Матей 21
1 И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:
Wa Yesu ni mrli koh ma ba hi ka tie whiewhiere ni Urushalima nda hi ni ngblu u Zaitun u Betafaji, u Yesu ka ton mrli koh ma ha bari,
2 Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги.
nda hla ni bawu, “Hi ni vi gbu u whiewhiere yi u bi toh ba lo nankpron mba vren nankpron bari zi. Si ba ndi nji ba ye nimu.
3 И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.
Indrjori nita mye yi kpye, bika hla ndi, 'Bachi ni tie ndu niwu,' u ndji kima ni gbla nno yi ni mba.”
4 А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва:
Bati wayi ni ndu ku gyren me ni tre wa ba hlawu ni nyu anabia. A tre ndi,
5 “Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица”.
“Hla ni vrenwa u Sihiyona, 'Toh yi, Ichu mbi si ye ni yi,' U katu grji nda hon ni nankpron wa ahi vren maa.'”
6 И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;
U mrli koh ma ba hi nda ka tie towa Yesu a hla ni bawu'a.
7 докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.
Ba ka nji nankpron a mba vren maa ye, nda vu ba nklon ba sa nitu mba, u Yesu ka hon son ni tu kpi mba.
8 А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.
Imbru gbugbu ndji ba ba ka ba nklon mba l'ba ni wu nitu nkon, u bari baka tsen vunvu kunkron sru ni nkon a.
9 А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия Син! Благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!
U ijbu ndji biwa ba he ni ko shishi ma, ni biwa ba he ko gon maa, baka kla ngblo nyu nda ni hla ndi, “Hosanna ni vren Doda! Wawu wa a si ye nimi ndi Bachi, ahe ni lulu! Hosanna hi ni shu babran!”
10 И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е тоя?
Niwa Yesu a ri ni Urushalima u muu ma ka suni gbua u ba tre ndi, “Ihi nha mu yi?”
11 А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет Галилейски.
U ijbu ndji ba ba saa ndi, “Iwayi hi Yesu anabi wa a rji ni Galilia.”
12 А Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:
U Yesu ka ri ni Hekali. A zu bi le ni bi le ni rju nda tru ba tebru u bi sran nklen ni u bi le tatabara (nghwu)
13 Писано е: “Домът ми ще се нарече молитвен дом” а вие го правите разбойнически вертеп.
A hla bawu, “Ba nha ndi, 'Ikoh mu ba yowu nda hi koh u aduwa.' u bi kawu tie fron u bi ybi.”
14 И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.
U bi fyen ni bi c'bi za baka ye niwu ni Hekalia wa'a den ba.
15 А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:
Niwa Prist bi ninkon ba ni bi tsro ataura ba toh ba kpyi wa a tie u ba manji mba wakran nda lawo mrli ba bubu kla ngblo nyu nimi Hekali nda ni tre, “Hosanna ni vren Doda,” u baka vra nfu.
16 Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума:
Baka hla niwu, “U si wo kpye wa ndji biyi ba ki trea?” Yesu a hla bawu, “Ee! U bina kra na ndi, 'Rji ni nyu kpran mrli ni bi ma sisan u yo gbyre san?”
17 И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.
U Yesu ka kab don nda rju hi ni kiekle gbu Betani nda kru ni kima.
18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.
Ni mble a kma si ye ni gbua, u iyon ka tiwu.
19 И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа. (aiōn g165)
A to nci mbua ni nyu nkon, nda hi ni kima nda hi ni nci ma nda ka toh a hi kpukpa vunvu yi hama ni klo. A hla niwu, “Na la klo ngana sese kase,” u mbua tsi klu (aiōn g165)
20 И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?
Niwa mrli koh ma ba toh a, ba manji ma wakran nda tre, “Anihe mu rli imbua tsi klu?”
21 А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.
Yesu a saa nda hla bawu, “Njanji mu mi hla yiwu, bita he ni nkpon nji ndi na rju ni sron na, bina tie kpye wa ba tie ni mbua yi a megyen, bi hla ni ngblu yi, “Chu hi ku ni mma, u wani he tokima.
22 И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
Ikpye wa bi mye ni aduwa ndi nyme, bi kpa.”
23 И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? И кой Ти е дал тая власт?
Niwa Yesu ari ni hekalia, u Prist bi ninkon ni cice ba ye niwu kasia tsro nda tre, “Ani ngbengblen rime u tie kpyi biyi, wa hi nha nno wu gbengblen yi?
24 А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.
Yesu a saa nda hla ni bawu, “I me ngame mi mye yi imye ri. Bita hla mu ime me mi hla ni yiwu ka ni ngbengblen rime mi tie kpyi biyi.
25 Йоановото кръщение от къде беше? От небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:
Batisma u Yohana - a rji ni mma meyi? A rji ni shulu ka a rji ni ba ndji? U baka sron mu ni kpa mba, nda tre, “Kita tre ndi, a rji ni shulu, ani hla tawu, wa ngye tie bina kpau nyme na?
26 Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Йоана за пророк.
U kie ta hla, 'a rji ni ndji,' kie klu sissri ndji, wa ba toh Yohana ahi anabi.”
27 И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.
U baka saa ni Yesu na hla, “Kie na toh na.” Wawu ngame hla ni bawu ndi, “Ime me mina hla yiwu ka ni ngbengblen rime mi tie kpi biyi na.
28 Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.
U biki ta mre nihe? Indji a he ni mri lon ha. Ahi ni u mumla nda tre, 'vrenmu, hi tie ndu ni rju luwa.'
29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.
Ivren a ka saa nda tre, Mi na hina aye tamre ni ko gon nda ye hi.
30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде.
U igua hi ni vren u ha nda hla wu toh u rima. Ivren yi a saa nda hla, 'Mi hi, Tietie, nda na ye hi na.
31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
A hi rime nimi mri ha ba a tie kpye wa tie mba a son a?” Baka hla, “U mumlaa.” Yesu ka hla ni bawu, “Njanji mu mi hla ni yiwu, bi kpa ban ni bi tie ntran ba ri ni gbu u chu Rji guchi ni yiwu.
32 Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.
Yohana a ye niyi ni ngon u ndindi, u bika na nyme niwu na, u bi kpa' ban ni bi tie ntran baka nyme niwu. U biyi wa bi toh towa, bi na yo ru ru ndi nyme ni wu na.
33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.
La wo njo ri ngari. Indji ri ahe ni rju. A sen kpyi ni mima, nda hrawu kagon ma, nda shi juju u shbi ma klo inabi ni rjua, nda la mme koh ri guglo ma nda nno rjua ni wo bi ron bari. Nda hi ni gbu ri.
34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.
Wa nton u shbi inabi a tie whiewhiere, a ton gran ma bari hi ndu ba kpa klo ma nji wu.
35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.
U bi ya rju'a baka vu gran ma ba nda tsi ri mba, nda wuu ri nda ta rima ni tita.
36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.
U ndji u rju'a ala ton gran ma bari wa ba nna bi mumla, u bi ron rju'a baka tie ni bawu towa ba tie ni bi mumla'a.
37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.
Indji u rju'a a ye ton vren ma hi ni ko gon bi mu ba, nda tre, ba wo vren mu'a.
38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.
U wa bi ron ba ba toh vren'a, ba tre ni kpamba, Iwayi yi hi wa ani son nyu ma, ye, kie wuu ndi kpa rju'a.
39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.
U baka vu rju ni rju'a taga nda wuu.
40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?
U indji u rju'a nita ye, ani tie bi ron ba ni he?
41 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.
U ba hla wu, “Ani wuu meme bi ron ba ni kpukpo ya,' nda ka rju'a nno bi ron bari wa ba ka hanwu ni nton wa inebi tie a.
42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи”?
Yesu a hla ni bwu, “Bi na kra ni tre Irji na, 'Tita wa bi mme ba kamba niwu a ka tie tita u nfron ma. Iwa yi ahi tie u Irji nda bi ni shishi mbu?
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.
Nitu kimayi me hla yiwu, ba kpa gbu u chu Irji niyi nda ka nno u ko ra ri wa ani ti ndindia.
44 И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще се пръсне.
U wa a rjoku nitu tita yia, ani chon tie rjuru me. U nitu ndji wa ku'a ani Myrian wu.”
45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;
Wa Prist bi ninkon ba ni ba Farisawa ba wo njo maa, baka toh nda asi tre nitu mba.
46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.
Ba wa nkon u vu nda klu sissri jbu ndji ba, nitu wa indji ba ban wu nda a hi anabi.
