Матей 21
1 И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:
Mu thangu bafikama ku Yelusalemi, batula ku Betefange, buala buidi ku mongo minti mi olive, Yesu wutuma minlonguki miodi ayi
2 Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги.
wuba kamba: —Yendanu ku buala bobo buidi ku ntualꞌeno. Buna ma lumona phunda yi nketo yikangama ayi muanꞌandi wu mbakala va ndambu; luzinianguna ayi lundatina ziawu.
3 И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.
Enati mutu wuluyuvudi, buna luvutula: “Pfumu wuzivuidi mfunu”. Buna wela kuzifidisa mu nsualu.
4 А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва:
Mambu momo mavangama mu diambu di dedikisa mambu matuba mbikudi:
5 “Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица”.
Lukamba kuidi ndumba yi Sioni Tala Ntinuꞌaku wizidi kuidi ngeyo widi wulembama; widi va yilu phunda yi nketo vuendi va mbata muana phunda, muana wu phunda yi nketo.
6 И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;
Minlonguki miyenda, mivanga boso Yesu kaba kambila.
7 докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.
Minata phunda yinketo ayi muana phunda, miyala minledi miawu va mbata ziphunda beni bosi Yesu wuvuanda vana.
8 А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.
Nkangu wu batu bawombo bayala minledi miawu mu nzila. Bankaka bazenga matafi ma minti ayi bayala mawu mu nzila.
9 А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия Син! Благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!
Nkangu wu batu bobo baba ku ntuala ayi bobo baba ku mbusa, baba yamikinanga: Ozana kuidi Muana wu Davidi! Bika kasakumunu mutu wowo wunkuizila mu dizina di Pfumu Ozana mu bibuangu bizangama!
10 И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е тоя?
Bu kakota mu Yelusalemi, divula dioso dinikuka. Bayuvula: —Nani mutu wowo e?
11 А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет Галилейски.
Nkangu wu batu wuvutula: —Yesu, mbikudi wu Nazaleti mu zunga ki Ngalili!
12 А Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:
Yesu wukota mu luphangu lu Nzo Nzambi, wukuka batu boso baba sumba bima. Wusengubula zimeza zi bobo baba sienzanga zimbongo ayi bikundu bi bobo baba nsumbisa mabembi.
13 Писано е: “Домът ми ще се нарече молитвен дом” а вие го правите разбойнически вертеп.
Ayi wuba kamba: —Disonama ti Nzo ama yela tedolo Nzo yi lusambulu vayi beno lukitudi yawu suamunu ki mivi.
14 И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.
Baphofo ayi bantiudikanga bayiza kuidi niandi muna luphangu lu Nzo Nzambi ayi wubabelusa.
15 А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:
Bapfumu zi banganga Nzambi ayi minlongi mi Mina mifuema ngolo bu bamona bikumu biobi bivanga Yesu ayi bu bamona bana baba yamikina mu khati luphangu lu nzo Nzambi ti: “Ozana, kuidi muana Davidi!”
16 Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума:
Diawu banyuvudila: —Wulembo wi kuaku mambu momo bana bobo balembo tubi e? Yesu wuba vutudila: —Nyinga! Vayi lutengi ko: Ngeyo wutambula Nzitusu aku mu miunu mi bana balezi ayi nate mu miunu mi bana batsombi?
17 И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.
Bosi wubabika, wutotuka mu divula, wuyenda ku Betani kuawu kaleka.
18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.
Mu nsuka-nsuka bu kaba mvutuka ku divula, wumona nzala.
19 И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа. (aiōn g165)
Bu kamona nti wumosi wu figi va ndambu nzila, wufikama vaba nti beni vayi meza na meza kaka kamona. Buna wukamba nti beni: —Wulendi buela butanga kadi dikundi dimosi ko! Muna thangu beni nti wu figi wutumbu yuma. (aiōn g165)
20 И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?
Minlonguki bu mimona bobo, misimina ayi miyuvula: —A buevi nti wowo wuvikidi yumina?
21 А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.
Yesu wuba vutudila: —Bukiedika ndikulukamba enati minu kidi yeno ayi enati lulendi memata ko, bika sia ti lubeki kaka buvangila mambu maphengi mu nti wu figi wawu vayi lubeki bukambila kuidi mongo wowo: “Katuka vava, wukiloza mu mbu!” ayi mela vangama.
22 И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
Mambu mamo malunlomba mu lusambulu, luela matambula enati luwilukidi.
23 И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? И кой Ти е дал тая власт?
Yesu wukota mu Nzo Nzambi. Mu thangu kaba nlonga, bapfumu banganga Nzambi ayi bakulutu ba batu bayiza fikama va kaba ayi banyuvula: —Mu lulendo mbi wulembo vangila mambu momo? Ayi nani wuvana lulendo beni?
24 А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.
Yesu wuba vutudila: —Thidi kuluyuvula mamvana kiuvu kimosi. Enati lupheni mvutu, buna bosi minu mamvama ndieka kulukamba mu lulendo mbi ndilembo vangila mambu mama.
25 Йоановото кръщение от къде беше? От небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:
Nani wuvana Yowani minsua mu botika, Nzambi voti batu? Batona findana bawu na bawu ziphaka ayi batuba: —Beto kuiza kambi ti “Nzambi” buna maka tukamba ti “bila mbi lumanga kunwilukila?”
26 Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Йоана за пророк.
Bosi beto kamba ti “Batu” boma tummona mu diambu di nkangu wu batu bila baboso bazebi ti Yowani widi mbikudi.
27 И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.
Buna bavutudila Yesu: —Tusi zaba ko! Niandi mamvandi wuba kamba: —Minu mamvama ndilendi kulukamba ko kani mu lulendo mbi ndilembo vangilanga mambu momo.
28 Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.
Buevi lumbanza mu diambu diadi? Mutu wumosi wuba ayi bana bandi buadi bababakala. Wuyiza kuidi wutheti ayi wunkamba: “A muanꞌama yenda sadi buabu ku ndima yi vinu!”
29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.
Muana beni wumvutudila: “Mbengi kuama” Bosi kunzimunina, wubalula mayindu ayi wuyenda.
30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде.
Dise diyenda kuidi muana wummuadi ayi mo mawu mambu kankamba. Niandi wuvutula “Nyinga Tata, ndinkuenda.” Vayi kasi kuenda ko.
31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
Nani wuvanga luzolo lu Dise mu bana babuadi? Bamvutudila: —Muana wutheti. Buna Yesu wuba kamba: —Bukiedika ndikulukamba mimfutisi mi ziphaku ayi bandumba leta bela kulutuaminina mu kota mu Kipfumu ki Nzambi.
32 Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.
Bila Yowani wuyiza mu kulumonisa nzila yi busonga vayi lumanga kunwilukila. Muaki mimfutisi mi ziphaku ayi bandumba leta banwilukila. Ka diambu ko lumona momo vayi lusia balula mavanga ko muingi ku nzimunina lunwilukila.
33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.
—Wanu nongo yinkaka: Mutu wumosi wuba ndimꞌandi yi vinu, wutungila yawu luphangu, wukaba dibulu dimosi mu kamuninanga mimbutu ma vinu. Wutunga nzo yi banga mu diambu di sunganga ndimꞌandi. Wuyekula ndima beni mu mioko mi bisadi bi ndima muingi bayifutilanga; bosi wuyenda mu nzietolo.
34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.
Thangu yi mvelongo mimbutu bu yifuana, wutuma bisadi biandi kuidi bisadi biobi kadefisa ndima beni muingi belandi ndambuꞌandi mimbutu.
35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.
Vayi minkuni mi ndima yi vinu beni mibuila bisadi biandi: mibeta wumosi, mivonda wunkaka bosi milozila wuntatu matadi.
36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.
Pfumu yi ndima vinu beni wutuma bisadi binkaka; lelo bawombo katuma viokila bobo katuama tuma va theti vayi mambu mo mawu bavangulu kuidi bobo kasia bikila ndima.
37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.
Bosi wuba fidisila muanꞌandi bu katuba ti: bela kinzika muanꞌama.
38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.
Vayi minkuni buna mimona muana beni wulembo yizi, mikambasana ti: “Taleno mutu wowo wela vinginina kiuka, yizanu tumvonda muingi kiuka kikituka kieto.”
39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.
Mimbuila, minkoka ku nganda yi ndima ayi mimvonda.
40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?
Buevi lumbanza, thangu pfumu yi ndima yi vinu bu kela vutuka, buevi kela vangila minkuni miomio?
41 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.
Bamvutudila: —Wela vonda, mu kambu kiadi batu bobo bambimbi. Bosi wela defisa ndima yi vinu beni kuidi minkuni minkaka miomi miela kumvananga mimbutu mu kadika thangu yeti velo mimbutu!
42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи”?
Bosi Yesu wuba kamba: —Kadi khumbu lutengi ko mu masonoko: Ditadi diodi diloza mintungi dikituka ditadi di mfunu, di fuma ki nzo. Pfumu niandi wuvanga buawu. Ayi didi diambu di tsiminanga mu meso meto!
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.
Diawu ndikulukambila ti bela kuluziona Kipfumu ki Nzambi ayi bela vana kiawu kuidi batu bobo bela kibutila mimbutu.
44 И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще се пръсне.
Vayi woso mutu wela bua va ditadi beni wela keluka mu bitini, vayi woso wela builu ditadi beni wela mana kosumuka.
45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;
Buna bamana wa zinongo ziozi, bapfumu banganga Nzambi ayi Bafalisi babakula ti Yesu bawu kalembo yolukila.
46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.
Batomba nzila yi kunkangila vayi nkangu wu batu baba mona boma bila batu bammona ti niandi widi mbikudi.
