Матей 21
1 И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:
Og da de nærmede sig Jerusalem og kom til Bethfage ved Oliebjerget, da udsendte Jesus to Disciple og sagde til dem:
2 Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги.
„Gaar hen i den Landsby, som ligger lige for eder; og straks skulle I finde en Aseninde bunden og et Føl hos hende; løser dem og fører dem til mig!
3 И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.
Og dersom nogen siger noget til eder, da siger, at Herren har Brug for dem, saa skal han straks sende dem.”
4 А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва:
Men dette er sket, for at det skulde opfyldes, der er talt ved Profeten, som siger:
5 “Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица”.
„Siger til Zions Datter: Se, din Konge kommer til dig, sagtmodig og ridende paa et Asen og paa et Trældyrs Føl.”
6 И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;
Men Disciplene gik hen og gjorde, som Jesus befalede dem;
7 докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.
og de hentede Aseninden og Føllet og lagde deres Klæder paa dem, og han satte sig derpaa.
8 А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.
Men de fleste af Folkeskaren bredte deres Klæder paa Vejen, andre huggede Grene af Træerne og strøede dem paa Vejen.
9 А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия Син! Благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!
Men Skarerne, som gik foran ham og fulgte efter, raabte og sagde: „Hosanna Davids Søn! velsignet være den, som kommer, i Herrens Navn! Hosanna i det højeste!”
10 И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е тоя?
Og da han drog ind i Jerusalem, kom hele Staden i Bevægelse og sagde: „Hvem er denne?”
11 А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет Галилейски.
Men Skarerne sagde: „Det er Profeten Jesus fra Nazareth i Galilæa.”
12 А Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:
Og Jesus gik ind i Guds Helligdom og uddrev alle dem, som solgte og købte i Helligdommen, og han væltede Vekselerernes Borde og Duekræmmernes Stole.
13 Писано е: “Домът ми ще се нарече молитвен дом” а вие го правите разбойнически вертеп.
Og han siger til dem: „Der er skrevet: Mit Hus skal kaldes et Bedehus; men I gøre det til en Røverkule.”
14 И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.
Og der kom blinde og lamme til ham i Helligdommen, og han helbredte dem.
15 А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:
Men da Ypperstepræsterne og de skriftkloge saa de Undergerninger, som han gjorde, og Børnene, som raabte i Helligdommen og sagde: „Hosanna Davids Søn!” bleve de vrede og sagde til ham:
16 Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума:
„Hører du, hvad disse sige?” Men Jesus siger til dem: „Ja! have I aldrig læst: Af umyndiges og diendes Mund har du beredt dig Lovsang?”
17 И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.
Og han forlod dem og gik uden for Staden til Bethania og overnattede der.
18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.
Men da han om Morgenen igen gik ind til Staden, blev han hungrig.
19 И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа. (aiōn g165)
Og han saa et Figentræ ved Vejen og gik hen til det, og han fandt intet derpaa uden Blade alene. Og han siger til det: „Aldrig i Evighed skal der vokse Frugt mere paa dig!” Og Figentræet visnede straks. (aiōn g165)
20 И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?
Og da Disciplene saa det, forundrede de sig og sagde: „Hvorledes kunde Figentræet straks visne?”
21 А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.
Men Jesus svarede og sagde til dem: „Sandelig, siger jeg eder, dersom I have Tro og ikke tvivle, da skulle I ikke alene kunne gøre det med Figentræet, men dersom I endog sige til dette Bjerg: Løft dig op og kast dig i Havet, da skal det ske.
22 И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
Og alt, hvad I begære i Bønnen troende, det skulle I faa.”
23 И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? И кой Ти е дал тая власт?
Og da han kom ind i Helligdommen, kom Ypperstepræsterne og Folkets Ældste hen til ham, medens han lærte, og de sagde: „Af hvad Magt gør du disse Ting, og hvem har givet dig denne Magt?”
24 А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.
Men Jesus svarede og sagde til dem: „Ogsaa jeg vil spørge eder om een Ting, og dersom I sige mig det, vil ogsaa jeg sige eder, af hvad Magt jeg gør disse Ting.
25 Йоановото кръщение от къде беше? От небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:
Johannes's Daab, hvorfra var den? Fra Himmelen eller fra Mennesker?” Men de tænkte ved sig selv og sagde: „Sige vi: Fra Himmelen, da vil han sige til os: Hvorfor troede I ham da ikke?
26 Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Йоана за пророк.
Men sige vi: Fra Mennesker, frygte vi for Mængden; thi de holde alle Johannes for en Profet.”
27 И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.
Og de svarede Jesus og sagde: „Det vide vi ikke.” Da sagde ogsaa han til dem: „Saa siger ikke heller jeg eder, af hvad Magt jeg gør disse Ting.
28 Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.
Men hvad tykkes eder? En Mand havde to Børn; og han gik til den første og sagde: Barn! gaa hen, arbejd i Dag i min Vingaard!
29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.
Men han svarede og sagde: Nej, jeg vil ikke; men bagefter fortrød han det og gik derhen.
30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде.
Og han gik til den anden og sagde ligesaa. Men han svarede og sagde: Ja, Herre! og gik ikke derhen.
31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
Hvem af de to gjorde Faderens Villie?” De sige: „Den første.” Jesus siger til dem: „Sandelig siger jeg eder, at Toldere og Skøger gaa forud for eder ind i Guds Rige.
32 Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.
Thi Johannes kom til eder paa Retfærdigheds Vej, og I troede ham ikke, men Toldere og Skøger troede ham; men endskønt I saa det, fortrøde I det alligevel ikke bagefter, saa I troede ham.
33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.
Hører en anden Lignelse: Der var en Husbonde, som plantede en Vingaard og satte et Gærde omkring den og gravede en Perse i den og byggede et Taarn; og han lejede den ud til Vingaardsmænd og drog udenlands.
34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.
Men da Frugttiden nærmede sig, sendte han sine Tjenere til Vingaardsmændene for at faa dens Frugter.
35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.
Og Vingaardsmændene grebe hans Tjenere, og en sloge de, en dræbte de, og en stenede de.
36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.
Atter sendte han andre Tjenere hen, flere end de første; og de gjorde ligesaa med dem.
37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.
Men til sidst sendte han sin Søn til dem og sagde: De ville undse sig for min Søn.
38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.
Men da Vingaardsmændene saa Sønnen, sagde de til hverandre: Det er Arvingen; kommer, lader os slaa ham ihjel og faa hans Arv!
39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.
Og de grebe ham og kastede ham ud af Vingaarden og sloge ham ihjel.
40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?
Naar da Vingaardens Herre kommer, hvad vil han saa gøre med disse Vingaardsmænd?”
41 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.
De sige til ham: „Ilde vil han ødelægge de onde og leje sin Vingaard ud til andre Vingaardsmænd, som ville give ham Frugterne i deres Tid.”
42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи”?
Jesus siger til dem: „Have I aldrig læst i Skrifterne: Den Sten, som Bygningsmændene forkastede, den er bleven til en Hovedhjørnesten; fra Herren er dette kommet, og det er underligt for vore Øjne.
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.
Derfor siger jeg eder, at Guds Rige skal tages fra eder og gives til et Folk, som bærer dets Frugter.
44 И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще се пръсне.
Og den, som falder paa denne Sten, skal slaa sig sønder; men hvem den falder paa, ham skal den knuse.”
45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;
Og da Ypperstepræsterne og Farisæerne hørte hans Lignelser, forstode de, at han talte om dem.
46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.
Og de søgte at gribe ham, men frygtede for Skarerne; thi de holdt ham for en Profet.
