< Матей 20 >
1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
“Invân Rêngram chu mi inkhatin a grapebila mi senkhat inloa sintho rang rokin jîng renga ajôkpai angin ani.
2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
Ama'n a sinthopungei hah asûna duli pêk ngei rangin a jôta, male a grapebila sintho rangin a tîr ngei zoi.
3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
Jîng dâr kuo ânringin chu bazar muna a se nôka, mahan mi senkhat ite tho loia an inding ava mua,
4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
masikin an kôm, ‘Nangni khom se ungla, grapebila va sin ungla, rathaman asadên nangni pêk ki tih,’ a tipe ngeia.
5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
Masikin an se zoi. Hanchu sûn dâr sômleinik le chonûk dâr thuma khom ma angdênin a thoa.
6 А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни?
Kholoi dâr rangnga ânring rangtôn bazar muna ava se nôka, mi senkhat ite sin loia ânding chien ava mu ngei nôka. An kôm, ‘Ithomo ite sin loiin mahin sûn nin min hek?’ tiin a rekel ngeia.
7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
Anni han a kôm, ‘tutên mi min lo mak ngei,’ tiin an thuona. Asa, hanchu, nangni khom se ungla grapebila sin va tho roi,” a tipe ngeia.
8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
Kholoi ahong nîn chu, a pumapa han a sum vongpu kôm han, “Sinthopu ngei hah koi inla, anûktaka hong inlopu ngei renga phutin amasataka hong inlopu ngei dênin an rathaman pêk ngei roh,” a tia.
9 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
Kholoi dâr rangnga sintho koppu ngei ha chu duli chit pêk an nia.
10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
Masikin motontaka sintho koppu ngei hah an hongin chu atam uol man rangin an mindona; hannirese anni khom duli chit kêng pêk an ni.
11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
An sum hah an lâka, a pumapa chunga an chier phut zoi.
12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
“Hi mi nûktaka hôn lo ngei hi chu dâr khat vai an sinna ania, keini chu nisa luma sûntuonin kin sina, hannoma, keini mi ni pêk dôr nanâk anni khom ne pêka!” an tia.
13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
A pumapa han, an lâia inkhat kôm han, “‘Rangâi ta, mal,’ nang huong mu-ung. Ikhomnirse asûna duli loa sintho ranga no jôt ani.
14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
Atûn na rathaman lâk inla, ni ina se roh. Nangma nang ke pêk dôr hih hi anûktaka a hon lopu khom hih pêk ku nuom ani.
15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо(Гръцки: Лошо.), защото аз съм добър?
Ka sum chu ki ti lamtaka mang rangin rachamneina dôn mu-ung mo? Aninônchu ka mannarloi sikin na narsa mini?” a tipea.
16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни.
Hanchu Jisua'n, “Masikin anûktak ngei hah amotontak la nîng an ta, amotontak ngei hah anûktak la nîng an tih,” tiin chongkhârnân a tia.
17 И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им рече:
Jisua Jerusalem tena se lâihan, ruoisingei sômleinik hah an theiin a tuong ngeia, lampuia an lôn pumin inrûkten an kôm,
18 Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,
“Rangâi ta u, Jerusalema ei se rang ania, mahan Miriem Nâipasal hi Ochaisingei le Balam minchupungei kuta minsûrin om a tih. Thi rangin theiloimintum an ta,
19 и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.
hanchu Jentailngei kuta pêk an ta, anni han munui inzanân mang an ta, vîk an ta, khrosa jêmdel an tih; hannirese sûnthum suole chu aringin kaithoiin om a tih,” a tia.
20 Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.
Hanchu Jebedee lômnu hah a nâipasal inik ngei leh Jisua kôm an honga, amakunga khûkinbilin, a lungkhamna a zonga.
21 А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един от ляво Ти в Твоето царство.
Jisua'n a kôm, “Imo nu nuom?” tiin amanu hah a rekela. Amanu han, “Hi ka nâipasal inik ngei hih Rêng nini tika na chang tieng inkhat no voitieng inkhat min sung rangin chong mênkhâm pe roh,” tiin a thuona.
22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.
Jisua'n, nâipasalngei kôm han, “Nin zong hih nin riet loi ani, Tuongna kilât ki nêk rang hih nin nêk thei rang mo?” a tia. “Thei kin tih,” tiin an thuona.
23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.
Jisua'n an kôm, “Ki kilât chu nêk tatak nan ta,” hannirese, “tumo ka chang tieng le ko voi tienga ânsung rang chu keiman zen rangin racham dôn mu-ung. Hi munngei hih chu ka Pa'n a mintuo pe ngei ta rang kêng ani,” a tia.
24 И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
Ruoisi dang sômngei han ma chong hah an rietin chu, lâibung inik ngei chunga an ningathik zoia.
25 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях.
Masikin Jisua'n an rêngin a koitûp ngeia, an kôm, “Jentailngei chunga roijêkpua an phunngei chu an chunga an inlaltatak ngâia, an ruoipungei khom an chunga rachamneina an dôn ok ngâi iti nin riet.
26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
Nikhomrese, nin lâia chu ma anghin ani rang nimak. Tukhomin alien a nuomin chu, nin tîrlâm ani bak ngêt rang ani;
27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
Mapêna, nin lâia tukhomin amotontak ani nuomin chu nin tîrlâm a chang bak ngêt rang ani.
28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
Miriem Nâipasal luo mana min a sin an tho pe rangin juong maka, mi sin tho pe rang le mi tamtak rattan ranga a ringna pêk rangin kêng a juong ani,” a tia.
29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.
Jisua le a ruoisingei Jericho hah an mâkin chu, mipui tamtakin an jûia.
30 И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!
Mitcho inik lampui kôla insungin Jisua a hongvun iti an rietin chu, “David Nâipasal! Kin chunga inrieng mi mu roh, Pu!” tiin an in-ieka.
31 А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов!
Mipui ngei han dâirek rangin an ngo ngeia. Aniatachu anni han, “David Nâipasal! Kin chunga inrieng mimu roh, Pu!” tiin an iniek minring uola.
32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!
Jisua ânngama a koi ngeia, “Imo nangni rangin ni min tho nin nuom?” tiin a rekel ngeia.
33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.
“Pu, mitvârna mi ni pêk rang hih kin nuom ani!” tiin an thuona.
34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.
Jisua'n an chunga inriengmuna a dôna, an mitngei hah a tôn pe ngeia, voikhatrengin an hong mu thei kelena, a nûk an jûi zoi ani.