaingaih voel pawh.
