< Матей 20 >
1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
Porque o reino dos céus é semelhante a um homem, pai de família, que saiu de madrugada a assalariar trabalhadores para a sua vinha.
2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
E, ajustando com os trabalhadores a um dinheiro por dia, mandou-os para a sua vinha.
3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
E, saindo perto da hora terceira, viu outros que estavam ociosos na praça,
4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
E disse-lhes: Ide vós também para a vinha, e dar-vos-ei o que for justo. E eles foram.
5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
Saindo outra vez, perto da hora sexta e nona, fez o mesmo.
6 А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни?
E, saindo perto da hora undécima, encontrou outros que estavam ociosos, e diz-lhes: Porque estais ociosos todo o dia?
7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
Dizem-lhe eles: Porque ninguém nos assalariou. Diz-lhes ele: Ide vós também para a vinha, e recebereis o que for justo.
8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
E, aproximando-se a noite, diz o senhor da vinha ao seu mordomo: Chama os trabalhadores, e paga-lhes o jornal, começando desde os derradeiros até aos primeiros.
9 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
E, chegando os que tinham ido perto da hora undécima, receberam um dinheiro cada um.
10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
Chegando, porém, os primeiros, cuidaram que haviam de receber mais; e também receberam um dinheiro cada um;
11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
E, recebendo-o, murmuravam contra o pai de família,
12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
Dizendo: Estes derradeiros trabalharam só uma hora, e tu os igualaste conosco, que suportamos a fadiga e a calma do dia.
13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
Ele, porém, respondendo, disse a um deles: Amigo, não te faço agravo; não ajustaste tu comigo por um dinheiro?
14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
Toma o que é teu, e retira-te; eu quero dar a este derradeiro tanto como a ti.
15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо(Гръцки: Лошо.), защото аз съм добър?
Ou não me é lícito fazer o que quizer do que é meu? Ou é mau o teu olho porque eu sou bom
16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни.
Assim os derradeiros serão primeiros, e os primeiros derradeiros; porque muitos são chamados, mas poucos escolhidos.
17 И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им рече:
E Jesus, subindo a Jerusalém, chamou de parte os seus doze discípulos, e no caminho disse-lhes:
18 Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,
Eis que subimos a Jerusalém, e o Filho do homem será entregue aos príncipes dos sacerdotes, e aos escribas, e condena-lo-ão à morte.
19 и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.
E o entregarão aos gentios para que dele escarneçam, e o açoitem e crucifiquem; e ao terceiro dia resuscitará.
20 Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.
Então se aproximou dele a mãe dos filhos de Zebedeo, com seus filhos, adorando-o, e pedindo-lhe alguma coisa.
21 А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един от ляво Ти в Твоето царство.
E ele diz-lhe: Que queres? Diz-lhe ela: Dize que estes meus dois filhos se assentem, um à tua direita e outro à tua esquerda, no teu reino.
22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.
Jesus, porém, respondendo, disse: Não sabeis o que pedis; podeis vós beber o cálice que eu hei de beber, e ser batizados com o batismo com que eu sou batizado? Dizem-lhe eles: Podemos.
23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.
E diz-lhes ele: Na verdade bebereis o meu cálice e sereis batizados com o batismo com que eu sou batizado, mas assentar-se à minha direita ou à minha esquerda não me pertence concedê-lo, mas será para aqueles a quem meu Pai o tem preparado.
24 И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
E, quando os dez ouviram isto, indignaram-se contra os dois irmãos.
25 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях.
Então Jesus, chamando-os para junto de si, disse: Bem sabeis que os príncipes dos gentios os dominam, e que os grandes exercem autoridade sobre eles.
26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
Não será assim entre vós; mas todo aquele que quizer entre vós fazer-se grande seja vosso servente;
27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
E qualquer que entre vós quizer ser o primeiro seja vosso servo;
28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
Assim como o Filho do homem não veio para ser servido, mas a servir, e a dar a sua vida em resgate por muitos.
29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.
E, saindo eles de Jericó, seguiu-o grande multidão,
30 И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!
E eis que dois cegos, assentados junto do caminho, ouvindo que Jesus passava, clamaram, dizendo: Senhor, Filho de David, tem misericórdia de nós.
31 А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов!
E a multidão os repreendia, para que se calassem; eles, porém, cada vez clamavam mais, dizendo: Senhor, Filho de David, tem misericórdia de nós.
32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!
E Jesus, parando, chamou-os, e disse: Que quereis que vos faça?
33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.
Disseram-lhe eles: Senhor, que os nossos olhos sejam abertos.
34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.
Então Jesus, movido de intima compaixão, tocou-lhe nos olhos, e logo viram; e o seguiram.