Матей 21
1 И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:
AND when they drew nigh unto Jerusalem, and were come to Bethphage, unto the mount of Olives, then sent Jesus two disciples,
2 Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги.
Saying unto them, Go into the village over against you, and straightway ye shall find an ass tied, and a colt with her: loose them, and bring them unto me.
3 И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.
And if any man say ought unto you, ye shall say, The Lord hath need of them; and straightway he will send them.
4 А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва:
All this was done, that it might be fulfilled which was spoken by the prophet, saying,
5 “Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица”.
Tell ye the daughter of Sion, Behold, thy King cometh unto thee, meek, and sitting upon an ass, and a colt the foal of an ass.
6 И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;
And the disciples went, and did as Jesus commanded them,
7 докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.
And brought the ass, and the colt, and put on them their clothes, and they set him thereon.
8 А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.
And a very great multitude spread their garments in the way; others cut down branches from the trees, and strawed them in the way.
9 А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия Син! Благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!
And the multitudes that went before, and that followed, cried, saying, Hosanna to the Son of David: Blessed is he that cometh in the name of the Lord; Hosanna in the highest.
10 И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е тоя?
And when he was come into Jerusalem, all the city was moved, saying, Who is this?
11 А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет Галилейски.
And the multitude said, This is Jesus the prophet of Nazareth of Galilee.
12 А Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:
And Jesus went into the temple of God, and cast out all them that sold and bought in the temple, and overthrew the tables of the moneychangers, and the seats of them that sold doves,
13 Писано е: “Домът ми ще се нарече молитвен дом” а вие го правите разбойнически вертеп.
And said unto them, It is written, My house shall be called the house of prayer; but ye have made it a den of thieves.
14 И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.
And the blind and the lame came to him in the temple; and he healed them.
15 А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:
And when the chief priests and scribes saw the wonderful things that he did, and the children crying in the temple, and saying, Hosanna to the Son of David; they were sore displeased,
16 Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума:
And said unto him, Hearest thou what these say? And Jesus saith unto them, Yea; have ye never read, Out of the mouth of babes and sucklings thou hast perfected praise?
17 И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.
And he left them, and went out of the city into Bethany; and he lodged there.
18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.
Now in the morning as he returned into the city, he hungered.
19 И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа. (aiōn g165)
And when he saw a fig tree in the way, he came to it, and found nothing thereon, but leaves only, and said unto it, Let no fruit grow on thee henceforward for ever. And presently the fig tree withered away. (aiōn g165)
20 И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?
And when the disciples saw it, they marvelled, saying, How soon is the fig tree withered away!
21 А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.
Jesus answered and said unto them, Verily I say unto you, If ye have faith, and doubt not, ye shall not only do this which is done to the fig tree, but also if ye shall say unto this mountain, Be thou removed, and be thou cast into the sea; it shall be done.
22 И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
And all things, whatsoever ye shall ask in prayer, believing, ye shall receive.
23 И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? И кой Ти е дал тая власт?
And when he was come into the temple, the chief priests and the elders of the people came unto him as he was teaching, and said, By what authority doest thou these things? and who gave thee this authority?
24 А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.
And Jesus answered and said unto them, I also will ask you one thing, which if ye tell me, I in like wise will tell you by what authority I do these things.
25 Йоановото кръщение от къде беше? От небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:
The baptism of John, whence was it? from heaven, or of men? And they reasoned with themselves, saying, If we shall say, From heaven; he will say unto us, Why did ye not then believe him?
26 Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Йоана за пророк.
But if we shall say, Of men; we fear the people; for all hold John as a prophet.
27 И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.
And they answered Jesus, and said, We cannot tell. And he said unto them, Neither tell I you by what authority I do these things.
28 Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.
But what think ye? A certain man had two sons; and he came to the first, and said, Son, go work to day in my vineyard.
29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.
He answered and said, I will not: but afterward he repented, and went.
30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде.
And he came to the second, and said likewise. And he answered and said, I go, sir: and went not.
31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
Whether of them twain did the will of his father? They say unto him, The first. Jesus saith unto them, Verily I say unto you, That the publicans and the harlots go into the kingdom of God before you.
32 Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.
For John came unto you in the way of righteousness, and ye believed him not: but the publicans and the harlots believed him: and ye, when ye had seen it, repented not afterward, that ye might believe him.
33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.
Hear another parable: There was a certain householder, which planted a vineyard, and hedged it round about, and digged a winepress in it, and built a tower, and let it out to husbandmen, and went into a far country:
34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.
And when the time of the fruit drew near, he sent his servants to the husbandmen, that they might receive the fruits of it.
35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.
And the husbandmen took his servants, and beat one, and killed another, and stoned another.
36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.
Again, he sent other servants more than the first: and they did unto them likewise.
37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.
But last of all he sent unto them his son, saying, They will reverence my son.
38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.
But when the husbandmen saw the son, they said among themselves, This is the heir; come, let us kill him, and let us seize on his inheritance.
39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.
And they caught him, and cast him out of the vineyard, and slew him.
40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?
When the lord therefore of the vineyard cometh, what will he do unto those husbandmen?
41 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.
They say unto him, He will miserably destroy those wicked men, and will let out his vineyard unto other husbandmen, which shall render him the fruits in their seasons.
42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи”?
Jesus saith unto them, Did ye never read in the scriptures, The stone which the builders rejected, the same is become the head of the corner: this is the Lord’s doing, and it is marvellous in our eyes?
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.
Therefore say I unto you, The kingdom of God shall be taken from you, and given to a nation bringing forth the fruits thereof.
44 И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще се пръсне.
And whosoever shall fall on this stone shall be broken: but on whomsoever it shall fall, it will grind him to powder.
45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;
And when the chief priests and Pharisees had heard his parables, they perceived that he spake of them.
46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.
But when they sought to lay hands on him, they feared the multitude, because they took him for a prophet.
