Матей 20

1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

Porque el reino de los cielos es semejante a un hombre, padre de familias, que salió por la mañana a coger peones para su viña.

2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.

Y concertado con los peones por un denario al día, los envió a su viña.

3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;

Y saliendo cerca de la hora de las tres, vio otros que estaban en la plaza ociosos,

4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.

Y les dijo: Id también vosotros a mi viña, y os daré lo que fuere justo. Y ellos fueron.

5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.

Salió otra vez cerca de las seis y de las nueve horas, e hizo lo mismo.

6 А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни?

Y saliendo cerca de las once horas, halló otros que estaban ociosos, y les dijo: ¿Por qué estáis aquí todo el día ociosos?

7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].

Dícenle ellos: Porque nadie nos ha cogido. Díceles: Id también vosotros a la viña, y recibiréis lo que fuere justo.

8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.

Y cuando fue la tarde del día, el señor de la viña dijo a su administrador: Llama los peones, y págales el jornal, comenzando desde los postreros hasta los primeros.

9 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.

Y viniendo los que habían venido cerca de las once horas, recibieron cada uno un denario.

10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.

Y viniendo también los primeros, pensaron que habían de recibir más; pero también ellos recibieron cada uno un denario.

11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

Y tomándo lo, murmuraban contra el padre de la familia,

12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

Diciendo: Estos postreros solo han trabajado una hora, y los has hecho iguales a nosotros, que hemos llevado la carga, y el calor del día.

13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

Y él respondiendo dijo a uno de ellos: Amigo, no te hago agravio. ¿No te concertaste conmigo por un denario?

14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.

Toma lo que es tuyo, y vete: yo quiero dar a este postrero como a ti.

15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо(Гръцки: Лошо.), защото аз съм добър?

¿No me es lícito a mí hacer lo que quiero en mis cosas? ¿O es malo tu ojo, porque yo soy bueno?

16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни.

Así los primeros serán postreros; y los postreros primeros; porque muchos son llamados, mas pocos escogidos.

17 И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им рече:

Y subiendo Jesús a Jerusalem, tomó sus doce discípulos aparte en el camino, y les dijo:

18 Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,

He aquí, subimos a Jerusalem, y el Hijo del hombre será entregado a los príncipes de los sacerdotes, y a los escribas, y le condenarán a muerte.

19 и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.

Y le entregarán a los Gentiles, para que le escarnezcan, y azoten, y crucifiquen; mas al tercero día resucitará.

20 Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

Entonces se llegó a él la madre de los hijos de Zebedeo con sus hijos, adorando, y pidiéndole algo.

21 А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един от ляво Ти в Твоето царство.

Y él le dijo: ¿Qué quieres? Ella le dijo: Di que se asienten estos dos hijos míos, el uno a tu mano derecha, y el otro a tu izquierda, en tu reino.

22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.

Entonces Jesús respondiendo, dijo: No sabéis lo que pedís. ¿Podéis beber de la copa de que yo tengo que beber; y ser bautizados del bautismo de que yo soy bautizado? Dicen ellos: Podemos.

23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.

El les dice: A la verdad de mi copa beberéis; y del bautismo de que yo soy bautizado, seréis bautizados; mas sentaros a mi mano derecha, y a mi izquierda, no es mío darlo, sino a los que está aparejado por mi Padre.

24 И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

Y como los diez oyeron esto, se enojaron de los dos hermanos.

25 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях.

Entonces Jesús llamándolos, dijo: Ya sabéis que los príncipes de los Gentiles se enseñorean sobre ellos; y los que son grandes ejercen sobre ellos potestad.

26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

Mas entre vosotros no será así; sino el que entre vosotros quisiere hacerse grande, será vuestro servidor;

27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

Y el que entre vosotros quisiere ser el primero, será vuestro siervo:

28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

Así como el Hijo del hombre no vino para ser servido, sino para servir, y para dar su vida en rescate por muchos.

29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.

Entonces saliendo ellos de Jericó, le seguía una gran multitud.

30 И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!

Y, he aquí, dos ciegos sentados junto al camino, como oyeron que Jesús pasaba, clamaron, diciendo: Señor, Hijo de David, ten misericordia de nosotros.

31 А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов!

Y la multitud les reñía para que callasen; mas ellos clamaban más, diciendo: Señor, Hijo de David, ten misericordia de nosotros.

32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!

Y parándose Jesús, los llamó, y dijo: ¿Qué queréis que haga por vosotros?

33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.

Dícenle ellos: Señor, que sean abiertos nuestros ojos.

34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.

Entonces Jesús teniéndoles misericordia, tocó los ojos de ellos, y luego sus ojos recibieron la vista, y le siguieron.