Матей 20
1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
"For the Kingdom of the Heavens is like an employer who went out early in the morning to hire men to work in his vineyard,
2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
and having made an agreement with them for a shilling a day, sent them into his vineyard.
3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
About nine o'clock he went out and saw others loitering in the market-place.
4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
To these also he said, "'You also, go into the vineyard, and whatever is right I will give you.'
5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
"So they went. Again about twelve, and about three o'clock, he went out and did the same.
6 А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни?
And going out about five o'clock he found others loitering, and he asked them, "'Why have you been standing here all day long, doing nothing?'
7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
"'Because no one has hired us,' they replied. "'You also, go into the vineyard,' he said.
8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
"When evening came, the master said to his steward, "'Call the men and pay them their wages. Begin with the last set and finish with the first.'
9 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
"When those came who had begun at five o'clock, they received a shilling apiece;
10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
and when the first came, they expected to get more, but they also each got the shilling.
11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
So when they had received it, they grumbled against the employer, saying,
12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
"'These who came last have done only one hour's work, and you have put them on a level with us who have worked the whole day and have borne the scorching heat.'
13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
"'My friend,' he answered to one of them, 'I am doing you no injustice. Did you not agree with me for a shilling?
14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
Take your money and go. I choose to give this last comer just as much as I give you.
15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо(Гръцки: Лошо.), защото аз съм добър?
Have I not a right to do what I choose with my own property? Or are you envious because I am generous?'
16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни.
"So the last shall be first, and the first last."
17 И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им рече:
Jesus was now going up to Jerusalem, and He took the twelve disciples aside by themselves, and on the way He said to them,
18 Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,
"We are going up to Jerusalem, and there the Son of Man will be betrayed to the High Priests and Scribes. They will condemn Him to death,
19 и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.
and hand Him over to the Gentiles to be made sport of and scourged and crucified; and on the third day He will be raised to life."
20 Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.
Then the mother of the sons of Zabdi came to Him with her sons, and knelt before Him to make a request of Him.
21 А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един от ляво Ти в Твоето царство.
"What is it you desire?" He asked. "Command," she replied, "that these my two sons may sit one at your right hand and one at your left in your Kingdom."
22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.
"None of you know what you are asking for," said Jesus; "can you drink out of the cup from which I am about to drink?" "We can," they replied.
23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.
"You shall drink out of my cup," He said, "but a seat at my right hand or at my left it is not for me to allot, but it belongs to those for whom it has been prepared by my Father."
24 И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
The other ten heard of this, and their indignation was aroused against the two brothers.
25 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях.
But Jesus called them to Him, and said, "You know that the rulers of the Gentiles lord it over them, and their great men exercise authority over them.
26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
Not so shall it be among you; but whoever desires to be great among you shall be your servant,
27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
and whoever desires to be first among you shall be your bondservant;
28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
just as the Son of Man came not to be served but to serve, and to give His life as the redemption-price for many."
29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.
As they were leaving Jericho, an immense crowd following Him,
30 И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!
two blind men sitting by the roadside heard that it was Jesus who was passing by, and cried aloud, "Sir, Son of David, pity us."
31 А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов!
The people angrily tried to silence them, but they cried all the louder. "O Sir, Son of David, pity us," they said.
32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!
So Jesus stood still and called to them. "What shall I do for you?" He asked.
33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.
"Sir, let our eyes be opened," they replied.
34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.
Moved with compassion, Jesus touched their eyes, and immediately they regained their sight and followed Him.
