Матей 21
1 И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:
E, quando se aproximaram de Jerusalém, e chegaram a Bethphage, ao monte das Oliveiras, enviou então Jesus dois discípulos, dizendo-lhes:
2 Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги.
Ide à aldeia que está defronte de vós, e logo encontrareis uma jumenta presa, e um jumentinho com ela; desprendei-a, e trazei-mos.
3 И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.
E, se alguém vos disser alguma coisa, direis que o Senhor os há de míster: e logo os enviará.
4 А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва:
Ora tudo isto aconteceu para que se cumprisse o que foi dito pelo profeta, que diz:
5 “Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица”.
Dizei à filha de Sião: Eis que o teu Rei ai te vem, manso, e assentado sobre uma jumenta, e sobre um jumentinho, filho de animal sujeito ao jugo.
6 И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;
E, indo os discípulos, e fazendo como Jesus lhes ordenara,
7 докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.
Trouxeram a jumenta e o jumentinho, e sobre eles puseram os seus vestidos, e fizeram-no assentar em cima.
8 А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.
E muitíssima gente estendia os seus vestidos pelo caminho, e outros cortavam ramos de árvores, e os espalhavam pelo caminho.
9 А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия Син! Благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!
E a multidão que ia adiante, e a que seguia, clamava, dizendo: hosana ao Filho de David; bendito o que vem em nome do Senhor: hosana nas alturas.
10 И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е тоя?
E, entrando ele em Jerusalém, toda a cidade se alvoroçou, dizendo: Quem é este?
11 А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет Галилейски.
E a multidão dizia: Este é Jesus, o profeta de Nazareth da Galiléia.
12 А Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:
E entrou Jesus no templo de Deus, e expulsou todos os que vendiam e compravam no templo, e derribou as mesas dos cambistas e as cadeiras dos que vendiam pombas:
13 Писано е: “Домът ми ще се нарече молитвен дом” а вие го правите разбойнически вертеп.
E disse-lhes: Está escrito: A minha casa será chamada casa de oração: mas vós a tendes convertido em covil de ladrões.
14 И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.
E foram ter com ele ao templo cegos e coxos, e curou-os.
15 А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:
Vendo então os principais dos sacerdotes e os escribas as maravilhas que fazia, e os meninos clamando no templo, hosana ao Filho de David; indignaram-se,
16 Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума:
E disseram-lhe: Ouves o que estes dizem? E Jesus lhes disse: Sim; nunca lestes: Pela boca dos meninos e das criancinhas de peito aperfeiçoaste o louvor?
17 И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.
E, deixando-os, saiu da cidade para Bethania, e ali passou a noite.
18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.
E, de manhã, voltando para a cidade, teve fome;
19 И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа. (aiōn g165)
E, avistando uma figueira perto do caminho, dirigiu-se a ela, e não achou nela senão folhas. E disse-lhe: Nunca mais nasça fruto de ti. E a figueira secou imediatamente. (aiōn g165)
20 И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?
E os discípulos, vendo isto, maravilharam-se, dizendo: Como secou imediatamente a figueira?
21 А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.
Jesus, porém, respondendo, disse-lhes: Em verdade vos digo que, se tiverdes fé e não duvidardes, não só fareis isto à figueira, mas até, se a este monte disserdes: Ergue-te e precipita-te no mar, assim será feito;
22 И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
E tudo o que pedirdes na oração, crendo, o recebereis.
23 И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? И кой Ти е дал тая власт?
E, chegando ao templo, acercaram-se dele, estando já ensinando, os príncipes dos sacerdotes e os anciãos do povo, dizendo: Com que autoridade fazes isto? e quem te deu essa autoridade?
24 А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.
E Jesus, respondendo, disse-lhes: Eu também vos perguntarei uma coisa; se ma disserdes, também eu vos direi com que autoridade faço isto.
25 Йоановото кръщение от къде беше? От небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:
O batismo de João de onde era? Do céu, ou dos homens? E pensavam entre si, dizendo: Se dissermos: Do céu, ele nos dirá: Então porque não o crestes?
26 Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Йоана за пророк.
E, se dissermos: Dos homens, tememos o povo, porque todos consideram João como profeta.
27 И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.
E, respondendo a Jesus, disseram: Não sabemos. ele disse-lhes: Nem eu vos digo com que autoridade faço isto.
28 Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.
Mas que vos parece? Um homem tinha dois filhos, e, dirigindo-se ao primeiro, disse: Filho, vai trabalhar hoje na minha vinha.
29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.
Ele, porém, respondendo, disse: Não quero. Mas depois, arrependendo-se, foi.
30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде.
E, dirigindo-se ao segundo, falou-lhe de igual modo; e, respondendo ele, disse: Eu vou, senhor; e não foi.
31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
Qual dos dois fez a vontade do pai? Disseram-lhe eles: O primeiro. Disse-lhes Jesus: Em verdade vos digo que os publicanos e as meretrizes vos precedem no reino de Deus.
32 Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.
Porque João veio a vós no caminho de justiça, e não o crestes, mas os publicanos e as meretrizes o creram: vós, porém, vendo isto, nem depois vos arrependestes para o crer.
33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.
Ouvi ainda outra parábola: Houve um homem, pai de família, que plantou uma vinha, e circundou-a de um valado, e construiu nela um lagar, e edificou uma torre, e arrendou-a a uns lavradores, e ausentou-se para longe:
34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.
E, chegando o tempo dos frutos, enviou os seus servos aos lavradores, para receberem os seus frutos.
35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.
E os lavradores, apoderando-se dos servos, feriram um, mataram outro, e apedrejaram outro.
36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.
Depois enviou outros servos, em maior número do que os primeiros; e fizeram-lhes o mesmo;
37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.
E por último enviou-lhes seu filho, dizendo: Terão respeito a meu filho.
38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.
Mas os lavradores, vendo o filho, disseram entre si: Este é o herdeiro; vinde, matemo-lo, e apoderemo-nos da sua herança.
39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.
E, lançando mão dele, o arrastaram para fora da vinha, e o mataram.
40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?
Quando pois vier o senhor da vinha, que fará àqueles lavradores?
41 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.
Dizem-lhe eles: Dará afrontosa morte aos maus, e arrendará a vinha a outros lavradores, que a seus tempos lhe dêem os frutos.
42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи”?
Diz-lhes Jesus: Nunca lestes nas escrituras: A pedra, que os edificadores rejeitaram, essa foi posta por cabeça do ângulo: pelo Senhor foi feito isto, e é maravilhoso aos nossos olhos?
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.
Portanto eu vos digo que o reino de Deus vos será tirado, e será dado a gente que dê os seus frutos.
44 И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще се пръсне.
E quem cair sobre esta pedra despedaçar-se-a; e sobre quem ela cair esmagá-lo-a.
45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;
E os príncipes dos sacerdotes e os fariseus, ouvindo estas palavras, entenderam que falava deles;
46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.
E, pretendendo prendê-lo, recearam o povo, porquanto o tinham por profeta.
