Матей 21
1 И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:
Yesu ni anapunzi bake baikite karibu ni Yerusalemu na bayei mpaka Bethfag, kukitombe sa mizeituni, Boka po Yesu ngatumite anapunzi bake abele,
2 Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги.
Kabakokeya, “Muyende kukijiji cha kibii nnonge, na mwalowa kummona mwana wa mbonda bantabite palo, mukamwunde na kuniletya.
3 И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.
Mundu mana kanaluya mwammakiye,'Ngwana indakumpala' ni mundu ywo alowa kunneka na mwuiche nakwe.”
4 А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва:
Likowe lyoo lyapiti lyalibaite nabii lazima litimye. Kabakokeya,
5 “Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица”.
Mum'bakiye mwale Sayuni. linga, mpwalume wako endaicha kachinu, mnyenyekevu na ampoki mwana wa mbonda, mwana wa mbonda mnele.
6 И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;
Mwisho anapunzi bati buka no panga kati Yesu mwalangile.
7 докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.
Baneti mbonda na mwana wake, no tandika ngobo na Yesu ngampokya.
8 А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.
Bingi nkati ya bandu balandike ngobo yabe mundela na benge batekwi matawi ga mikongo no tandika mundela.
9 А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия Син! Благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!
Kipenga satilongolya Yesu na babamwindikiyae kabayoba, kabaya, “Hosana Mwana wa Daudi umebarikiwa ywaisa kwa lina lya Ngwana. Hosana kunani muno.
10 И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е тоя?
Yesu paikite Yerusalemu, mji woti watishtuka no baya, “Hayo wa nyai?”
11 А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет Галилейски.
Kipenga chayangwa, “Hayo nga Yesu nabii, boka Nazareti ya Galilaya.”
12 А Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:
Na mwisho Yesu ajingii mu'nyumba ya ibada ya Nnongo. Atikwapiya panja bote bababile kabapema no mpemeya mu'hekalu. Nga nokwa meza yabang'andae kamali na itengo ya babapemeyange ngunda.
13 Писано е: “Домът ми ще се нарече молитвен дом” а вие го правите разбойнически вертеп.
Kabakokeya, “Yaandikilwe, nyumba yango yalowa kemelwa ya maombi. Lakini mwenga mwipangite lipango lya anyang'anyi.”
14 И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.
Boka po ipofu ni ilema batikumwisilya muhekalu, ni ywembe atikwaponiya.
15 А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:
Ila apindo ba makuhani na aandishi pababweni maajabu agapangite, na pabayowine bana kabapanga ndoti muhekalu na kubaya, “Hosana mwana wa Daudi,” batikasirika muno.
16 Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума:
Batikumakiya, “Uyowine chabakibaya haba bandu?” Yesu ngabakiya, “Elo! Lakini muna wai kwaa soma, buka munkano wa aba bana na bana alele baba yonga benda sifu kinanoga?”
17 И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.
Boka po Yesu atikwaleka no yenda panja ya nnema akwo Bethania na agonjike kwokwo kwo.
18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.
Kindae kabuyangana, boka mjini, abweni njala.
19 И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа. (aiōn g165)
Abweni mtini bwega ya ndela. Atikuuyendea, lakini alibweni kwa litunda nnani yake ila makapi, atikuubakiya, “Buka lino kana wapambike kae.” na mtini wene watiyoma. (aiōn g165)
20 И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?
Anapunzi pababweni, batishangala no baya, “Ibi kitiwi mkongo utiyoma mara jimo?
21 А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.
Yesu kayangwa no kwabakiya, “kweli nenda kwamakiya, mana mubile na imani bila mashaka, mwalowa panga zaidi ya nkongo, mwalowa kukibakiya kitombe chelo kiboke kikatumbuki mu'bahari, ni yalowa pangilwa.
22 И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
Chochote cha mwaloba kwo salya, mana muaminile mwalowa pakya.”
23 И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? И кой Ти е дал тая власт?
Yesu paikite muhekalu, apindo ba makuhani ni apindo babandu batikunyendelya wakati kapundisha na kunnaluya, “Kwa ngupu gani upanga makowe aga? Na nyai ywakupei mamlaka ago?
24 А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.
Yesu kayangwa ni kuamakiya, Na nenga mbala kwanaluya linga liswali limo. Mana mwalowa kunibakiya, ni nenga nilowa kuwabakiya ni kwa ngupu ilenga nipangite makowe aga.
25 Йоановото кръщение от къде беше? От небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:
“Ubatixo wa Yohana waboka kumaunde au kwa bandu?”Kabakokeyana bene, kababaya, mana tubaye uboka kumaunde,'apala kutumakiya kwanini tuuaminite kwaa?'
26 Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Йоана за пророк.
Lakini mana tubayite,'uboka kwa bandu,'twalowa yogopa kipenga sa bandu, mana bote bamweni Yohana kati nabii.”
27 И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.
Boka po batikunkengama Yesu bakibaya, “Tutangite kwa” kabakokeya, “wala nenga niamakiya kwaa ngupu gani nipanga makowe aga.
28 Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.
Lakini muwaza namani? Mundu mwene bana abele. Kayenda kwa yumo ni kummakiya,'Mwana wango, nenda ukapange kazi kung'unda wa mizabibu.
29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.
Lino mwana kayangwa no baya,'niyenda kwaa.' Lakini baadae atibadilisha mawazo gake ni kuyenda.
30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде.
Na mundu yo ayei kea mwana wake ywana ibele ni kumakiya kati ywa kwanza. Mwana ayo kayangwa na kummakiya, nilowa yenda ngwana,' lakini ayendike kwaa.
31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
Ywaako kati ya aba abele ywapangite chakipendike tate bake? Kababaya, mwana wa kwanza.” Yesu kabakokeya, “kweli nenda kuamakiya baba kusanya ushuru ni amalaya balowa jingya mu'utawala wa Nnongo bila mwenga jingya.
32 Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.
Kwa mana Yohana aichile kwinu kwa ndela inyookile, lakini mwenga mwangana mwamini, wakati babakusanya ushuru ni amalya batikumwamini. Na mwenga, pamubweni aga gapangite, muweza kwaa kutubu ili badae mwamini.
33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.
Mupekani mpwano wenge. Pabile ni mundu mwene lieneo likolo lya bwe. Apandike mzabibu pawaegelile, atumite baadhi ya apanga kazi bake kwa balo akulima ba mizabibu yotola mizabibu yake.
34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.
Wakati wa mizabibu ikaribu na kwiuna, atumite atumishi kwa akulima wa mizabibu yotola mizabibu yake.
35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.
Lakini akulima ba zabibu ngabatola balo atumishi bake batikumkombwa yumo, batikum'bulaga ywenge, ni yumo bamkombwi ni maliwe.
36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.
Kwa mara yenge, mmiliki atumite atumishi benge, banansima zaidi ya balo bakwanza lakini akulima wa mizabibu bapangite kati balo ba kwanza.
37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.
Baada ya ago ngwana yolo atumite mwana wake, kabaya, “kwasababu ywa mwana wango balowa kumweshimu.”
38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.
Ila akulima ba mizabibu pabamweni kijana yolo, kababakiyana, “Hayo nga mrith, muiche, tumulage ni kumiliki urithi.'
39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.
Kabampotwa, kabantaikulya panja ya ng'unda wa mizabibu ni kummulaga.
40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?
Je! mwene ng'unda wa mizabibu paalowa icha, alowa kwapanga buli akulima ba miabibu?”
41 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.
Atikwabakiya, “alowa kwabomwana hobo bandu abya kwandela inanyata muno na mwisho alowa kukodisha ng'unda wa mizabibu kwa akulima bingi payalowa kelya.”
42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи”?
Yesu kabakokeya, “Munasoma kwa maandiko, liwe lyabalikani aandishi libile liwe likolo lya papembe Alii lyapitike kwa Ngwana sangala paminyo gitu?'
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.
Nga nyoo nganimakiya, utawala wa Nnongo ulowa boloywa buka kachinu na peyelwa mataifa genge gaga jali malunda gake.
44 И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще се пръсне.
Ywoywoti ywalowa tomboka kunani ya liwe lyo alowa tekwanika ipande ipande na kwaywoywoti lyalya mtombokya, lyalwa kumtimba.”
45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;
Akolo ba makuhani na mafarisayo pabayowine mifano yake batangite alongelya bembe.
46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.
Lakini kila pabapalage kummoywa bakiyogopage kipenga, kwa mwanja bamonage kati nabii.
