Матей 21
1 И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:
Now when they drew near to Jerusalem and came to Bethphage, opposite the Mount of Olives, then Jesus sent two disciples,
2 Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги.
saying to them: “Go into the village opposite you and immediately you will find a donkey tied, and a colt with her. Loose her and bring them to me.
3 И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.
And if anyone says anything to you, just say, ‘The Lord needs them,’ and immediately he will send them.”
4 А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва:
Now all this happened so that what was spoken through the prophet should be fulfilled, namely:
5 “Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица”.
“Say to the daughter of Zion, ‘Look, your King is coming to you, humble and mounted on a donkey, in fact, a young donkey, foal of a beast of burden.’”
6 И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;
So going and doing just as Jesus had commanded them,
7 докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.
the disciples brought the female donkey and the young donkey. And they placed their clothes on them and He sat down on them [the clothes].
8 А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.
And the very large crowd spread their clothes on the road, while others were cutting branches from the trees and spreading them on the road.
9 А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия Син! Благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!
Then the crowds who went in front and those who followed kept crying out, saying: “Hosanna to the Son of David! Blessed is He who comes in the name of the Lord! Hosanna in the highest heaven!”
10 И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е тоя?
So when He came into Jerusalem the whole city was stirred up, saying, “Who is this?”
11 А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет Галилейски.
And the crowds kept saying, “This is Jesus, the prophet from Natsareth of Galilee.”
12 А Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:
Jesus went into the temple of God and drove out all who were selling and buying in the temple, and He overturned the tables of the money changers and the seats of those who sold the doves.
13 Писано е: “Домът ми ще се нарече молитвен дом” а вие го правите разбойнически вертеп.
And He says to them, “It is written, ‘My house will be called a house of prayer,’ but you have made it ‘a cave of bandits’.”
14 И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.
And the lame and the blind came to Him in the temple, and He healed them.
15 А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:
But seeing the wonders that He did, and the children calling out in the temple and saying, “Hosanna to the Son of David!” the chief priests and the scribes became indignant
16 Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума:
and said to Him, “Do you hear what these are saying?” So Jesus says to them: “Yes. Have you never read that ‘Out of the mouth of babies and nursing infants You have prepared praise for Yourself’?”
17 И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.
Leaving them behind He went out of the city to Bethany and lodged there.
18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.
Now in the early morning, as He returned to the city, He was hungry.
19 И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа. (aiōn g165)
And seeing a lone fig tree by the road, He went up to it and found nothing on it, just leaves. And He says to it, “May you never again produce fruit!” And forthwith the fig tree started to wither. (aiōn g165)
20 И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?
And seeing it the disciples marveled saying, “How quickly the fig tree became withered!”
21 А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.
So in answer Jesus said to them: “Assuredly I say to you, if you (pl.) have faith and do not doubt, you will not only do what was done to the fig tree, but even if you should say to this mountain, ‘Be taken up and be thrown into the sea,’ it will happen.
22 И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
And anything whatever you may ask in the believing prayer, you will receive.”
23 И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? И кой Ти е дал тая власт?
So He came into the temple, and as He was teaching the chief priests and the elders of the people approached Him saying, “By what kind of authority are you doing these things?” and “Who gave you this authority?”
24 А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.
But in answer Jesus said to them: “I also will ask you one question, which if you tell me, I also will tell you by what authority I do these things:
25 Йоановото кръщение от къде беше? От небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:
The baptism of John—where was it from; from heaven or from men?” So they reasoned among themselves saying: “If we say, ‘From heaven,’ He will say to us, ‘Why then did you not believe him?’
26 Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Йоана за пророк.
But if we say, ‘From men,’ we fear the crowd, for all consider John as a prophet.”
27 И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.
So in answer to Jesus they said, “We do not know.” So He said to them: “Neither do I tell you by what authority I do these things.
28 Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.
“But what do you think? A certain man had two sons, and going to the first he said, ‘Son, go work today in my vineyard.’
29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.
But in answer he said, ‘I don't want to’ (but later he changed his mind and went).
30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде.
And going to the other he said likewise. And in answer he said, ‘I go, Sir’; yet he did not go.
31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
Which of the two did the will of the father?” They say to Him, “The first.” Jesus says to them: “Assuredly I say to you that the tax collectors and the prostitutes will go into the kingdom of God before you do.
32 Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.
For John came to you in the way of righteousness, and you did not believe him; but the tax collectors and the prostitutes believed him, yet when you saw it you did not afterward repent, so as to believe him.
33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.
“Hear another parable: There was a certain landowner who planted a vineyard and set a hedge around it, dug a winepress in it and built a tower. And he leased it to farmers and went on a journey.
34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.
When vintage-time drew near he sent his servants to the farmers to receive his fruits.
35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.
But the farmers took his servants—one they beat, one they killed, one they stoned.
36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.
Again he sent other servants, more than the first, and they did to them likewise.
37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.
So finally he sent his son to them saying, ‘They will respect my son.’
38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.
But when the farmers saw the son they said among themselves: ‘This is the heir. Come, let us kill him and take possession of his inheritance.’
39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.
And taking him they threw him out of the vineyard and killed him.
40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?
Therefore, when the owner of the vineyard comes, what will he do to those farmers?”
41 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.
They say to Him: “He will miserably destroy those miserable men! And he will lease the vineyard to other farmers who will render to him the fruits in their seasons.”
42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи”?
Jesus says to them: “Did you never read in the Scriptures: ‘A stone which the builders rejected, this one became the cornerstone. This was the Lord's doing, and it is marvelous in our eyes’?
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.
Therefore I say to you that the kingdom of God will be taken away from you and given to a nation producing the fruits of it.
44 И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще се пръсне.
Also, whoever falls upon this stone will be broken to pieces; but upon whomever it falls, it will grind him to powder.”
45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;
As the chief priests and Pharisees heard His parables they knew that He was speaking about them.
46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.
And although they wanted to seize Him, they were afraid of the crowds, because they considered Him as a prophet.
